Решение № 118 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502631 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. Я. П. против решение № 353/17.07.2023г. по гр.д.№ 1658/2022г. на РС- гр.Асеновград, с което е уважен предявения протов нея иск по чл.108 от ЗС, като е признато за установено, че въззиваемите С. и М. Х.и са собственици на ½ ид. ч. от целия приземен етаж, находящ се в 2-етажна сграда в с. Б., ул. „*** и жалбоподателката е осъдена да предаде владението върху въпросната ½ ид.ч. от приземния етаж. Със същото обжалвано решение е признато за установено, че жалбоподателката не е собственик на 1/3 ид. ч. от дворно място, в което е построена сградата, прогласена е нищожността на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 1015/20.7.1993 г. на нотариус при РС- гр.Асеновград и на основание чл.

537, ал. 2 ГПК, е отменен констативен нотариален акт № 181/2021г. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място, поради това, че от съда е опредЕ. погрешно правната квалификация на иска като такъв по чл. 108 ЗС при положение, че спорът по делото бил относно това дали процесният приземен етаж представлява самостоятелен обект. Твърди се, че отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК може да се постанови само при допуснати нарушения на нотариалното производство, но не и при спор за материално право. Излагат се подробни доводи за това, защо жалбоподателката счита, че приземния етаж е самостоятелен обект в сградата и нещо повече, че представлява жилище.

Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.

От въззиваемите С. и М. Х. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1658/2022г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова молба от С. П. Х., М. Д. Х. и В. Д. Ч. против Е. Я. П., с която са предявени обективно 1 съединени искова по чл.108 от ЗС, чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 26, ал. 2 и ал. 1 от ЗЗД, като е заявено и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищцитевъззиваеми в настоящето производство, са собственици на първи жилищен етаж, означен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., с адрес на имота: с. Б., община Асеновград, област Пловдив, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02974.11.**. Твърдят, че са придобили правото на собственост по силата на нот.акт за дарение на недвижим имот № 32, том 12, дело № 3480 от 14.11.1997 г. на Нотариус при PC- гр.Асеновград ; нот.акт за продажба на недвижим имот № 131, том 21, дело № 3092, вх. № 5887 от 07.11.2013г. на Служба по вписваниятагр.Асеновград; нот.акт за продажба на недвижим имот № 132, том 21, дело № 3093, вх. № 5888 от 07.31.2013 г. на Служба по вписванията- гр.Асеновград; нот.акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том 11, дело № 1901. дв. вх. № 3050 от 29.07.2019 г. на Служба по вписванията- гр.Асеновград и нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 170, том 11, дело № 1902, дв. вх. № 3051 от 29.07.2019 г. на Служба по вписванията- гр.Асеновград. Съгласно документите за собственост, строително разрешение, одобрени архитектурни проекти и функционално разпределение, сградата била построена като такава, състояща се от „полувкопан“ избен етаж, използващ се за складови нужди и два жилищни етажа. Твърдят, че от момента на построяването й, същата не била преустройвана, не били вземани решения за промяна на статута или начина на предназначение на сградата или части от нея. Твърдят, че приземния етаж на сградата бил предназначен да обслужва двата жилищни етажа, а в архитектурната документация бил отразен като избен етаж. Помещенията в избения етаж не били функционално свързани, не са пригодни за живеене и никога не са ползвани за жилище. При нанасянето на сградата в кадастралната карта приземният етаж погрешно бил заснет като отделен самостоятелен обект и погрешно било отразено предназначението му като жилище.

Вторият жилищен етаж бил собственост на Б. Х.Х. и съпругата му А. Т. Х., които го придобили на публична продан, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано като акт № 135, том 5, вх. № 1521 от 25.04.2018 г. на Служба по вписванията- гр.А..

