Определение № 4646 от 16.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 16.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002103925 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. П. Ч. срещу въззивно решение № 772 от 07.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2374/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено решение № 261636 от 16.05.2022 год., постановено по гр. дело № 11453/2020 год. по описа на СГС, І ГО, 18 с-в, с което са отхвърлени предявените от А. П. Ч. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОЗОВ за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2012 год. до окончателното й изплащане и сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2012 год. до окончателното й изплащане, които се твърди да са търпени във връзка с ДП № 175/2012 год. по описа на ГД БОП.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд бил приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като в хода на досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител, ищецът не бил третиран като заподозрян, респ. обвиняем и спрямо него не били осъществени 1 процесуално-следствени действия от държавен орган, обосновани с подозрение, че е извършил престъпление. В случая действията на Прокуратурата били случай на т.нар.

„мълчаливо обвинение“, т.е. такова по което липсвало формално привличане на лицето като обвиняем или в конкретния случай макар производството да не се водело срещу ищеца, то от съдържанието на жалбата и действията, предприети срещу него, това се подразбирало.

Ищецът бил узнал за процесното досъдебно производство на 22.10.2012 год., когато по време на откритото съдебно заседание, проведено по воденото срещу него НОХД № 3585/2012 год. по описа на СГС, НО, 12 с-в, представител на прокуратурата поискал промяна на мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, предвид данните за друго извършено от подсъдимия /ищеца/ престъпление.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли да се счита за предпоставка по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение или за ангажиране на отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление?

2/ Когато досъдебното производство е образувано въз основа на жалба срещу конкретно лице, може ли да се направи обоснован извод, след извършване на процесуалните действия на Прокуратурата и прекратяване на досъдебното производство, че именно това лице е разследваното?

3/ При водено разследване от страна на прокуратурата срещу неизвестен извършител, което е прекратено поради недоказаност на обвинението, необходимо ли е, за да бъде изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да се имат предвид съдържанието на всички извършени процесуални действия, а не само тези, които са свързани пряко с разследвания – какви въпроси са задавани по време на разпита на свидетелите, към кое лице са насочени, въпросите на разследващите органи очертават ли кръга на разследвания и др.?

4/ Длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи по съществото на спора, като обсъди всички събрани доказателства, доводите на страните и оплакванията на жалбоподателя.

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение № 50009 от 08.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о., Решение № 425 от 1.12.2015 год. на ВКС по гр. дело № 3143/2015 год., IV г. о., ГК и Решение № 341 от 5.10.2012 год. на ВКС по гр. дело № 1310/2011 год., IV г. о., ГК, а четвъртият въпрос – в противоречие с Решение № 173 от 03.01.2016 год. на ВКС по т. дело № 1689/2015 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т. дело № 1106/2010 год., ІІ т. о., ТК и Решение № 202 от 21.12.2013 год. на ВКС по т. дело № 866/2012 год., І т. о., ТК.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е депозирал писмен отговор.

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено въз основа на събраните доказателства, че ДП № 175/2012 год. по описа на ГД „БОП-МВР“, пр. пр. №8652/2012 год. по описа на СГП, било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 143 НК. С постановление от 25.06.2013 год. на прокурор при СГП, на основание чл. 199 и чл. 135, ал. 1 НПК, досъдебното производство било изпратено на СРП по компетентност, като били дадени указания, че при разследването следва да бъдат извършени процесуалноследствени действия за проверка на твърденията на М. С.-Я., като се разпитат посочените от нея лица, свидетели на инцидентите. С постановление от 10.07.2013 год. мл.прокурор при СРП констатирал, че от момента на образуване на производството е извършено едно единствено процесуално-следствено действие, а именно разпит в процесуално качество на свидетел на М. С.-Я.. На 12.03.2014 год. ищецът бил разпитан в качеството на свидетел по досъдебно производство ЗМ № 2357/2013 год. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. № 26756/2013 год. по описа на СРП. На 14.03.2014 год. била проведена очна ставка между ищеца в качеството му на свидетел и подателя на жалбата, въз основа на която било образувано досъдебното производство. С постановление от 17.11.2015 год. на прокурор при СРП досъдебно производство ЗМ № 2357/2013 год. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. № 26756/2013 год. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 НПК. С писмо от 01.02.2019 год. СРП уведомила ищеца, че не може да получи препис от постановлението за прекратяване, тъй като не фигурира в кръга лица, които следва да бъдат уведомени за приключване на воденото наказателно производство.

Въззивният съд е извел от правна страна, че притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, възниква при следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ на ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2/ образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4/ причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Посочил, че в съдебната практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вкл. редица решения на ЕСПЧ, постановени във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на Конвенцията – чл. 6, § 1, за начало на наказателното производство по 3 обвинение в извършване на престъпление по смисъла на цитираната разпоредба се взема всяко официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило престъпление. Т.е. трябва определено лице да бъде уведомено по официален начин, че срещу него има твърдение, че то е извършило престъпление, като във всеки конкретен случай е необходимо да се прецени конкретно какви действия са предприети спрямо лицето, дали същите са засегнали неговите права и законни интереси.

Като е изложил съображения, че процесното досъдебно производство е водено срещу неизвестен извършител, а не срещу ищеца, че няма твърдения и данни, че последният е бил уведомен от компетентните органи, че спрямо него е налице твърдение, че той е извършил престъпление, както и такива, че от страна на прокуратурата са предприети конкретни действия, с които по официален начин да е демонстрирано съществуването на обосновано предположение у разследващите органи за вина на ищеца – подадената от М. С.-Я. жалба не представлявала официално уведомяване на ищеца, ищецът не бил канен да дава обяснения като заподозряно лице, като участието му в производството било единствено в качеството на свидетел, проведената очна ставка била между свидетели и ищецът не бил третиран като заподозрян, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Прокуратурата на РБ за обезщетяване на ищеца за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди – последните не са пряка последица от действията на Прокуратурата, поради което е и безпредметно обсъждането на събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ за доказване на тези вреди.

За недоказано е счетено твърдението на ищеца, че досъдебното производство е било фактически водено срещу него, макар и образувано срещу неизвестен извършител, тъй като той бил призован да даде обяснения като свидетел, нямало обосновано подозрение за вина, не му били наложени някакъв вид ограничения, а и с действията си държавният орган не бил създал впечатление, че предполага вина; извършена била рутинна проверка по сигнал на частно лице.

Във връзка с релевираните във въззивната жалба на ищеца възражения, че образуваното досъдебно производство № 175/2012г. по описа на ГД „БОП“ е послужило като основание да бъде изменена мярката за неотклонение /от „парична гаранция“ в „задържане под стража“/ на ищеца по друго дело – НОХД № 3585/2012 год. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по което същият е подсъдим, въззивният съд е приел, че те не се подкрепят от данните по делото, както и че извършени процесуални действия по друго дело са ирелевантни за предмета на спора. Дори и при наличие на причинна връзка така, както твърдял ищеца, то същата можело да бъде съобразена евентуално след приключване на това производството по НОХД № 3585/2012 год. по описа на СГС, НО, 12 с-в и то при евентуално наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя 4 произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.