Решение № 106 от 22.12.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Сливница, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20211890200261 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Н. К., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 7229/28.04.2021 г., издадено от В.Б.К. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е лице, на което може да се наложи наказание за твърдяното нарушение, тъй като същият няма качеството на превозвач . Освен това се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че правото на защита му е нарушено.

Описаното в НП нарушение не е доказано. Ето защо се иска отмяна на НП.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата .

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 17.04.2021 г., около 09:45 часа на път АМ-Европа, км. 32+400, след разклона за гр. Сливница в посока гр. Сливница - гр. София свидетелят Е. Л.

1

С. – инспектор при АПИ и Б. К. П., изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя К. Н. К. товарен автомобил –пътно превозно средство с четири оси с две управляеми оси марка „***”, модел „*******” с рег. № *******. В хода на проверката било извършено измерване на превозното средство с ролетка 1304/18 /5 м./ и ел. везна PW-10 № ****** като е констатирано превишаване на натоварването на двойната задвижваща ос – при разстояние между осите 1,40 м., сумата на натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 26,350 т. при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква В н а Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ . Водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси за движение на тежко пътно превозно средство по чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Актосъставителят преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Б. К. П., съставил акт за установяване на административно нарушение № 0008040 от 17.04.2021 г. , в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателя т нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ . На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис , като в същия жалбоподателят не е направил възражения.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 7229 от 28.04.2021 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Е. Л. С., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 0008040 от 17.04.2021 г. , кантарна бележка № 544207 от 17.04.2021 г., заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г., заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. , декларация за съответствие на ролетка, сертификат за съответствие на ролетка, паспорт на везна електронна, заповед № А616/11.09.2012 г.

Съдът извърши преценка на показанията на служителя на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги 2 кредитира. Свидетеля е очевидец на нарушението и пред съда излага възприетите от него и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.

Показанията на свидетеля кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно от заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на актосъставителят изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат 3 правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.

47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с тези правомощия. Видно от представените по делото заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. се установява, че издателят на НП е имал съответната компетентност.

В разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са посочени необходимите реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП, които разпоредби в настоящия случай съдът намира, че формално са изпълнени.

Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.

В съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗП е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53, ал. 1, т. 2 нарушения на разпоредби от ЗП. Съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Според чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешението се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

Видно от чл. 8, ал. 5 от Наредбата на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално 4 допустимите норми по раздел II.

В разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е определено кои превозни средства са тежки, а именно тези които имат натоварване на ос по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В настоящия случай доколкото разстоянието между осите на управляваното от жалбоподателя превозно средство е 1,40 м., то приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.

1, т. 5, б. “в” и допустимото максимално натоварване на ос е 18 тона (19 тона). Поради обстоятелството, че по делото се установи натоварване на ос от 26,350 тона, то следователно процесното ППС е тежко по смисъла на посочените разпоредби.

Както стана ясно тежките пътни превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно чл. 8, ал. 4 от наредбата разрешителното се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В чл. 14, ал. 3 от Наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса / които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина до 22 м./.

В настоящия случай натоварването на ос на проценото превозно средство надвишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредбата в този случай е необходимо да се заплати такса за превишението над максималните натоварвания на ос по раздел II. При установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото и съобразно цитираните приложими разпоредби, следва, че за движение на процесното ППС е необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено по силата на закона /цитираната правна уредба/.