Решение № 1476 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330108379 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от К. Д. Ж. против „Вива Кредит“ ООД, с правоприемник „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207143548.

С исковата молба ищецът К. Д. Ж., ЕГН ********** е предявила против ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за признаване на нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** , предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 106,47 лв. и клаузата на чл. 4, ал.

2 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** , предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 101,28 лв., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв. – главница, представляваща недължимо платена по недействителната клауза на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** , предвиждаща такса за експресно разглеждане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв. – главница, представляваща недължимо платена по недействителната клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № *** , предвиждаща заплащане на неустойка, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2024 г. е допуснато изменение на предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 –во ЗЗД чрез увеличаване на размерите им, като размерът по иска за осъждане на ответника да върне платеното по 1 недействителна клауза за такса експресно разглеждане е увеличена на 106, 47лв., а размерът по иска за недействителна клауза за неустойка е увеличена на 40,56 лв.

В исковата молба се твърди, че между К. Д. Ж. и „Вива Кредит“ АД е сключен Договор за паричен заем Standart 14 № ***, по силата на който на ищеца в заем с отпусната сумата от 500 лв., при ГПР - 49, 39%, а ГЛП - 40,32% и лихвен процент на ден от 0,11лв. при срок на кредита от 7 вноски. В чл.1, ал.3 от договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 106, 47 лв. Съгласно чл. 2 от договора ищцата следва да върне сумата от 637,98 лв. включваща и тази такса. В договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер 101,28 лв. като сумата подлежаща на връщане е 708,96 лв.

Твърди се, че ищцата е погасила следните задължения по договора: главница в размер на 500 лв., лихва в размер на 31,51 лв. лихва, 106, 47лв. такса за експресно разглеждане 40,56 лв. неустойка.

Ищцата оспорва клаузите на чл.1, ал.3 и чл. 4, ал.2 от договора за нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се подробни съображения за всяко едно от посочените основания.

Твърди се нищожност на клаузите и поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК - чл. 11, чл.10а, чл. 19, ал.4

Твърди се нарушаване на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК недопускаща клауза в договор за потребителски кредит, изискваща заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

На следващо място, в исковата молба е посочено, че оспорваните клаузи по договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП поради това, че предвидената неустойка е необосновано висока. Посочва се, че клаузите не са уговорени индивидуално.

На следващо място се твърди заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради предвидената в договор за паричен заем клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане.

Оспорва като недействителни клаузите и счита платените по тях суми за недължими и претендира тяхното възстановяване.

На основание изложеното моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ЗЗД ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в отговора излага съображения за неоснователността на исковата молба.

Излага съображения за действителността на оспорваните клаузи.

Моли исковете да се отхвърлят.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От доказателствените материали по делото се изяснява, че между „Вива Кредит” АД и К. Д.

2

Ж. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем Standart 14 № *** по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 500 лв. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,32 %, годишният процент на разходите е 49.39 %, а задължението следва да се погаси на 7 вноски.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора, за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 106,47 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем, предвиждащ заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение предвидено в чл. 4, ал.1 от Договора, в размер на 101,28лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, длъжникът, в тридневен срок от сключването на договора, следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

1) физическо лице- поръчител, което да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да представи бележка от работодателя си, издадена не по- рано от 3 дни от деня от представяне и да отговаря на следните изисквания- да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус не по- лош от „редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя.

От фактическа страна между ищеца - К. Д. Ж. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за паричен заем.

Заемодателят - „Вива Кредит“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът - К. Д. Ж. е физическо лице, което при сключване на договора е действало в качеството на потребител. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Съобразно изложението сключеният договор между К. Д. Ж. и „Вива Кредит“ АД по своята правна характеристика е договор за потребителски кредит, поради което за неговата действителност ще се прилага специалния закон - ЗПК.

Съобразно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за потребителски кредит могат да договорят такси и комисиони за допълнителни услуги. За валидността, следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващи искане за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и събиране на повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Съобразно разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК е необходимо е също така видът, размерът и 3 действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.

Клаузата за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е формулирана неясно и е в противоречие разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.

Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.

Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорени в договора за паричен заем.

Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.

Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.

Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорени в договора за паричен заем.

Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от 49,38 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита.

Същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Така се стига до 4 заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , който забранява ГПР да бъде поголям от петкратния размер на законната лихва.

Същевременно, допълнителните разходи за потребителя не се изчерпват с договореното възнаграждение в чл. 4, ал. 2 от Договора. Кредиторът изисква и заплащането на сума в размер от 101,28 лв. - неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: физическо лице- поръчител ( което следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания ) или банкова гаранция.

От съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 5, ал. 2 от Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.