Е. Я. П. не се явявала собственик на нито един от двата жилищни етажа в сградата, въпреки че се снабдила с нот.акт за собственост по давностно владение № 197, том 12, дело № 2065, дв. вх. № 3264 от 29.07.2021 г. и констативен нот.акт за собственост № 198, том 12, дело № 2066, дв. вх. № 3265 от 29.07.2021 г.

От Е. Я. П. е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Баща й Я. Д. Ч. бил собственик на незастроен имот в с. Б., парцел II- 515, кв. 56 по план действал към 1969г., с площ от 453 кв.м.. Той притежавал имота още от 1929г.. През 1969 г. родителите й дарили на двамата й братя по 1/3 ид.ч. от парцела, като запазили за себе си останалата 1/3 ид.ч. Строителството на жилищната сграда в дворното място започнало през 1970 г. и завършило на етап изграден приземен етаж и излята плоча за първия етаж през 1972 г. Твърди се, че към понастоящем сградата представлявала масивна фамилна къща с приземен, първи и втори етажи, а в дворното място имало и една малка стопанска постройка с площ от около 10 кв.м. Къщата в груб вид, с поставяне на покрива, окончателно била завършена около 1984- 1985 г., като след този момент окончателно са били обособени три етажа, предназначени за жилищни нужди. Братята й поетапно довършвали и обзавеждали етажите си след 1985г. Сградата имала общо стълбище, откъм централния вход. Отделно за приземния етаж имало вход откъм двора. Към 1972 г. единствено родителите на жалбоподателката били живели в имота. През 1978г. починала майка й, а през 1987г. починал и баща й. Твърди, че брат й Д. Ч. заживял в с. Б. едва след пенсионирането си през 1997/1998 г., а брат й С. така и не дошъл да живее поС.но в с. Б.. През 1989г. Е. П. декларирала частта, която била получила по силата на наследяването от родителите си и започнала да плаща данъци за имота. През 1993 г., двамата й братя решили да уредят наследствената собственост, като й дарили 2/3 ид.ч. от съсобствения приземен етаж /етажа на родителите им/, като си запазили в нотариалния акт правото да ползват по една стая- изба в този приземен етаж. Твърди, че е изключителен собственик още от 1993 г. на приземния 2 етаж и собственик на идеални части от дворното място по силата на правната сделка и наследяването по закон. През 2013 г. възникнал проблем, свързан с отразяване на имота в с.

Б., в кадастралната карта. Наложило се да бъдат нанесени коректно етажите, заради сделки свързани с изплащане на компенсаторни бонове от държавата, между В., С. и М., и от онзи момент в кадастралната карта били нанесени три самостоятелни обекта, а сградата била записана като жилищна многофамилна, на три етажа. В началото на 2018 г., третият етаж, собственост на брат й С. Ч., бил възложен на Б. Х. Х. и съпругата му А. Т. Х.. През лятото на 2021г. жалбоподателката се принудила да изготви документи, във връзка с коректното отразяване в кадастралната карта на притежаваните от нея идеални части от дворното място.

До получаване на ИМ, почти 30 години не била имала спорове, възражения, пререкания, или каквито и да било проблеми с братята си, техните деца и съпруги относно собствеността й.

Участвала в ремонти и подобрения в общите части, вкл. и в направата на външна мазилка на цялата къща през 1984-1985г..

Строително разрешение за изграждане на двуетажна жилищна сграда е издадено на 15.06.1970г. на името на бащата на жалбоподателката, Я. Д. Ч., починал на 29.09.1987г. като вдовец. С нот.акт № 1536/29.04.1975г. Я. Ч. е дарил на сина си Д. Ч. „само първия жилищен етаж, недовършен от двуетажната си жилищна сграда“. С нот.акт № 1015/20.07.1993г. С. Я.

