Определение № 1307 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501068 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл.122ГПК.

С определение № 173 от 03.04.2026 г. по гр.д.№ 86 по описа за 2026 г. на ОС-Видин, съдът е приел, че делото е подсъдно на Софийски градски съд /СГС/ и затова е повдигнал спор за подсъдност между ОС-Видин и СГС, който бил изпратил делото по подсъдност.

Позовал се е на това, че исковата молба е била предявена пред СГС. В случая се касаело до иск за вреди от непозволено увреждане, в която хипотеза законът предоставял право на избор на увреденото лице- ищец, пред кой съд да предяви претенцията си, като това можело да бъде или пред съда, в района на който е поС.ния адрес /седалището/ на ответника или пред съда, в района на който е извършено непозволеното увреждане като ОС-Видин се е аргументирал с нормата на чл.105 и чл.115 ГПК. Ищецът не се бил възползвал от правото на избор и предявил исковата си молба пред съда, компетентен да разгледа спора по общото правило за местна подсъдност на чл.105 ГПК.

Ответникът имал право да възрази и да дерогира само избраната в нарушение на закона местна подсъдност, но и не да иска прилагане на изборната местна подсъдност по чл.115, ал.1 ГПК, тъй като с такова право на избор разполагал единствено ищецът. В случая общата местна подсъдност била избрана от ищеца при спазване на закона, като искът бил предявен пред съда, в чийто 1 район към момента на депозиране на исковата молба било регистрирано седалището на ответника. Прието е, че разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК е неприложима в случая, тъй като не се касаело до иск по КЗ на увредено лице.

Затова и компетентен в случая бил СГС, който да се произнесе по така предявената искова молба.

Апелативен съд- София, 16 граждански състав намира следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Г. Г. В., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на майка си Е. В. А., е предявила иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на служител на ответника „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Искът е предявен пред Софийски окръжен съд.

С определение № 1181 от 19.09.2025 г. Софийски окръжен съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил същото като местно подсъдно на СГС като е счел, че ищцата не е упражнила правото си на избор по чл.115, ал.1 ГПК дали да предяви иска по местоизвършването на деянието, което в случая според твърдението в исковата молба било в с. Гара Орешец, т.е. в съдебния район на ОС-Видин. Затова и по общото правило на чл.115, ал.1 ГПК делото било подсъдно на СГС, тъй като в неговия съдебен район било седалището на ответника.

С определение № 590/12.01.2026 г. по гр.д.№ 12166 по описа за 2025 г.

СГС е приел, че делото следва да се разгледа от ОС-Видин, тъй като с исковата молба се претендирало обезщетение за деликт, настъпил в съдебния район на ОС-Видин. Налице била хипотезата на чл.115, ал.2 ГПК вр. с чл.119, ал.3 ГПК. Затова и е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на ОС- Видин.

Както вече беше посочено, ОС- Видин е повдигнал спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен от настоящата инстанция.

Не се спори по делото, а и от данните по делото /делата/, се установява, че се касае до претенция, основана на деликт – чл.49 вр. чл.45 ЗЗД; исковата молба е предявена от ищцата пред Софийски окръжен съд.

Съгласно чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е 2 поС.ния адрес или седалището на ответника.

В случая седалището на ответника безспорно се намира в гр. София, т.е. в района на СГС.

Същевременно чл.115, ал.1 ГПК сочи, че иск за вреди от непозволено увреждане, какъвто в случая е предмет на разглеждане, може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

В случая деянието се твърди да е извършено в с. Гара Орешец, т.е. в съдебния район на ОС-Видин.

Правото на избор в хипотезата на предявен иск от увреден срещу извършителя на деянието е на ищеца /увредения/.

Ответникът има право да направи възражение за местна подсъдност, но не и да упражни правото на избор по чл.115, ал.1 ГПК, което е дадено от законодателя на ищеца.

В случая не се касае до претенция по КЗ, за да е приложимо правилото на чл.115, ал.2 ГПК, на което се е позовал СГС в определението си от 12.01.2026 г.

Не се касае и до претенция на „потребител“, за да е приложимо правилото на чл.113 ГПК.

Ищцата не е направила избор на съд по критерия, посочен в чл. 115, ал. 1 ГПК, поради което е ирелевантна съдебната практика по този текст. След като ищцата е сезирала съд /Софийски окръжен съд/, който не е компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност, при заявено от ответника възражение за неподсъдност на спора, в правомощията на сезирания съд е да изпрати делото на съда, който е компетентен по правилото на чл. 105 ГПК. Съдът не може да замести ищцата при избора на компетентен съд по правилото на чл. 115, ал. 1 ГПК, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2057 ОТ 10.07.2023 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2043/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, където е разгледан аналогичен казус.

Ето защо подсъдността ще бъде определена по общите правила на чл.105 ГПК, съгласно които искът се предявява пред съда, в района на който е поС.ният адрес или седалище на ответника, в случая в гр.София.

Или при съобразяване с цената на обективно съединените искове това е Софийски градски съд.

3

По изложените съображения, компетентен да се произнесе по така предявените обективно съединени искове е Софийски градски съд.

По разноските:

По този въпрос има съдебна практика на ВКС: определение № 50 от 25.01.2016 г., постановено по ч.т. д. № 3600/2015 г. на ІІ т.о., определение № 87 от 30.01.2015 г. по ч.гр. д. № 326/2015 г. на ІV гр. о., определение № 437 от 21.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т.о. Съставите на ВКС са приели, което се споделя от настоящия състав на СГС, че с постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.

Следователно в настоящето производство съдът не дължи произнасяне по разноските.

По обжалването:

Определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК, в този смисъл е и ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, както и ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 241 ОТ 01.07.2020 Г. ПО Ч.

ГР. Д. № 976/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен и родово подсъден Софийски градски съд , по повдигнатия спор за подсъдност, на основание чл.122 ГПК.

4

Делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Препис от настоящето определение да се изпрати на ОС-гр.Видин и Софийски окръжен съд за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5