Решение № 1663 от 13.12.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ _________ гр. Варна _____________ 2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1863 на Административен съд - Варна по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.А.Н., ЕГН: **********,***, против Решение № ЛДЖ-21-13/26.07.2021г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което на основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалбата му вх.№ 1300/10.06.2021г., вх. рег.№ ЛДЖ-21-13/10.06.2021г. по описа на ИВСС, срещу действията на Окръжен съд /ОС/ - Варна като администратор на лични данни при публикуване на Определение № ****/07.06.2021г. по ч.гр.д. № ****/2021г. по описа на ОС-Варна.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, т.к. неправилно е прието, че [публикуваните] данни не са достатъчни за да го идентифицират. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на ИВСС със задължителни указания за налагане на санкция или глоба. С уточняваща молба С.д. № 13774/21.09.2021г. адв.Б.Б. – назначен за процесуален представител на жалбоподателя на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ – сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Позовава се на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) № 2016/679 и твърди, че местонахождението на лицето се определя от неговият адрес и установяването му на този адрес води до неговото идентифициране. Твърди и че сочените в обжалваното решение „един или няколко признака“ се отнасят към специфичните такива - за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социалната идентичност“, а не за „специалните“ като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор. Сочи и че в обжалваното решение не било коментирано обстоятелството защо Окръжен съд - Варна, след подадена жалба, е публикувал повторно определението на 22.06.2021г., като е заличил информацията за адреса на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата по направените уточнения по нея. Моли съдът да отмени решението и да реши въпроса по същество, като приеме, че ОС-Варна, в качеството на администратор на лични данни, е допуснал нарушение на правилата за защита на личните данни по Регламент (ЕС) № 2016/679 и ЗЗЛД, като му наложи глоба или санкция по чл.85 от ЗЗЛД. Ако съдът приеме, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество – да изпрати преписката на ИВСС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответната страна, редовно призована на открито съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по същество.

Заинтересованата страна - Окръжен съд-Варна, оспорва жалбата. Сочи, че публикуването на постановените от съдиите при ВОС съдебни актове се осъществява в изпълнение на задължението по чл.64 от ЗСВ и по правилото на чл.23, т.6 и т.11 от Правилника за администрацията в съдилищата, се организира от звено „Информационно обслужване, статистика и информационни технологии“. На 01.07.2020г. във ОС - Варна е внедрена Единна информационна система на съдилищата /ЕИСС/, след която дата дела се образуват в електронна среда само и единствено в тази система.

Всички финализиращи съдебни актове, присъединени в ЕИСС в обезличени файлове, се подават автоматично към Централен web базиран интерфейс за публикуване на съдебни актове (ЦУБИПСА), който има публичен характер. Процесите са абсолютно автоматизирани и не позволяват намеса от страна на потребители. При създадената организация на работата в ОС-Варна, съдебните секретари обезличават протоколите от открити съдебни заседания и съдебните актове, постановени в/след открито съдебно заседание, а съдебните актове, постановени в закрито заседание, се обезличават от съдебните деловодители, какъвто е случаят с Определение № ****/07.06.2021г. по в.ч.гр.д.№****/2021г. Действията по обезличаване са извършени от съдебния деловодител С. П., като процесът на публикуване на съдебния акт е станал автоматично и е осъществен без намесата на служител от Окръжен съд-Варна.

Счита, че адресът съставлява информация, посредством която може да бъде идентифицирано едно физическо лице, единствено когато е в съчетание с други индивидуализиращи данни – имена, ЕГН, а в случая такава съвкупност от данни не е налице. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Производството пред ИВСС е започнало по жалба на Н.А.Н. с вх.рег.№ ЛДЖ-21-13/10.06.2021г., в която били изложени твърдения за извършено от Окръжен съд-Варна, като администратор на лични данни, нарушение на правилата на защита на личните данни при публикуването на Определение № ****/07.06.2021г. по ч.гр.д. № ****/2021г., изразяващо се в това, че от съдържанието на определението не бил заличен адресът на Н..

Във връзка с постъпилата жалба, с писмо изх.№ ЛДЖ-21-13/15.06.2021г. от председателя на Окръжен съд-Варна било изискано копие от Определение № ****/07.06.2021г. по ч.гр.д. № ****/2021г. – със съдържанието, с което на основание чл.64, ал.1 от ЗСВ е публикувано в интернет на страницата на съда, както и копие от Вътрешни правила или друг акт за публикуване на актовете на ОС-Варна – ако са приети такива. Предоставена е и възможност за изразяване на становище по жалбата на Н.Н..

