Решение № 1317 от 15.10.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………15.10.2019 година……..…….……..Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…седемнадесети септември…………………….…………….……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Д.….……………………………………………………….

Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 1936……по описа за 2019…………….…………...година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от

Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството ищец трафопост на ниво ниско напрежение { НН.

Ищецът заплащал на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2003г., изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

Ищецът твърди, че през периода от 01.05.2014г. до

31.05.2014.Г. е заплатил на ответното дружество сумата 2256,40лв. по фактура №**********/31.05.2014 г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, намираща се в Община Тополовград.

Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, като ищецът твърди, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.

Сочи, че считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. А при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., и започвал от Подстанцията, като достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. От същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.

Във с мястото на измерване на използваната електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени искания до ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на други електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било променено мястото на измерване.

Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх. №

2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:

-ИТ

№ 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник

-ИТ

2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.

Ответникът обаче не извършил исканата промяна. Поради това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ни.

За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено

Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.

Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми – сумата от 1 700лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.04.2014г. - 22.05.2014г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по фактура №**********/31.05.2014 г., от общо платена сума за цена пренос в размер на 2256,40лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 827,47 лв.

/осемстотин двадесет и седем лева и 47 стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1700 лв. по фактура №**********-17.06.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 02.04.2019 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Признава, че се намира в договорни отношения с ищеца като по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл.№ ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които било процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия ответникът е доставил в обекта на ищеца за периода от 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлява исковата сума.

Отново сочи, че ищецът бил клиент на „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД /електроразпределително дружество/. Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/. Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроразпределение4 ЕАД, било притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени. Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД на ниво ниско напрежение.

Признава, че след присъединяването на обектите /чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение/ ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение, но оспорва, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Исканите от ответника доказателства за собственост били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове /така писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г./. Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите /за ниво ниско напрежение/ не били налице. Едва с посоченото писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 14.01.2016 г.

Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. Процесните суми били дължими тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

Ответникът оспорва исковата претенция и по размер, защото дори да се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос.

Оспорва основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 827,47 лв., тъй като се касаело Правни и фактически съображения по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за задължение, което е без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпада в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не може да се приеме, че до тази дата ответникът е изпаднал в забава.