Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 126 от 12.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2129/2020
Вид
Определение № 126
Подписан
12.03.2021
Състав
Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. София , 11.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20201001002129 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 15668/11.12.2020 г. – п. к. 10.12.2020 г., подадена от „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД чрез ю.к. М. Н. за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските като ищецът „Токуда банк“ АД бъде осъден да заплати на молителя направените по делото разноски, както следва: сумата от 2 980.19 лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване и сумата от 9 477 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Токуда банк“ АД е подала отговор, с който оспорва молбата като недопустима, неоснователна и необоснована, поради което моли съда да я остави без уважение. Твърди, че не било направено конкретизирано искане за присъждане на разноски; че липсвало посочване на банкова сметка или друг начин на плащане (по аргумент от чл.

127, ал. 4 ГПК); че не бил представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и че неоснователно молителят претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, която не намирала приложение в случая.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като прецени доказателствата по делото, намира молбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения:

Видно от постановеното по делото въззивно решение № 1555/27.11.2020 г., съдът не се е произнесъл по направеното от въззивника „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД искане за присъждане на разноски – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради което са налице основанията по чл. 248, ал. 1, пр. І-во ГПК за допълване на този съдебен акт в частта му за разноските като предвид изхода на делото „Токуда банк“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД направените от него разноски във 1 въззивното производство в размер на 3 280.19 лв., от които сумата от 2 980.19 лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Неоснователни са възраженията на „Токуда банк“ АД, изразени в отговора на молбата по чл.

248 ГПК, конкретно посочени по-горе. В случая, въззивникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски – с въззивната му жалба, а липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, каквато е настоящата, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – в този смисъл са задължителните за съдилищата указания по т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. С оглед на правилото по чл. 129 ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК като единствената последица от непосочването на банкова сметка или начин на плащане е тези реквизити да не намерят отражение в съдебния акт, евентуално между страните да бъде повдигнат спор за кредиторова забава, който стои извън произнасянето на съда по сезиралата го молба по чл. 248 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:

Допълва решение № 1555/27.11.2020 г., постановено по в. търг. дело № 2129/2020 г. по описа на Апелативен съд – София в частта му за разноските като:

Осъжда „Токуда банк" АД, гр. София, ул. „Георг Вашингтон" № 21, с ЕИК:813155318 да заплати на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, гр. Видин, Южна промишлена зона, Комплекс „ГТ“, офис 1, ет. 1, с ЕИК:203834304 сумата от 3 280.19 лв. (три хиляди двеста и осемдесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща направени разноски във въззивното производство (2 980.19 лв. - държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение).

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС е едноседмичен срок от връчване на препис от определението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2