Определение № 917 от 19.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. София, 19.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20251100601785 по описа за 2025 година

ВНЧД № 1785/2025г. по описа на СГС,НО,7-ми въззивен състав е било образувано въз основа на постъпила Жалба от защитника на подсъдимия П. Е. П. срещу Определение на СРС,НО,20-ти състав за прекратяване на наказателното производство/в частта за разноските и в частта относно продължаване на разглеждането на делото относно притеия за съвместно разглеждане граждански иск.Жалбата е депозирана в СРС на 04.02.2025 г., а предс. на 20-ти състав от СРС с резолюция е записал че Жалбата е недопустима, постановил е още копие да се изпрати на СГС за сведение, като е уточнено че ако от СГС-НО намерят ,че делото им е нужно да го изискат допълнително.

В Жалбата се твърди немотивираност на обжалвания съдебен акт /в частта за разноските-изрично акцентирано,а и не се излагат възражения срещу изтеклата давност за наказателно преследване/.Защитата сочи ,че плащането на разноските се доказва с два бр. договора за правна помощ, макар да не конкретизира в същата Жалба в тежест на чий имуществен патримониум следва да бъдат присъдени претендираните от защитата разноски и на кое правнонормативно основание.На следващо място ,защитата възразява и срещу продължаване на производството по делото касателно приетия за съвместно разглеждане в хода на наказателното производство.Твърди се ,че следва да се прекрати производството по гражд. иск и да се даде възможност на ищеца да предяви иска по реда на общия исков процес в ГПК.На 06.02.2025 г. на СГС е изпратено копие от Жалбата за сведение.На 10.02.202025 г. Зам.Предс .на СГС,НО уведомява СРС,че същата Жалба е постъпила и СГС.На 12.03.2025 г. СРС изпраща Жалбата заедно с материалите по първоинстанционното НОХД№ 14395/2023 г. по описа на СРС,НО,20-ти състав.

Атакуваното протоколно определение на СРС е произнесено в открито СЗ на 21.01.2025 г. , когато е установено ,че са изтекли сроковете по чл.81,ал.3,вр.чл.80,ал.1,т.5 от НК , като с протоколно определение е прекратил наказателното производство.Преди това 1 подсъдимия е изразил желание да се прекрати производството , а не да продължава.Съответно защитникът на подс. е представил два договора за правна помощ и е направил искане за просъждане на разноски в общ размер 10 000лв/два договора по 5000лв/.

СРС се е произнесъл с прекратителен диспозитив единствено за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност.За разноските съдът ,след прочитане на нормата на чл.190 от НПК и намирайки ,че не са налице доказателства за реално заплащане на тези суми, съдът заявил в протокола от СЗ ,че "не се произнасе специално" по повод тези разноски,поради горепосочените си аргументи.Диспозитив за оставяне без уважение на искането или с каквото и да е друго съдържание не е протоколиран в това открито съдебно заседание.

Предвид резолюцията си от 06.02.2025 г. на предс. на състава,че на СГС ще се изпрати само копие от Жалбата,а делото - само ако бъде изискано- СРС насрочил следващо открито СЗ на 06.03.2025 г. и продължил разглеждането на делото в частта относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск.Тъй като в това заседание отново било направено искането за разноски , съдът с определение посочил че не се произнася по искането , тъй като НПК не предвижда възможност за такова произнасяне.Също така с Определение посочил ,че не определя срок за обжалване на определението в частта за продължаване на производството относно гражд. иск, а така също и оставил без уважение искане на защитата за поправка на Протокол от СЗ с правно основание чл.312 от НПК.Посочено е накрая ,че определението в трите му части не подлежи на обжалване и протест.

Съдът в ОСЗ на 06.03.2025 г. започнал събиране на доказателства относно основанието и размера на приетия за разглеждане граждански иск , с чийто единствен предмет продължавало производството и го отложил за 01.04.2025 г. , като определил още две резервни дати през месец май тази година.

Софийският Градски съд ,след запознаване с постъпилата Жалба и материалите по делото , намира следното :

Предмет на въззивна проверка и инстанционен контрол могат да бъдат само подлежащи на обжалване съдебни актове , по които съдът е осъществил основната си функция да постанови съдебен акт по същество или по движение на делото в тяхното задължително единство на мотиви и диспозитив.В конкретния случай , в ОСЗ съдът не е постановил диспозитив , с който по същество да е отговорено на искането за присъждане на разноски.Изложени са единствено съображения защо не следва да се присъждат разноски, които обаче дори да бъдат споделени от въззивната инстанция не е налице по същество диспозитив , от който да е видно оставя ли се без уважение или се уважава искането и се осъжда някое лице да заплати претендираните разноски.В Жалбата се твърди ,че се обжалва определението за прекратяване в частта за разноските , но от обективна правна гледна точка този съдебен акт няма част за разноските.Това е така , тъй каото след диспозитива за прекратяване на наказ.производство поради изтекла давност няма друго произнасяне, а е посочено в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване този съд. акт. Касателно изложените съображения на СРС защо не следва да се присъждат разноски въззивната 2 инстанция няма как да осъществи въззивна проверка , тъй като при липсата на диспозитив не е налице годен предмет на инстанционен контрол.Следователно, действително Жалбата се явява процесуално недопустима/както е посочил и самият СРС в резолюцията от 06.02.2025 г./,тъй като няма диспозитив на съдебен акт , който да бъде проверен от въззивната инстанция.Обстоятелството ,че на следващо СЗ , от 06.03.2025 г. СРС е посочил отново ,че "не се произнася по искането за разноски" ,тъй като макар и да е посочено като трета част от друго протоколно определение, отново няма произнасяне по същество, а и Жалбата е срещу посоченото от СРС в СЗ на 21.01.2025 г. Може единствено да се добави ,че въззивният СГС не може да се съгласи с тезата на първата инстанция ,че НПК не предвижда възможност за присъждане, тъй като поначало е налице ред за произнасяне по разноски,когато това не е сторено с Присъда или Определение за прекратяване/какъвто е настоящия случай/ , а именно по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК, а дали искането е основателно или не, се преценява по доказателствен материал и вътрешно убеждение на сезирания съд.

Що се касае до определението за продължаване на разглеждане на делото в частта за приетия за съвместно разглеждане гр. иск , следва първо да се напомни за чл.307 ,пр.2 от НПК ,че съдът се произнася по гражданския иск и когато...наказателната отговорност е погасена /в частност-на основанията по Глава 9 от Общата част на НК - изтекла давност/, като разпоредбата е императивна.На следващо място , законът определя сроковете за обжалване на подлежащите на инстанционен контрол съдебни актове.Конкретно , относно определенията нормата на чл.341 от НПК "Актове , които подлежат на проверка" изброява съдебните актове, които со проверяват по реда на Глава 22 от НПК.Съгласно чл.341,ал.3 от НПК "всички останали определения и разпореждания" не подлежат на проверка от въззивния съд отделно от Присъдата.В тази категория попада и определението на СРС за продължаване разглеждане на делото по отношение на приетия граждански иск, за което съдът е бил и нормативно задължен,тъй като чл.307 от НПК е императивна правна норма.

Предвид всичко гореизложено ,следва да се остави без разглеждане като процесуално недупустима Жалбата на защитника и в двете й части , поради изложените съображения , а делото да се върне на СРС за продължаване на произнасяне по гр.иск.

Ето защо , Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима Жалбата на защитника на подс.П. П. срещу прот. определение за прекратяване на наказ. производство /в частта за разноските и за продължаване на производството по гр. иск/, поради съображенията изложени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Настоящото определение не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4