Решение № 227 от 28.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330200076 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 6/23.02.2021г., издадено от ВПД НАЧАЛНИК на РУ РАКОВСКИ, с което на Г. Н. С. е наложена глоба в размер на 500 лв.

С жалбата, с допълнителните мотиви към нея и в съдебно заседание се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че:

-АУАН и НП не отговарят на изискванията за реквизити, доколкото в тях не е надлежно индивидуализирана датата на извършване на нарушението;

-АУАН и НП били издадени в нарушение на чл. 34 ЗАНН, след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На неустановена дата, преди повече от 15 години , жалбоподателят придобил предупредително сигнално оръжие- Газов пистолет марка DEFENDER с № 17963, като не уведомил за придобиването му началника на РУ-Раковски.

На 20.11.2020г., около 10 часа била извършена полицейска проверка в дома на жалбоподателя в *******, при която било установено, че Г.С. съхранява посочения пистолет в собствения му гараж. Пистолетът бил предаден на полицейските служители с протокол за доброволно предаване от дата 20.11.2020г. от дъщерята на жалбоподателя- С. С., тъй като към този момент Г.С. бил в болница.

Годната фактическа обстановка съответства на осъществилото се в действителността, доколкото кореспондира на събраните по делото доказателства:

-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от АУАН;

- приложените писмени доказателства- докладна записка рег.№ 329р13086/26.11.2020г., протокол за доброволно предаване от 20.11.2020г., саморъчни писмени обяснения от С. С. и Г.С..

В посочените доказателствени източници не са налице съществени противоречия, същите последователно и взаимодопълващо се разкриват приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.

Следва да се отбележи и че жалбоподателят реално не оспорва посочената фактическа обстановка.

2

При правилно установени факти, обаче наказващият орган неправилно е приложил както процесуалния, така и материалния закон.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Изцяло основателен е първият наведен довод от жалбоподателя, че АУАН и НП страдат от съществени пороци в тяхното съдържание. В тази връзка следва да се съобрази, че според трайната съдебна практика нормите на 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ла.1, т.5 ЗАНН се разбират като безусловно изискване в АУАН и НП да намерят отражение основните съставомерни елементи административния състав- време, място на извършване, изпълнително деяние и съставомерен резултат (ако такъв е предвиден).

В процесния случай описанието на нарушението в АУАН и НП е дословно следното:

„ На 20.11.2020 година, около 10.00 часа при извършена полицейска проверка в дома му в *******, в гараж е установено от служител на РУРаковски, че Г.С. съхранява предупредително сигнално оръжие- Газов пистолет марка DEFENDER с № 17963, като не е уведомил Началника на РУ- Раковски за придобиването му в 14 дневен срок или съгласно параграф 11 от ЗОБВВПИ една година от влизането на закона в сила“ като от текста му е видно, че гореизложените стандарти не са достигнати и в най-минимална степен.

При съобразяване на сочените като нарушени разпоредби на чл. 54 от ЗОБВВПИ и параграф 11 от ЗОБВВПИ е видно, че изпълнителното деяние се състои в бездействие да се уведоми началника на РУ по местоживеене за придобиване на предупредително сигнално оръжие в определения от закона срок. Срокът е различен в зависимост от приложимата хипотеза, но винаги се определя в зависимост от датата на придобиване на оръжието:

-в случай, че оръжието е придобито след влизане в сила на ЗОБВВПИ, срокът е 14-дневен и тече от придобиване на оръжието- чл. 54 ЗОБВВПИ;

-в случай, че оръжието е придобито преди влизане на ЗОБВВПИ в сила, срокът е едногодишен и тече от влизането в сила на закона - параграф 11 от ЗОБВВПИ.

От направения преглед на нормативната уредба е видно, че основните съставомерни елементи от обективна страна на административния състав са:

3

-датата на придобиване на оръжието, доколкото именно от нея зависи каква ще е продължителността на законоустановения срок за изпълнение на задължението оръжието да се декларира пред началника на РУ;

-датата на изтичане на законоустановения срок за изпълнение на задължението за деклариране (14 дневен или едногодишен), доколкото именно на тази дата нарушението се явява довършено.

В процесния случай в АУАН и НП не е посочена нито една от двете дати, като отразената дата на извършване на проверката, към която е установено съхранение на оръжието е изцяло ирелевантна към посочения административен състав, доколкото е възможно да е налице съхранение на оръжието:

-след като нарушението вече е довършено с изтичане на законоустановения срок;

-или без въобще деянието да е съставомерно, доколкото предвиденият в закона срок по чл. 54 или параграф 11 от ЗОБВВПИ може изобщо да не е изтекъл към този момент на установено съхранение.

Порокът в съдържанието на АУАН и НП е съществен, доколкото на база фактите, така както са изложени в санкционните актове, съдът се поставя в пълна невъзможност да извърши преценка:

-съставомерно ли е деянието към датата на съставяне на АУАН;

-изтекли ли са сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантна дата на извършване на изпълнително деяние, доколкото подобен начин на процедиране:

- би влезнал в противоречие със задължителните указания на основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения (независимо дали водят до приложение на основен или квалифициран състав) които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия 4 правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото - би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице, дори в най-минимална степен.

Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Допуснатият порок, изразяващ се в непосочване в АУАН и НП на датата на придобиване на оръжието, е довел и до по-нататъшна неяснота при повдигане на административното обвинение.

Вече се посочи, че в зависимост от датата на придобиване на оръжието, в закона са предвидени два алтернативни срока- 14 дневен или едногодишен, като е различна и правната квалификация на допуснатото нарушение – чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ или параграф 11 от същия закон.

Същевременно от текста на АУАН и НП остава абсолютно неясно кой срок наказващият орган приема да е нарушил жалбоподателя и каква следва да е точната правна квалификация. По един напълно недопустим н ач и н административното обвинение е повдигнато в условията на алтернативност с посочването, че е нарушен 14 дневния срок по чл. 54 от ЗОБВВПИ или едногодишния срок по параграф 11 от същия закон.

Тази неопределеност в повдигнатото административно обвинение е изцяло несъвместима с правото на защита на наказания субект и влече безусловна отмяна на НП.

ПО НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН.

Налице е и още едно допълнително, самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото са пропуснати сроковете по чл. 34 ЗАНН.

5

Съгласно посочената норма на чл. 34 ЗАНН не се издава АУАН, ако е изтекъл тримесечен срок от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.

В случая няма спор, че краткия тримесечен срок от откриване на нарушителя е спазен. Пропуснат е обаче едногодишния срок от извършване на нарушението. Както вече се разясни, от значение за неговото течение е моментът на придобиване на оръжието, а не момента когато е установено неговото съхраняване. Това е така, доколкото с изтичане на фиксирания в закона 14 –дневен или едногодишен срок, нарушението се явява довършено и последващото съхранение на оръжието е изцяло неотносимо към съставомерността на деянието.

В случая, предвид установеното по делото, че пистолетът е придобит преди повече от 15 години, се явяват изтекли както 1 годишния срок от извършване на нарушението по смисъла на чл. 34 ЗАНН, така и срока на абсолютната давност за административно-наказателно преследване- 4 години и половина по смисъла на ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително според трайната практика на Административен съд-Пловдив при нарушения, изразяващи се в бездействие да се изпълни правно предписание , което обаче не е обвързано с конкретен срок за изпълнение /продължени нарушения/ се създава едно трайно противоправно състояние, като давността започва да тече едва от преустановянето на противоправното бездействие.

Така изрично Решение № 275 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022 от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2739 от 12.12.2014 г. по н. д. № 2667 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1695 от 21.09.2016 г. по н. д. № 1601 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Както се посочи обаче, визираното правило е приложимо, само ако законът не е обвързал изпълнението на правно дължимото действие с конкретно определен срок. В случай, че в закона или подзаконов акт е предвиден конкретен срок за изпълнение на дадено задължение ( да се 6 подаде данъчна декларация, справка декларация или отчетни регистри например или както е в процесния случай да се подаден уведомление до Началника на РУ по местоживеене) нарушението се счита довършено с изтичането на нормативно определения срок и именно от изтичането му започват да се броят сроковете по чл. 34 ЗАНН, а не от предприемане на правнодължимото действие.

Така изрично Решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2699 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2384 от 06.11.2014 г. по н. д. № 2546 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл е и трайната практика на Върховен касационен съд по наказателни дела, приемаща, че когато законът възвежда в престъпление неизпълнението на определено задължение, като изпълнението не е обвързано със срок, се създава едно трайно престъпно състояние (пример чл. 172.2 НК), при което по аргумент от чл. 80, ал.3 НК давността започва да тече от прекратяването му.