Решение № 3307 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3307 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110135252 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца П. С. И., ЕГН ********** срещу ответника ***************, ЕИК *********, иск с правна квалификация чл.55 пред. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 578 лева, платена при изначална липса на основание по сключения между страните на 02.02.25 г. договор за кредит № ******* и сключения във връзка с него договор за застраховка №******* към групова застрахователна полица №*****, ведно със законната лихва от датта на подаване на исковата молба - 16.06.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът П. С. И., ЕГН **********, твърди, че на 02.02.25г. е сключил Договор за паричен заем № ******* с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 1600 лв. при ГПР в размер на 61.93 %. Кредитът е следвало да бъде погасен на 5 месечни вноски, всяка от които по 359.82 лева. Посочва, че на същата дата 02.02.25 г. е сключил договор за застраховка с **************, по силата на който дължал сумата от 100 лева, от които 98,04 лева- застрахователна премия и 1,96 лева- данък върху застрахователна премия. Поддържа, че на 04.03.25 г. е погасил предсрочно задължението си, като е заплатил сумата от 2178 лева. Твърди, че договорът е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК.

Релевира, че в договора не е изрично посочена методиката на формиране на ГПР. Оспорва формирания в договора размер на ГПР. Посочва неточен размер на кредита-1600 лева, с цел въвеждане в заблуждение, което противоречи на решение на СЕС по дела № С 686/19 и № С 377/14. Посочва, че договорът е недействителен поради неравноправни клаузи. Твърди надплащане на сумата от 578 лева. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

1

Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. М. М.-С., с който оспорва исковите претенции като недопустими, а по същество – неоснователни.

Оспорва твърдението на ищеца, че договора е недействителен, поради непосочване на алгоритъма и методиката за формиране на ГПР. Сочи, че ГПР е изчислен съобразно разходите към момента на сключване на договора Твърди, че процесната сума е получена на валидно правно основание.

Поддържа, че ищецът е сключил договор за застраховка с **************** и, че е получил сумата от 100 лв., която обаче не е разход по кредита, а е дължима и платена на застрахователя. Твърди, че сключеният договор не въвежда в заблуждение, не противоречи на принципа на добросъвестност и не заобикаля закона. Моли исканията за назначаване на съдебно-счетоводна да бъде отхвърлено. Моли искането на ищеца по чл. 38 ЗА да не бъде уважено.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е за разглеждане иск по чл. 55 , ал. 1 , първо предложение ЗЗД.

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55 предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже престирането на процесната сума в полза на ответника и нейния размер, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на сумата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В хода на производството между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства: на 02.02.25г. е сключен Договор за паричен заем № ******* с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 1500 лв. Застрахователната премия в размер от 100 лева не е включена в ГПР по договора за кредит. Видно от съдържанието на представения договор за кредит, заемодателят се задължава да предаде в собстевност на заемаетеля сумата от 1600 лева при размер на вноската от 359,82 лева , платима на пет вноски при лихвен процент в размер на 40,32 %, и ГПР в размер на 61,93 %. Видно от погасителния план, приложен към договора за кредит, заемателят заплаща погасителни вноски в размера, посочен в колона № 3. Договорена е застрахователната премия в размер от 100 лева с ************, като в чл. 2, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че дължимата от заемополучателя застрахователна премия се заплаща от заемодателя, като размерът й се приспада от главницата в размер на 1 600 лева. Съгласно погасителния план към договора за кредит, в случай че заемополучателят е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването и не ги е заплатил преди сключване на договора по негово искане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежни дати на погасителни вноски, в този случай на всеки падеж се заплаща сума в общ размер на 532,50 лева.

От изслушаното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на погасителната вноска е в размер от 359.82 лв.

2

Общият размер на всички плащания е 1799.10 лева, при ГПР 61.93% и ГЛП 40.32%. При изчисляването на ГПР в договора е включен единствено разхода за възнаградителна лихва в размер от 199.10 лева. При главница в размер от 1500 лева, при същият размер на ГПЛ- 40.32%, общата сума на изплащане следва да бъде в размер от 1654.55 лева. При месечна вноска в размер от 330.91 лева. Ако към ГПР се включи и разхода от застрахователна премия в размер от 100 лева, при главница от 1600 лева, ГПР би бил 112.32%.При главница от 1500 лева, ГПР би бил в размер от 184.96 %. От предоставената информация от ************* следва, че на 04.03.25 г. задълженията по договор за заем №*******, сключен на 02.02.2025 г. са погасени в размер от 1664.67 лева, от които 1600 лева- главница и 64.67 лева- лихва. Съдът не кредитира експертизата, в частта, с която приема, че платената сума по договора за кредит е в размер на 1664,67 лева ,доколкото вещото лице е анализирало единствено справките, представени от ответника, но не и платежния документ, представен от ищеца. В останалата част като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, заключението следва да бъде кредитирано в цялост.

Съдебната практика приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Така Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г. , както и Решение на СЕС по дело № С 714/2022 г. Между страните е безспорно, че застраховката не е включена при изчисляване на ГПР по договора за кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 61.93% , т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв. Между страните е безспорно, че застраховката не е включена в ГПР. Настоящият състав приема, че застраховката води до увеличаване на общия размер на дълга и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Установява се по данни от ССчЕ по делото, че при включване на застраховката при изчисляване на ГПР , то последният е в размер на 112,32 %. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от 3 същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС, III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.

По делото е приобщено платежно нареждане за сумата от 2178 лева платено на 05.03.2024 г., което не е оспорено от ответната страна. Видно от справката за получени плащания от ответника на дата 04.03.2025 г. е отразено плащане на лихва в размер на 64,67 лева и 1600 лева главница, която дата съвпада с датата на извършенотот плащане от ищеца. Доколкото вещото лице е отговорила на въпроса за платените суми по договор за кредит единствено на база едностранно изготвената справка от ответника за получени плащания, която няма обвързваща съда доказателствена сила, съдът не кредитира заключението в тази част. Платежното нареждане, неоспорено от ответника, удостоверява извършеното плащане в посочения размер. Ето защо, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства следва извода, че в полза на ********** е погасена сумата от 2178 лева на 04.03.2025 г. по процесния договор, поради което и по арг. от чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,ал. 1 , т. 10 ЗПК предявеният иск за сумата от 578 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г., присъжданите суми се превалутират от лева в евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските се дължат на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК в размер на 25,56 евро и 153,38 евро – депозит за ССчЕ.

Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по 4 дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Наред с горното, следва да бъде съобразено решение от 23.10.2025 г. по дело № С- 744/2023 г. на Съда на ЕС, с което е прието, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършено безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебни разноски, тя се осъжда да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 185 евро с вкл. ДДС.