Решение № 215 от 07.02.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215 гр. Пловдив,

07 февруари 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН

РУСЕВ при секретаря ХРИСТИНА

НИКОЛОВА, и с участието на прокурор КАЛОЯН

ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 2811 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по касационна жалба от Б.Д.М.,

ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. и чрез адв. А.Тодорова, срещу Решение № 17 от 19.08.2022год., постановено по АНД № 135/2021г. по описа на Районен съд –Първомай, I състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0325-000468 от 10.05.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР – гр.Пловдив,

РУ Първомай, с което на Б.М. е наложено административно наказание за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.3, предложение 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнети общо 12 точки.

Недоволен от така постановеното решение е останал наказаният, който с касационна жалба, подадена в срок, го обжалва с посочени касационни основания изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.

Искането е да се отмени решението на РС-Първомай, както и да бъде отменено НП.

Претендира разноски.

Ответникът по касация – РУП-Първомай, с молба-становище намира депозираната касационна жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените основания в жалбата, намира следното: жалбата е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от страна в първоинстанционното производство и имаща правен интерес от обжалване, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 468, бл.№ сер. АА

577714/26.03.2021 г. съставен срещу Б.М. за това, че на 26.03.2021г. около 15:56 часа в гр. Първомай, ул.“Княз Борис I“, същият управлявал лек автомобил „Мерцедес АМГ С63 Матик“ с рег. № ********, собственост на „Лизингхаус“ ЕООД, като при извършена рутинна проверка от служители към РУ Първомай, водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози - Дръг Чек 3000 STK ARBA 0012 и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за наркотични вещества или техни аналози. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0062028. Установеното било прието за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел за установени фактите на нарушението, предмет на обжалваното НП и отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите изводи на РС-Първомай са основани на доказателствата по делото, събрани и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и съдържанието на АУАН и НП е видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да му се извърши проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Контролните органи са изпълнили задължението си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / при отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство, да издадат талон за медицинско изследване и насочат лицето към това изследване. Издаденият талон е приложен към административно-наказателната преписка и същият притежава необходимото съдържание по чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата. В същия е изписано, че проверяваното лице отказва проба с техническо средство, също така талонът е връчен в хипотезата на отказ, подкрепен с подпис на свидетел на отказа. Следователно, след като провереното лице е отказало да получи издадения му талон за медицинско изследване, то е отказало и извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби. В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл.

174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и като неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че именно водачът Б.М. е извършил от обективна и субективна страна нарушението, описано в НП, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление основание.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Наведените в касационните жалби доводи са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. В тази връзка, предвид поддържаното от касатора, че липсват реквизити в АУАН, които да индивидуализират нарушената норма, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателното постановление се издава и когато са допуснати нередовности в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Преценена е степента на обществена опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото. Настоящата съдебна инстанция счита, че за целите на генералната и индивидуална превенция на административното наказание наложеното наказание следва да бъде в размер, предвиден от законодателя.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 17 от 19.08.2022год., постановено по АНД № 135/2021г. по описа на Районен съд –Първомай, I състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: