Решение № 123 от 06.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И. Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501903 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадената от И. С. И. въззивна жалба вх.№ 41868/22.06.2022г срещу решението на ВРС-18с-в № 1785/7.06.2022 по гр.д.№ 16382/2021, с която е определен режим на лични отношения на детето Д. И.а С.а ЕГН ********** с неговите баба И. В. М. ЕГН ********** и дядо Ж. В. М. ЕГН **********, двамата с адрес: с.Въглен, общ.Аксаково, САМО В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения с дядото и бабата 30 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, и първата половина на всяка от училищните ваканции.

Счита решението в посочените части за неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, като излага следните съображения:

За да уважи иска ВРС е приел, че е в интерес на детето да има пълноценна връзка със своите роднини, както по бащина, така и по майчина линия. Този извод е обоснован.

Неправилно, обаче, РС е приел, че роднините на детето по майчина линия следвало да го вземат 30 дни през лятната ваканция и през първата половина на всяка от останалите училищни ваканции. В тази част съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е 1 обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, довело до необоснованост на решението.

Определеният с обжалваното решение РЛО на бащата с роднините по майчина линия би влошил съществено положението на детето и затова не е в негов интерес. Същият не е в интерес на детето с оглед възрастта му и поведението на роднините по майчина линия и би се отразил сериозно на психическото здраве на детето.

Поради изложеното моли за отмяна решението на ВРС в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен искът в тази част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за всички инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответниците по жалбата И. В. М. И Ж. В.

М. със съд.адрес: гр.Варна ул.„Д.“ *** - адв.Ю. Д. от АК-Варна, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Позовавайки се на нормата на чл.5 от КПД, считат, че за пълното и хармонично развитие личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство, като семейството е основната клетка на обществото и естествената среда за израстването и благосъстоянието на децата.

Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.

В жалбата е изказано мнението, че определеният РЛО би влошил съществено положението на детето и затова не било в негов интерес. Под "интереси на децата" следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание. А интересът на детето е да контактува с баба и дядо. ВКС в Реш.№ 31/8.04.2020г по гр.д.№ 2834/2019г постановява, че се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност.

В настоящия случай се е установило, че ищците притежавали опит, тъй като имали и други внуци, знания и желание да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на своята невръстна внучка Д., която освен 2 всичко друго, съхранявала у тях в най–пълна степен жив спомена за дъщеря им.

От друга страна, едно от обстоятелствата, които се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения, е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. В случая местоживеенето на детето е в същото населено място, където са неговите баба и дядо, т.е. контактите между тях нямало да затруднят определения режим или да се отразят негативно на ежедневната рутина на детето.

Не на последно място следвало да се отчете фактът, че бащата на Д. пребивавал трайно в чужбина; напр. за последната година се бил прибирал само веднъж, а детето се отглеждало единствено от неговите роднини.

Макар и да не били главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителят на детето-те можело да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означавало, че детето нямало интерес да общува с родните си баба и дядо.

Безпочвено е и твърдението, че определеният РЛО не бил в интерес на детето с оглед възрастта му.

Детето не е на толкова ниска възраст, че извеждането от семейната среда да го травмира; още повече, ищците не били чужди за него хора, а тъкмо обратното-най–близките му роднини, на които можело безрезервно да се уповава.

С оглед на всичко изложено оставало неясно как така определеният от съда РЛО би се отразил сериозно на психическото здраве на детето.

Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му.

Поради изложеното моли за потвърждаване постановеното от ВРС решение в неговата обжалвана част.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

ПОДПОМАГАНЕ“–ВАРНА не изразява становище.

„СОЦИАЛНО

Предявен е иск от И. В. М. и Ж. В. М. за определяне на режим на лични отношения с тяхната внучка Д. И.а С.а, на осн.чл.128 СК.

3

В исковата молба ищците твърдят, че са баба и дядо на малолетното дете Д. по майчина линия.

