Решение № 1052 от 29.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330102969 по описа за 2021 година

Производството - по реда на чл. 235 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. КР. К., ЕГН: ********** против „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД, ЕИК: 115278227 , представлявано от управителите: Х. Г. и Г. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът твърди да е имал с ответника трудов договор и същевременно страдал от заболяване „*************************************************“. Наложило му се да се лекува, включително да ползва отпуск за временна неработоспособност, за което му бил издаден болничен лист с № ***********/20.08.2020 г. за периода от 20.08.2020 г.- 29.08.2020 г. Този отпуск бил удължен с нов болничен лист с № ************* за периода 30.08.2020 г. – 12.09.2020 г., но по почин на работодателяосигурител чрез работника му – Т. М. била инициирана процедура и проверка на верността на болничния лист по смисъла на чл. 111, ал. 3 от ЗЗ, с оглед на което ищецът получил със закъснение обезщетението си за временна неработоспособност.

Твърди, че това закъснение му е причинило имуществени вреди. Излага се, че работодателят, упражнявайки своето субективно право да обжалва процесните болнични листове, е злоупотребил с правото си. Налице било съзнателно виновно упражняване на права с цел увреждане на ищеца. Към жалбата не бил приложен доклад от прекия ръководител на увредения – Т. М., в който да са изложени мотиви, касаещи наличието на основание за обжалване на болничните листове. Липсвало и проучване от страна на работодателя на фактическата обстановка, който като застраховащ е можел да получи информация от застрахователя за настъпило застрахователно събитие – влошено здравословно състояние. В резултат на противоправното упражняване на права от страна на работодателя настъпили и неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в уронване на доброто му име сред работния колектив, засегнати били 1 честта й достойнството му. Несвоевременното получаване на дължимото обезщетение, създало за ищеца тревоги, неприятни емоции, страх и несигурност за това дали ще може да обезпечи семейните нужди. Неименуемо претърпеният от него душевен дискомфорт, своеобразното понижение в друга длъжност, спъващо и последващото му развитие на работното място, довели до решение да напусне.

С оглед изложеното се претендират имуществени вреди, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за временна неработоспособност от общо 23,04 лева, от които: 5,39 лева, дължима за периода от 15.04.2020 г. до 08.06.2020 г. по болничен лист № ***************** за периода 17.03.2020 г. – 20.03.2020 г. върху сумата от 58,80 лева и по болничен лист № *************** за периода от 21.03.2020 г. – 27.03.2020 г. върху сумата от 294,01 лева; 6,29 лева за периода от 15.09.2020 г. – 16.12.2020 г. за болничен лист № **************** за периода от 20.08.2020 г. – 29.08.2020 г. върху сумата от 242,28 лева; 11,39 лева за периода от 15.09.2020 г. – 16.12.2020 г. по болничен лист № ************* за периода от 30.08.2020 г. – 12.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2021 г. до окончателното погасяване, както и неимуществени вреди в размер на 650 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. На първо място се прави се възражение за допустимостта на предявения иск за имуществени вреди, доколкото ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря за задълженията, касаещи обезщетение при временна неработоспособност и трудоустрояване. Счита, че задължено лице по претенцията за забавено плащане на обезщетенията е НОИ.

По същество ответникът оспорва иска, като неоснователен. Не се спори, че ищецът е имал сключен трудов договор с ответното дружество, на длъжност „***********“, както и че същият е прекратен по молба на Б.К.. Не се спори и, че за 2020 г. ищецът бил представил болнични листове за временна неработоспособност, а именно: № ********, № ************, № ********** и № *************.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че упражненото от ответника субективно право, представлява злоупотреба с права. Инициираната проверка от страна на работодателя изцяло кореспондирала със законовите задължения уредени в Закона за здравето, където била предвидена възможността заинтересованите лица да инициират проверка за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари. Несъстоятелни били твърденията, че проверката на болничните листове била по инициатива на прекия ръководител – Т. М., с който имали личностен конфликт и е извършена с цел злепоставянето на ищеца в трудовия колектив. Сроковете, размерът и условията за изплащане обезщетение за временна неработоспособност се определяли от законодателя и не зависили от действията или бездействията на осигурителите. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че са били в трудови правоотношения, които били прекратени по молба на ищеца. Не се спори и, че ищецът е предоставил на работодателя болнични лист за временна неработоспособност, а именно: № ************, № **************; № ********** и № ***************.

