Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 04.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 145/2026
Вид
Решение № 167
Подписан
04.03.2026
В сила
04.06.2026
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2, изр.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А. - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А. - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20262120200145 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на ЕТ „СТОК - СТОЯН КИРЯЗОВ“, ЕИК:

040024621, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.98, вх. А, ет.5, ап.11, представлявано от Стоян Кирязов Кирязов, против Наказателно постановление №861449-F857397/12.11.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1, чл.26, ал.1 от Наредба - Н18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за дружеството - жалбоподател, редовно уведомено, се явява адв.Георги Маджаров, който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Тодорова, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2025г., в 10,46ч. била извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС - бензиностанция „Черни връх“, находящ се на адрес: гр. Бургас, Път „Бургас – Средец“, стопанисван от ЕТ „СТОК - СТОЯН КИРЯЗОВ“, с ЕИК: 040024621, отразена с протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0139069/13.10.2025г. и протокол № 1307246/30.10.2025г.

1

Лицето, извършващо продажби на течни горива, има въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „DFS- Q7S-KL“, с одобрение от БИМ № 173FS/28.05.2019г., с индивидуален номер DT509954 и номер на фискалната памет 02787425, и средства за измерване: нивомерна измервателна система (НИС), модел „Site Sential OPW“, с номер от държавния регистър 5055, три /3/ на брой единични бензиноколонки, Adast 8951.31, с номер от държавния регистър 4111, две /2/ на брой колонки LPGK, c номер от държавния регистър 2741 и една модулна бензиноколонка, Adast 8951.31, с номер от държавния регистър 3674, с общо седем пистолета за зареждане на гориво. В обекта се продават: дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG).

Обектът разполага със следните резервоари за съхранение на гориво:

Резервоар № 1, с вместимост 34 036 л. за бензин А95Н;

Резервоар № 2, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво;

Резервоар № 3, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво;

Резервоар № 4, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво;

Резервоар № 5, с вместимост 10 285 л. за LPG.

На 23.05.2025 г. от ЗЛ са подадени следните данни за доставки на гориво, въведени ръчно чрез ЕСФП: уникален контролен номер (УКН) на електронен акцизен данъчен документ (еАДД) 01000000000009537292, дата на доставка 23.05.2025, количество 4 337 литра, вид на горивото - дизел и резервоар № 4, в който е разтоварено.

За гореописаната доставката ЕСФП не е подала данни от нивомерната система за доставката на гориво, което е нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г.

Като е взел предвид гореизложеното на 23.05.2025г. АНО е приел, че задълженото лице ЕТ „СТОК - СТОЯН КИРЯЗОВ“, с ЕИК: 040024621, е извършило административно нарушение, съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба Н- 18/2006 г., във връзка с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба - Н18/13.12.2006 г. на МФ, императивно изискуеми, съгласно Раздел III б, т. 3, буква „а“, а именно: „Видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка: а) данни от нивомерната система за доставка на горива“.

Във връзка с горните констатации от Г. Н. А. на длъжност старши инспектор по приходите в Централно управление бил съставен АУАН cep. AN № F857397 / 30.10.2025 г.

В срока по чл.34 ЗАНН наказващият орган, възприемайки констатациите в АУАН, е издал обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, 2 който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №445/16.06.2023г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С оглед на изложеното, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, тъй като както вече се посочи, същото съдържа всички уредени в закона императивно изискуеми реквизити, в това число и описание на нарушението и излагане на обстоятелствата, при които същото е осъществено, което е сторено в пълнота. Не е нарушен чл.52, ал.4 от ЗАНН, като административнонаказващия орган е обследвал всички фактически положения преди да издаде НП и в достатъчна степен са били събрани доказателства, обезпечаващи законосъобразното произнасяне от страна на административно-наказващия орган.

В нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Според чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за 3 търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол.

Не се спори по делото, че ЕТ„СТОК - СТОЯН КИРЯЗОВ“ извършва продажба на течно гориво. Ето защо, това дружество се явява и адресат на задължението по чл.3, ал.3 Наредба № Н-18/13.12.2006г. за предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Не е спорно, а се установява и от показанията на свидетеля А., че в обекта е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система. В същото време обаче ЕСФП не е подала данни от нивомерната система за доставката на гориво,, с което на практика се възпрепятства възможността да се определят наличните количества гориво в резервоара в обекта. По този начин от жалбоподателя е реализирано нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба № Н18/13.12.2006г. при форма на изпълнителното деяние – бездействие, кодокото дружеството е пропуснало да извърши едно правно дължимо действие.

Наказващият орган е съотнесъл процесното нарушение към санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 и нарушението не води до неотразяване на приходи се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. АНО правилно е подвел извършеното нарушение към съответната му санкционна норма, като е определил размера на наложената имуществена санкция в минимален размер, поради което и същата на подлежи на изменение.

В допълнение следва да се посочи, че БРС намира наведените с жалбата възражения на жалбоподателя за неоснователни. В тази връзка на първо място следва да се изтъкне, че е спазен предвидения в чл.34, ал.1 ЗАНН срок за издаване на АУАН. Нарушението в случая е извършено на 23.05.2025г., но същото е станало известно на приходната администрация при извършване на процесната проверка – 13.10.2025г. Следователно от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 за съставяне на АУАН. Както се установи от фактическа страна АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 30.10.2025г. т.е. е бил спазен срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН.

От събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че към момента на проверката са налични различия между данните на софтуера за управление и проследяване на доставките, откъдето се подават данните в НАП и данните изведени от фискалната система, т.е. в НАП не са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да дават 4 възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби, като посоченото обстоятелство е установено при извършената проверка.

Налице са също така данни, че това обстоятелство е било известно на служителите на оспорващото дружество, доколкото в отпечатания служебен бон е изписано: „Системата в момента е недостъпна.“ т.е. за търговеца е била налице обективна възможност да проследи дали съответната информация достига до НАП, което той не е сторил в продължение на 5 месеца.

По делото е налице и становище от управителя на „Куби Цервиз“ ЕООД, фирмата осъществяваща техническата поддръжка на системите на бензиностанцията, в което е посочено, че като причина за липсата на изпратени/получени данни в НАП се предполага липсата на връзка със сървъра на НАП. В тази връзка обаче актосъставителят посочи в съдебно заседание, че за обект от типа на процесния следва да има одобрена блок-схема, която включва всички елементи на устройствата с фискална памет, основен елемент на което е именно нивомерът. При изискана такава жалбоподателят не е разполагал с одобрена при съвместна проверка от страна на НАП и БИМ блок-схема. При това положение не съществуват гаранции /предвид липсата на обследване на този въпрос от страна на контролните органи/, дали системата е била правилно свързана с НАП респ. дали правилно е изпращала данните към приходната администрация.