Излагат, че тяхната дъщеря – Д. Ж.ва М. е живяла на съвместно съжителство с отв.И. С. И. от 2014г заедно с неговите родители в техния дом, като на 08.07.2015г се родило и тяхното общо дете-Д..

На 09.11.2018г майката на детето Д.-Д. М. внезапно починала, като грижите за детето останали на бащата И.. Детето продължило да живее в своя дом с баща си, баба си и дядо си по бащина линия.

През 2019г се наложило бащата И. да замине за Англия, за да работи, а грижите за отглеждане на детето поели родителите му-Д. и С.Б..

При горните обстоятелства, за всяка среща и контакт с детето Д., ищците трябвало да се съгласуват с отглеждащите я баба и дядо. Това създава голямо напрежение в отношенията между роднините по бащина и майчина линия.

Много често Д. Б. затруднява осъществяването на контакт между детето и ищците. Същата е забранила на директора на Детската градина да предава детето на ищците, като същевременно тя и съпругът С. са работещи хора и често пъти им се налага да търсят помощ от близки, които да се грижат за внучката.

Като баба и дядо на Д. ищците имат изключителна нужда да я виждат често, да полагат нужните грижи за нея, да подпомагат И. в грижите.

Внучката им е единственото и най-скъпоценно нещо, което им е останало от тяхната покойна дъщеря и желаят да поддържат една сигурна, периодична и здравословна връзка с нея.

Често пъти, когато ищцата М. е посещавала детската градина в с.Въглен, за да прибере друго свое внуче и случайно се е срещала с Д., детето с радост пристъпвало към своята баба с надеждата, че същата ще я прибере от детското заведение. Д. е свикнала със своите баба и дядо по майчина линия от раждането си. Те носят хубави и топли спомени за нейната майка, носят положителни емоции и поддържат връзката на едно дете, останало полусираче с близките на своя починал родител. Лишено от нормална семейна среда, то се нуждае в засилена степен от морална подкрепа, привързаност, грижи и изразена любов от всички свои близки, вкл. от своите баба и дядо по майчина линия. В интерес на детето Д. за нейното правилно физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие е, същото да 4 осъществява връзки с ищците.

Излагат още, че притежават опит, знания и желание да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внучката им Д., като отношенията между тях са от изключително значение и за двете страни.

Ищците са работещи и в добро здравословно, и финансово състояние, което им позволява да полагат грижи за детето Д..

В срока по чл.131 ГПК отв.И. С. И. счита искът за допустим и частично основателен.

Признава, че са налице основанията на чл.128 ал.1 СК за определяне мерки на лични отношения на ищците с детето, доколкото това е най-вече в негов интерес.

Твърди обаче, че исканият РЛО на ищците с детето не е в негов интерес с оглед ниската му възраст.

След по-малко от две години детето ще бъдела ученичка в първи клас и затова у него следвало да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивки и игри, то трябва да изпълнява и заниманията свързани с обучението му.

Не било в интерес на детето Д. да поддържа РЛО с ищците всяка година по един месец през лятото. Не отрича, че детето трябвало да бъде при тях и през лятото, но за значително по-кратко време-от порядъка на най-много една седмица.

До навършване на 10-годишна възраст детето не следвало да преспива в дома на ищците.

Необходимо било да се има предвид и това, че ищците и детето живеели в едно и също населено място-с.Въглен, общ.Аксаково, като ответникът не им пречел да виждат ежедневно детето и да поддържат постоянни контакти с него.

Д“СП“-ВАРНА в писмено становище счита, че в интерес на детето Д.

С.а е да общува с членовете на разширения семеен кръг, като контактите му с бабата и дядото по майчина линия не трябвало да са за сметка на личното време и пространство на детето, както и за сметка на времето, което бащата 5 прекарвал с детето през почивните дни.

Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.128 ал.1 СК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищците И. В. М. и Ж. В. М. са баба и дядо по майчина линия на детето Д. И.а С.а, род.

8.07.2015г.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че дъщерята на ищците и майка на детето Д. е починала на 9.11.2018г.

По делото пред ВРС са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетели в о.с.з., проведено на 13.05.2022г.: