Определение № 3651 от 29.08.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3651 гр. Варна, 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501581 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 26533/05.06.2024 г. при ВРС, подадена от С. П. Г., И. П. П., С. Г. П., С. Щ. М., С. И. Т., Д. И. Д., Т. И. Д. и Г.

Й. И., всички чрез пълномощника адв. С. С., срещу Определение № 260084/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2871/2021 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството в частта относно предявените от жалбоподателите насрещни искове на осн. чл. 130 ГПК.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че е с определението за насрочване на делото по чл. 140 ГПК съдът е приел за разглеждане предявените от ответниците насрещни обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове за собственост, като сочат, че обжалваното определение, с което производството по тях е прекратено, противоречи на определението по чл. 140 ГПК, което не било отменено от съда. Твърдят, че е допустимо съдът да разглежда насрещен положителен установителен иск за собственост, когато производството е образувано по първоначално предявен главен отрицателен установителен иск за собственост върху същата вещ.

Поради изложеното считат обжалваното определение, с което производството е прекратено в частта по отношение на предявените от тях насрещни искове за неправилно и молят същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „***** ***“ ООД, чрез адв. Г. В., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, като счита, че предявените от ответниците насрещни положителни установителни искове с предмет същия недвижим имот са недопустими, доколкото главния и насрещните искове имат за предмет все правото на собственост на 1 ответниците, поради което и приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск със същия предмет е недопустимо. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено определението на ВРС.

Съдът намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество настоящият състав намира, че същата e неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „***** ***“ ООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на ид. части от недвижим имот, представляващ имот с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр.

Варна, както следва: 1) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът Г. Й. И. не е собственик на 275,33 кв.м. ид. части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 2) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът М. И. П.а не е собственик на 91,78 кв.м. ид. части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 3) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът С. П. Г. не е собственик на 91,78 кв.м. ид. части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 4) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът И. П. П. не е собственик на 91,78 кв.м. ид. части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 5) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът С. Г. П. не е собственик на 275,33 кв.м. ид. части от ПИ с ид. .№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 6) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът С. Щ. М. не е собственик на 183,56 кв.м. ид. части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 7) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът С. И. Т. не е собственик на 91,78 кв.м. ид.части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна; 8) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът Д. И. Д. не е собственик на 275,33 кв.м. ид.части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна и 9) Иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът Т. И. Д. не е собственик на 275,33 кв.м. ид. части от ПИ с ид.№ ****** по Кадастралната карта на гр. Варна.

С отговора на исковата молба ответниците са предявили насрещни обективно кумулативно и субективно съединени насрещни положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено, че всеки от тях притежава съответните идеални части от процесния имот, отричани с първоначалния отрицателен установителен иск, предявен от „***** ***“ ООД.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по предявените насрещни положителни установителни искове за собственост, като е приел, че същите са недопустими, доколкото насрещните искове имат един и същ предмет с предявения първоначален отрицателен установителен иск, а именно правото на собственост на ответниците върху процесния имот.

При така установеното настоящият състав намира следното:

Предмет на предявения първоначален отрицателен установителен иск от ищеца на „***** ***“ ООД е отричане правото на собственост на ответниците на притежаваните от тях съответни идеални части от ПИ с ид.№ ****** по 2

Кадастралната карта на гр. Варна. Съгласно разясненията на ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право на собственост на ответника.

Интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост или друго вещно право има ищецът, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В случая за ответниците /ищци по насрещния иск/ не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, доколкото последният има за предмет тяхното право на собственост, което именно се отрича от ищеца по първоначалния отрицателен установителен иск и вече е въведено като предмет на делото.

Както е разяснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, при предявен отрицателен установителен иск ответникът е този, който следва да изчерпи всички възможни основания, на които правото му е могло да се породи, като в случай че докаже кое да е основание, пораждащо правото му на собственост, отрицателния установителен иск на ищеца ще се отхвърли като със сила на пресъдено нещо между страните ще се установи, че ответниците са собственици на процесния имот. Поради изложеното за ответниците не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост за същия обект, доколкото целеният от тях резултат би могъл да бъде постигнат в производството по вече предявения срещу тях отрицателен установителен иск.

За пълнота на изложението, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че не споделя оплакването в жалбата на ответниците, че доколкото с определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съдът е приел насрещните положителни установителни искове за допустими, то налице е стабилизиран акт, който не е отменен и последващ извод за недопустимост на исковете е неправилен. Преценката за допустимост на предявените искове се дължи от съда във всяко положение на делото, като в случай че съдът констатира наличието на отрицателна предпоставка или липсата на положителна такава за надлежното упражняване на правото на иск, то производството следва да бъде прекратено.

Изложеното води до извод, че обжалваното определение, с което ВРС е приел като недопустими предявените от ответниците насрещни положителни установителни искове, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260084/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2871/2021 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството в частта относно предявените от жалбоподателите насрещни искове на осн. чл.

130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4