Решение № 276 от 29.11.2021, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Враца, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20211420101750 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Т. Н. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ул."***", №**, вх "**", ет.**, ап.**.

Ищецът „Теленор България” ЕАД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. Н. Т. за сумите от: 148,56 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., за които са издадени фактури № 7285102047/25.02.2019 г. за отчетен период на потребление от 25.01.2019 г. до 24.02.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 40,50 лв., 7286433839/25.03.2019 г. за отчетен период на потребление от 05.02.2019 г. до 24.03.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 54,48 лв., 7287771975/25.04.2019 г. за отчетен период на потребление от 25.03.2019 г. до 24.04.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 53,58 лв.; 64,62 лв. – 17 незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2018 г. за периода от м. юни 2019 г. до м. ноември 2020 г. за устройство Samsung Galaxy А6 Plus Black, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, както и разноските по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатски хонорар.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 07.12.2018 г. с ответника бил сключен Договор за мобилни услуги за номер *** за срок от 24 месеца и месечен абонамент от 49,99 лв. и Договор за лизинг от същата дата, съгласно който на ответника било предоставено за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy A6 Plus Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 3,59 лв. съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор.

Посочва се в исковата молба, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер *** е фактурирано под клиентския номер на абоната ********** Твърди 1 се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. ищцовото дружество е издало: Фактура № 7285102047/25.02.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.01.2019 г. до 24.02.2019 г., с падеж 12.03.2019 г., с дължима стойност 40,50 лв. – частична цена за месечен абонамент; Фактура № 7286433839/25.03.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.02.2019 г. до 24.03.2019 г., с падеж 09.04.2019 г., с дължима стойност 54,48 лв. – 41,66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 3,59 лв. за месечна лизингова вноска и 0.90 лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение и Фактура № 7287771975/25.04.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.03.2019 г. до 24.04.2019 г., с падеж 10.05.2019 г., с дължима стойност 53,58 лв. – 41,66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 3.59 лв. за месечна лизингова вноска. Посочва се, че общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 148,56 лв. Поддържа се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 148,56 лв. Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник е ангажирало договорната му отговорност съгласно т. 11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл.

75, във вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура № 7290522285/20.06.2019 г. Посочва се, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги автоматично на дата 19.06.2019 г. и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни лизингови вноски от месец 06/2019 г. за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми, когато е издадена крайната фактура № 7290522285.

Поддържа се, че по Договор за лизинг от 07.12.2018 г. за устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black, се дължи цената в размер на 64,62 лв., която представлява 17 бр. лизингови вноски, дължими за периода от месец 06/2019 г. до месец 11/2020 г и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 3.59 лв. /чл. 1, ал. 2 от Договора/.

Ищецът моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове. Поддържа, че по делото липсват доказателства за това през процесния период ответникът да е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца, както и доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги ищецът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а съответно – дали са коректно фактурирани. Счита, че приложените фактури не отразяват по достоверен начин наличието на неизпълнени предишни задължения, наименовани "задължения от предходен период", като са издадени в нарушение на чл. 7, ал.

1, т. 4 ЗСчет. Изтъква, че фактурите не са подписани от ответника и не установяват използваните от него услуги, времето и обема им, както и за начина на определяне на тяхната цена. Посочва, че не става ясно дали клиентският номер, отразен във фактурите, отговоря на мобилните номера. Поддържа, че е налице е съществено разминаване между твърденията в исковата молба и съдържанието на фактурите.

На следващо място се оспорва наличието на задължение, произтичащо от договор за лизинг, за заплащане на сумата 64,62 лв. Посочва се, че 17 бр. лизингови вноски възлизат на стойност 61,03 лв., а претенцията в размер на 3,59 лв. всъщност е претенция за неустойка съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, която е отделна. Направено е възражение за нищожност на предвидената в договора за лизинг клауза за неустойка в размер на 3,59 лв., като се твърди, че противоречи както на закона, така и на добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа се, че по делото липсват доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на месечните вноски, предмет на процесния договор за лизинг, и не са 2 представени доказателства за това, че преди образуване на заповедното производство ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и че е уведомил надлежно длъжника за това. Твърди се, че в случая липсват и доказателства, установяващи, че договорът за мобилни услуги е прекратен преди изтичане срока му на действие и доколкото мобилният оператор не е упражнил правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди изтичане на срока му, то не е настъпило условието за дължимост на процесиите лизингови вноски, съгласно чл. 12 от ОУ, както е претендирал ищецът.

Поради тези и останалите, подробно изложени в отговора съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3531/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, ГО, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Т. Н.

Т. е издадена Заповед № 260752/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора заявените суми.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника Т. са сключени два договора, както следва:

1/ Договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. за мобилен номер 359899909536 за абонаментен план „Тотал 49.99” за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 49,99 лв.;

2/ Договор за лизинг от 07.12.2018, съгласно който ищецът като лизингодател предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black срещу обща лизингова цена в размер на 157,57 лв. с вкл. ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3,59 лв. и една първоначална вноска, платима към датата на сключване на договора в размер на 75,00 лв. с вкл. ДДС. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/.

В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че ако лизингополучателят не упражни правото си да подпише договор за изкупуване на устройството, последното подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, като ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 3.59 лв. В чл. 4 от договора е уговорено, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предоставил лизинговата вещ във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените технически характеристики и комплектован с цялата документация.

Двата договора съдържат подпис на ответника в качеството му на абонат, съответно лизингополучател. Представени са и общи условия, придружени с декларация, подписана от ответника, че е получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги спазва. Представен е и подписан от абоната екземпляр от Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, издадено от ищцовото дружество.

Представени са следните фактури: № 7285102047/25.02.2019 г. за отчетен период от 25.01.2019 г. – 24.02.2019 г. на стойност 53,58 лв. и срок на плащане 12.03.2019 г., № 7286433839/25.03.2019 г. за отчетен период от 25.02.2019 г. до 24.03.2019 г. на стойност 53,58 лв. и срок на плащане 09.04.2019 г., № 7287771975/25.04.2019 г. за отчетен период от 25.03.2019 г. до 24.04.2019 г. на стойност 53,58 и срок на плащане 10.05.2019 г., както и № 7290522285/25.06.5019 г. на стойност 689,94 лв. /включваща 476,76 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 64,62 лв. – вноска за лизинг и 148,56 лв. – задължения от предходен период/. Фактурите са придружени от справки за потреблението 3 през съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени договори са фактурирани с обща фактура с клиентски номер 006284429 за мобилен номер ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът Т. Н. Т. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 148,56 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., за които са издадени фактури № 7285102047/25.02.2019 г., 7286433839/25.03.2019 г. и 7287771975/25.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното заплащане на вземането;

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.

232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. Н. Т. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 64,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2018 г. за устройство Samsung Galaxy А6 Plus Black, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното заплащане на вземането.