2

По делото са събрани писмени доказателства – Справка за постъпили данни от издадени\анулирани болнични листове в ЕРБЛРО за Б. КР. К.. Справка по ЕГН за предоставени документи и изплатени обезщетения и помощи по ДОО, видно от която се установява, че сумите по издадените 4 бр. процесни болнични листове са изплатени на ищеца. Експертно решение № ***** от 29.10.2020 г. за ТЕЛК във връзка с обжалване на болничен лист № *******; Амбулаторен лист № 000247/10.09.2020 г.;

Амбулаторен лист № 000232/02.09.2020 г.; Амбулаторен лист № 000231/27.08.2020 г.;

Амбулаторен лист № 000206/20.08.2020 г.; медицинска рецепта издадена за Б.К. от д-р А. А.; документ за извършени изследвания на ищеца, включени в пакет „Образна диагностика“; Амбулаторен лист № 000206/20.08.2020 г.; Амбулаторен лист № 000231/27.08.2020 г.; Амбулаторен лист № 000232/02.09.2020 г.; Амбулаторен лист № 00247/10.09.2020 г.; Констатации от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение във връзка с обжалване на болничен лист № ******************* за периода от 30.08.2020 г. – 12.09.2020 г. на Б. К., видно от които се установява, че посочения болничен лист е издаден правомерно; Молба с вх. № 3001-15-61/07.04.2020 г. от Директора на „Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД до Директора на ТП на НОИ за анкетиране на болнични листове № **************** продължен с болничен лист № ************* и Молба с вх. с № ц5001-1539/27.08.2020 г. за анкетиране на болничен лист № **************;

По делото като писмени доказателства са приети и копия от болнични листове № Е20181932394, № Е 20181932400 и № Е20201584596.

Приети са и копия от Решение на Лекарска комисия по повод жалба с вх. № 9700-1/25.11.2020 г. на основание чл. 112, ал. 2 ЗЗ видно, от което болничен лист с № ************, издаден за 10 дни временна неработоспособност на осигуреното лице Б.

К., с диагноза: „***************************“, е потвърден за периода от 20.08.2020 – 29.08.2020 г. и Копие от Решение на Лекарска комисия по повод жалба с вх. № 500115/07.03.2020 г. на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 видно, от което болничен лист с № *******************, издаден 7 дена временна неработоспособност на осигуреното лице Б.К. с диагноза: „*******************“, е потвърден за периода от 21.03.2020 г.

– 27.03.2020 г.

В хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. Т. Х.. Твърди да е бивш служител на дружеството.

Работили са заедно с ищеца. Техният началник Т. М. си имал кръг от хора, които му били по-близки, докато свидетелят и Б. му били антипатични. Твърди, че имал също здравословни проблеми, за който Т. М. знаел и въпреки това анкетирал болничния. На Б. също му били обжалвани болничните листове, поради което и същият получил обезщетенията със забавяне. По спомен през 2020 г. техният началник на отдела Г. Т., заедно с Т. М. свикали събрание, на което на работниците им било обяснено, че голяма част от служителите отсъстват, поради което всички последващи болнични ще бъдат анкетирани. Болничните листове пускали в специално определена за това кутия до администрацията. От служител на администрацията бил разбрал, че М. му е вдигнал мерника и затова му е анкетирал болничния.

От ответната страна също са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на св. Т. М., който заявява, че към момента заемал длъжност ************* при ответното дружество. Познавал Б.К. и нямал пререкания с него.

Когато служител излизал в болничен информирал прекия си ръководител. Болничните не минавали през него. Имало определена кутия за тях, предназначена за личен състав.

Не бил заявявал на Б., че ще бъде понижен. Длъжностите, които ищецът заемал не 3 били на ръководно звено, за да се твърди от него, че бил понижен. След като се върнал на работа Б. се преместил в друга смяна, а след това напуснал. Твърди да няма права да анкетира болнични. Не знаел какво е здравословното състояние на Б., имал 68 служители в смяната.

Съдът кредитира показанията разпитаните свидетели, тъй като намира същите за обективни, съставляващи първичен източник на доказателства и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск. Същият е процесуално допустим, доколкото наведените съображения в исковата молба касаят забава в изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, целящо да замести нереализираните доходи на работника или служителя, поради настъпила нетрудоспособност, в резултат на което същият е претърпял вреди от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в подаване на жалба срещу издадените на ищеца болнични листове.

По основателността:

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

По делото безспорно се установи, че страните са били в трудово правоотношение. Н е се спори и, че поради заболяване

„*********************************“, с болничен лист № ************* от 17.03.2020 г. издаден на ищеца, е разрешено ползването на отпуск за временна неработоспособност за времето от 17.03.2020 г. до 20.03.2020 г., който болничен е бил продължен с болничен лист № ********************* от 20.03.2020 г. за периода от 21.03.2020 г. до 27.03.2020 г. Не се спори, че е издаден в полза на Б.К. болничен лист № ***************/20.08.2020 г. с водеща диагноза: „**************************“ за периода 20.08.2020 г. до 29.08.2020 г. и болничен лист с № ********************** за периода от 30.08.2020 г. до 12.09.2020 г., които болнични били представени на работодателя в срок.

Съгласно чл. 162, ал. 1 КТ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука и др. подробно изброени в закона причини, свързани със здравословното състояние. Според чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от МС по чл. 103а от Закона за здравето, за времето от първия ден на настъпване на временна неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независими от това дали по него ще бъде заплатено парично обезщетение. С издаване на болничния лист се доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото на отпуск. Болничният лист като индивидуален административен акт обвързва работодателя да приеме, че работника или служителя е временно неработоспособен.