Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5247 от 05.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 54331/2024
Вид
Определение № 5247
Подписан
05.02.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5247 гр. С., 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Частно гражданско дело № 20241110154331 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на длъжника Е. И., с която моли да бъде допълнено определението от 26.03.2025г., с което изцяло се обезсилва издадената по делото заповед за изпълнение, чрез присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката от 200 лв. Посочва се, че длъжникът е представляван в производството и с депозираното възражение по чл. 414 ГПК е направено искане за присъждане на адв. възнаграждение.

Насрещната страна е подала отговор, в който релевира възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

На 19.09.2024г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Е. И. за дължими суми за потребено количество вода и начислена мораторна лихва. В законоустановения срок длъжникът чрез упълномощения му представител е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което е оспорил вземанията, и е поискано присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК относно оспорените вземания, като същият не го е сторил и с определение от 26.03.2025г. е обезсилил заповедта за изпълнение в цялост. Препис от определението е връчен на длъжника на 03.04.2025г., като в срока да обжалване е подадена молба за допълване по чл. 248 ГПК.

При горните обстоятелства, съдът намира молбата за допустима. По същество на молбата:

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът в производството има право на разноски, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е представляван от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като при осъществено безплатна защита по чл. 38 ЗАдв., какъвто е настоящият случай, възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.

С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, което се ползва със задължителност за националните съдилища, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, 1 осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че в настоящия случай следва да се съобрази с горецитираната практика на СЕС, като на процесуалния представител на длъжника се присъдят разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение с оглед извършеното действие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не изисква навеждане на възражения за недължимост на вземанията, като такива в процесния случай са изложени по бланкетен и необоснован по същество начин. С оглед на това, следва да се присъди възнаграждение от 40 евро. Следва да се отчете, че в случая е налице заповедно производство със сравнително нисък материален интерес, което не е преминало в исково и от страна на длъжника единствено е депозирано бланково възражение. Ето защо претендираното възнаграждение от 200 лв. противоречи на изискването за разумни, пропорционални и справедливи разноски.

С оглед изложеното, определението следва да бъде допълнено, като заявителят бъде осъден да заплати на процесуалния представител сумата от 40 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 14353 от 26.03.2025г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц Б. Б. III“ №..., ет. и т. 3, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. Й. Ч., от САК, с ЕГН: ... адрес гр. С., ул. В№ № партер, сумата от 40 евро – възнаграждение за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2