С писмо рег.№ ЛДЖ-21-13/28.06.2021г. председателят на Окръжен съд-Варна представил копие от обезличения съдебен акт – Определение № ****/07.06.2021г. по ч.гр.д. № ****/2021г., публикуван на 08.06.2021г., както и копие от същия съдебен акт, публикуван на 22.06.2021г. Представено е и становище, според което жалбата на Н. е неоснователна, т.к. адресът представлява информация, посредством която може да бъде идентифицирано едно физическо лице, единствено когато е в съчетание с други индивидуализиращи данни (имена, ЕГН), а в случая такава съвкупност от данни не е налице, поради което и лицето не може да бъде идентифицирано. В становището е посочено още, че е разпоредено обезличаване на съдебните актове, включително в частта относно адресите, за да бъде гарантирана в пълна степен личната сигурност, както на подателя на жалбата, така и на всички останали лица. По изложените съображения е направено искане жалбата да се отхвърли като неоснователна.

С

Решение № ЛДЖ-21-13/26.07.2021г. жалбата на Н. е отхвърлена като неоснователна.

Със същото е прието, че Окръжен съд-Варна е администратор на лични данни в качеството си на публичен орган по смисъла на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 26 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), който обработва самостоятелно лични данни за целите на правораздавателната дейност, регламентирана в Конституцията на РБ, Закона за съдебната власт, Гражданско-процесуалния кодекс и други нормативни актове. От събраните доказателства е установено, че в изпълнение на задължението по чл.64, ал.1 от ЗСВ, Определение № ****/07.06.2021г. по ч.гр.д.№****/2021г. по описа на Окръжен съд-Варна, е било публикувано първоначално на 08.06.2021г. без имена и ЕГН, но с информация за адрес – ****, а впоследствие същото определение било повторно публикувано на 22.06.2021г. – без информация за адрес. В контекста на дефиницията за „лични данни“ по чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е прието, че за да бъде изпълнена тази хипотеза е необходимо информацията, представляваща лични данни и отнасяща се до дадено физическо лице, да води до неговото идентифициране – пряко или непряко, чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Изложени са съображения, че не винаги посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. За да бъде осъществена индивидуализацията на [лицето] в обществото, следва да се посочат един или няколко специфични признаци, въз основа на които да може да се направи ясен и недвусмислен извод, че информацията относно посочените признаци се отнася до точно конкретно лице. По изложените съображения е прието, че макар посочването на адрес да има характер на лична информация за дадено лице, същата не е достатъчна за да бъде то индивидуализирано. Макар в Определение № ****/07.06.2021г. по ч.гр.д.№****/2021г. да е посочен адрес, той сам по себе си не е достатъчен за индивидуализацията на жалбоподателя Н..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган – инспектор в ИВСС, в рамките на предоставените му правомощия по чл.38в, ал.1 и ал.4, вр.чл.38б, ал.1 от ЗЗЛД и чл.94а, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.94б, ал.3 от Правилника за организацията на дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на експертите, обн., ДВ, бр.103 от 27.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., в установената писмена форма – решение за отхвърляне на жалбата по чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД и съдържащо всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни изводи, поради което не се констатират пороци, влечащи неговата нищожност.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена стриктно процедурата по чл.38в от ЗЗЛД. Производството е започнало по жалба на физическо лице, съдържаща оплакване за нарушаване на правата му по ЗЗЛД. Жалбата е разгледана от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор, събрани са данни, относими към твърдяното нарушение, включително информация от администратора на лични данни. Решението е постановено след като е предоставена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл.36 от АПК.

Обжалваното решение обаче е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Не се спори, че Окръжен съд-Варна е администратор на лични данни съгласно чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, поради което е адресат на задълженията, предвидени в ЗЗЛД. Не се спори и че на 08.06.2021г., на интернет страницата на съда, в изпълнение на задължението по чл.64 от ЗСВ е публикувано Определение №****/07.06.2021г. по частно гр.д. № ****/2021г., в което данните за жалбоподателя са публикувани, както следва: „…частна жалба от Н.АНГ.Н., ЕГН********, от ****…“.

Спорът между страните е формиран по въпроса дали публикуването на адреса на жалбоподателя, в случая е достатъчно за неговата идентификация, респ. извършено ли е от администратора на лични данни нарушение на правилата за тяхната закрила по Регламент (ЕС) 2016/679 ?

За разрешаването на спора между страните, съдът съобрази следното:

От съображения 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва, че защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право.

Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на защита на личните им данни. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.