Решение № 2512 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100511013 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20158405 от 17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 38442/2020 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 203, ал. 1 ЗВ и чл.86 ЗЗД, че Б. Б. Г. дължи на „С.в.“ АД сумата от 596,00 лева - главница за доставени ВиК услуги през периода 20.06.2017 г. – 18.02.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, кв.

„Суходол“, ул. **** с кл. №2800032129, за които суми на 07.09.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 49701/2019 г. по описа на СРС, 74 състав, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3576,02 лева.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 121,25 лева, разноски в исковото производство, както и 17,57 лева, разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска, а в частта, касаеща претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 331,00 лв. производството по делото е било прекратено.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Б. Б. Г., чрез назначения му особен представител - адв. Г. Ч., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставил ВиК услуги, като представена от Столична община, Дирекция „Общински приходи, отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ декларация по чл.

14 ЗМДТ, не установявала този факт, а и същата не била обработена. Изтъква, че дори и да 1 бъде приета декларацията, то тя не съставлява титул за собственост и съответно не доказва по безспорен начин правото на собственост, още повече, че по предходна декларация за процесния имот за ответника Б. Г. са декларирани 1/6 ид. части от собствеността върху него.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "С.в." АД, с който същата се оспорва, като се излагат съображения, че депозираната от ответника данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която за последния са декларирани 1/6 ид. части от процесния имот представлява извънсъдебно признание, от което се установява правото на собственост за съответната идеална част. С оглед на това, счита, че Б. Г. има качеството „потребител“ на ВиК услуги за процесния апартамент, респ., че са налице облигационни отношения между него и „С.в.“ АД с предмет доставка на ВиК услуги до имота. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Във връзка с направено от ищеца доказателствено искане и на основание чл.186 ГПК, СРС е изискал от СО, Дирекция "Общински приходи", отдел "Общински приходи – Витоша и Овча купел“, в което съответното длъжностно лице е посочило, че за имот, представляващ земя с площ 1805 м² е подадена коригираща декларация от 27.08.2019 г. по чл. 14 ЗМДТ от наследници на Д.Б.А., която още не е обработена. По предходната декларация за този имот за ответника Б. Б. Г. са декларирани 1/6 ид. ч. от собствеността. Към писмото са приложени и две декларации, като съгласно съдържанието на втората се установява, че за ответника са декларирани 1/6 ид. ч. от имот, находящ се в гр. София, кв. „Суходол“, ул. ****, като същата не е било надлежно оспорена от ответната страна.

Съдържащата се в писмото на СО информация и представената към същото декларация, по естеството си съставлява извънсъдебно признание на ответника за обстоятелството, че същия е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Суходол“, ул. ****. Действително удостоверението за декларирани данни не съставлява титул за собственост, но Декларацията по чл. 14 ЗМДТ по своята същност представлява частен свидетелстващ документ, обективираи неизгодни за издателя му факти, поради което и при неангажиране по делото на никакви доказателства, които да 2 опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че ответникът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот през посочения исков период. Ирелевантно е обстоятелството, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 27.08.2019 г. не е била обработена, тъй като процесния период касае предходната такава.

По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, поради което поддържаните в тази насока опблаквания са неоснователни.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и по отношение размера на предявените установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.

По разноските по производството:

Тъй като ответникът по жалбата не претендира сторените във въззивното производство разноски, такива не следва да му се присъждат.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20158405/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 38442/2020 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от „С.в.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр. София, ж. к.

„Младост 4“, ул. Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А срещу Б. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 203, ал. 1 ЗВ и чл.86 ЗЗД, че Б. Б. Г. дължи на „С.в.“ АД сумата от 596,00 лева - главница за доставени ВиК услуги през периода 20.06.2017 г. – 18.02.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, кв. „Суходол“, ул. **** с кл. №2800032129, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕ № 20158405/17.06.2021, в частта, с която е отхвърлен главния иск за разликата над уважения размер от 596,00 лв. до като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3576,02 лева, както и в частта с характер на определение, с което производството по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 331,00 лв. е било прекратено, е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване, на основание чл.280, ал.3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3