Ч. и Д. Я. Ч. са дарили на сестра си Е. Я. П. собствените си 2/3 ид.ч. от приземния етаж от жилищната сграда, построена в парцел І- 547, кв.44 по плана на село Б., като са си запазили безсрочно право на ползване върху две стаи- изби от този етаж. С нот.актове №№ 180 и 181 от 29.07.2021г. на Нотариус Светлана Кожухарова жалбоподателката Е. П. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ № *** и на целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. С нот.акт № 32/14.11.1997г. Д. Я. Ч., действащ със съгласието на съпругата си С. С Ч.а, е дарил на дъщеря си М. Д. Х. и на сина си В. Д. Ч. по равно 1/3 ид.ч. от парцел І- 547, кв.44, ведно с целия първи етаж от построената в дворното място жилищна сграда. С нот.акт № 74/07.11.2013г. В. Д. Ч. е продал на С. П. Х. / съпруг на М. Д. Х., видно от удостоверението на л.17 по първоинстанционното дело/ 1/6 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда в имота, който етаж съставлява СОС с идентификатор ***. С нот.акт № 75/07.11.2013г.

М. Д. Х. е продала на В. Д. Ч. 1/6 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от същия първи етаж. С нот.актове №№ 199 и 200 от 29.07.2019г. са поправени нот.актове № № 74 и 75, като идентификаторът на етаж е променен от *** на ***. С постановление от 26.02.2018г. етажът от сградата с идентификатор *** е възложен на Б. Х.Х..

По първоинстанционното дело е приет архитектурния проект за сградата. Приети са две заключения по СТЕ- едното, изготвено от вещо лице инж.М. Г., а другото- от вещо лице арх.Р. И.а- Н.. От заключението на в.л.М. Г. се установява, че за село Б. са одобрени три КРП- от 1944г., от 1989г. и от 1993г.. По плана от 1944г. сградата, в която попада процесният етаж, не е отразена. На следващите два плана тя е отразена като триетажна масивна жилищна сграда. Кадастралната карта на село Б. е одобрена през 2004г.. Със Заповед № КД- 14- 46- 1647/08.10.2013г. на Началника на СГКК- гр.Пловдив е одобрено изменение на КК досежно сграда с идентификатор ***, като същата е отразена като триетажна, с три самостоятелни обекта на всеки етаж, предназначени за жилища. На етажна с идентификатор, след изменението на КК от 2013г., *** са налице седем помещения, достъпът до които се осъществява от общо за трите етажа стълбище в североизточния ъгъл на сградата и от самостоятелен вход от юг. След общото стълбище, в дясно е разположена изба / помещение № 2 на скицата на л.73, стр.2/, насреща- битова стая.

Следват отдясно кухня и дневна, преходни помежду си, с вход откъм коридора за дневната.

Отсреща са разположени две изби, между които попада баня с тоалетна. Всички помещения са със светла височина от 2,54 м. и височина над котата на средното ниво на прилежащия терен- 1,80 м. В отклонение от архитектурния проект е обособена банята с тоалетна. Такова отделно помещение и с такова предназначение не е предвидено по проект, като площта му е следвало да се включи в югоизточната изба. Също така в отклонение от одобрения проект за сградата помещения №№ 4 и 5 / кухнята и дневната/ са изградени като преходни, а не със 3 самостоятелен вход за помещение № 4.

Изводът на вещо лице арх.Р. И. Н., че етажът с идентификатор **** е с предназначение „за склад“, тъй като в обема му попадат складови помещения / изби/, прилежащи към горните два жилищни етажа. Друг аргумент в подкрепа на извода на вещото лице е, че и по архитектурния проект този етаж е с предназначение за изба / изби/.

Наличието по проект на две помещения с предназначение за „лятна кухня“, според вещото лице, не променя предназначението на етажа, защото летните кухни не са жилищни помещения. Също така в заключението на в.л. Р. И.- Н. е отразено, че процесният приземен етаж е функционална свързан с горните два жилищни етажа, защото помещенията в негодве малки и две големи изби и две летни кухни е кратен на жилищните етажи, които, за да отговарят на изискванията за жилища, трябва да имат поне по едно складово помещение вътре в обема си или извън него.