Решение № 42 от 03.12.2023, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Административно наказателно дело 67/2023
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 03.12.2023
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 206 · Закон за горите
- чл.213, ал.1,т.1 · Закон за горите
- чл. 266, ал.1 · Закон за горите
- чл. 63, ал.1, т.2 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. К., 03.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20231330200067 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от И. Г. И., EГН********** от с. С., общ. К., обл. Видин, ул. „ ... срещу Наказателно постановление № 609/11.07.2023г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите за това, че на 01.06.2023г. в дворно място в с. С., общ. К., на ул. „ ..., обособено като обект по чл. 206 от Закона за горите за съхранение и преработка н дървесина, 5 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид „ Цер“, немаркирани с контролна горска мярка, общинска или производствена мярка, а именно: „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения, че при транспортиране на дървесина е необходимо да е маркирана поне 30 процента от количеството дървесина, като при съхранение на тази дървесина не е необходимо допълнително да бъде маркирана. Твърди се, че в проверявания обект, при проверката е имало около 30 куб. м. дървесина от вида „ Цел“, „ Благун“ и „ Габър“ , като само 5 куб. м. не са били маркирани, което по – малко от допустимото количество.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от процесуалния си представител адв. М., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление на посочените в жалбата основния, като добавя, че в хода на производството не е 1 установено точно количеството дървесина, за която се твърди, че не е маркирана, както и че не е установено кога е докарана тази дървесина в склада, с кой курс на товарен автомобил и какво е било цялото количество дървесина, която е докарана с този курс, за да се прецени дали немаркираната дървесина е повече от законоводопустимата.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище чрез юрисконсулт М.Д., с което моли съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка .
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 01.06.2023г. свидетелите Л.
Й. Л. и А. О. извършили проверка на обект по чл. 206 от ЗГ на ЕТ „Галя 90 – И. И. „, собственост на жалбоподателя, находящ се в в с. С.. При извършване на проверката присъствала и съпругата на жалбоподателя – свидетелката С.
И.а И.а, която е служител в ТП ДГС – Видин. При извършване на проверката, свидетелкта И.а отпечатала справка от електронния дневник за обекта за постъпила и експедирана дървесина. При извършване на проверката, свидетелите Л. и О. установили, че има купчина с дърва от вида „Цер“ - 5 пр. куб.м., сурови, прясно отсечени, които не били маркирани. Същите били подредени на фигура, която не била с абсолютно правилна форма, но била с дължината на товарен автомобил. Проверяващите поискали превозен билет от жалбоподателя, който им представил Превозен билет №13221800139 от 23.05.2023г. за 4,5 пр. куб. м. дървесина, след което поискали достъп до видеонаблюдението в обекта, от което било установено, че в 14:23ч. на 23.05.2023г. влиза товарен автомобил в обекта, натоварен с дърва до горната част на борда на товарния отсек. Поради тази причина проверяващите направили контролно замерване на товарния автомобил, който се намирал в обекта и установили, че той побира 10 куб.м. дърва. При проверката били установени още отрязани дърва – общо около 70 пл. куб.м., но те били маркирани по установения ред. Немаркираните дървета били на отделна купчина, еднотипни, прясно отсечени, като до купчината ясно се виждали следи от товарен автомобил. За констатираното при проверката свидетелят А.
О. О. съставил Констативен протокол серия БООА 200г. № 000632.
Въз основа на отразените констатации в посочения констативен протокол, 2 свидетелят И. Б. И. на 15.06.2023г. съставил срещу жалбоподателя И., в негово присъствие, АУАН серия А00 № 0111719 за това, че на 01.06.2023г. в дворно място в с. С., общ. К., на ул. „ ..., обособено като обект по чл. 206 от Закона за горите за съхранение и преработка н дървесина, 5 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид „ Цер“, немаркирани с контролна горска мярка, общинска или производствена мярка, което квА.ицирал като нарушение на чл.213, ал.1,т.1 от ЗГ, предявил му го е и му връчил препис от същия.
Жалбоподателят не е направил възражения при съставянето на акта и не се е възползвал и законовата си възможност да депозира писмени такива в законния срок. Така описаната фактическа обстановка била изцяло възприета от администратинтонаказващия орган, както и правната квА.икация на деянието, който издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите, на жалбоподателя И. наложил административно наказание – „Глоба” в размер на 500.00 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 21.07.2023г. по пощата.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Л. Й. Л., Гошо И. Н., С. И.а И.а, И. Б. И. и А. О. О., както и от приложените по делото писмени доказателства- цитирания по- горе от съда констативен протокол, справка на дървесина в обект, справка от страницата на ИАГ за издадени превозни билети Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като единствено не кредитира показанията на свидетелката И.а в частта, че е била през цялото време с проверяващите, докато са извършвали проверката, че същите не са измерили процесната купчина с дърва, които не са маркирани, а са заявили, че могат да преценят какво е количеството дървесина и без да го мерят, на първо място, защото при проведената от съда очна ставка между нея и свидетеля О., същата заяви, че не е била през цялото време на извършване на проверката, а и същата може да се счита предубедена, тъй като е съпруга на жалбоподателя.
Свидетелите дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват протИ.речия между тях и др. доказателствени източници.
Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите Л. О. и И., не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по 3 връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят И. е нарушил чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квА.икация на деянието, като нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се забранява съхранението на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.
Съдът намира обаче, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 63, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии преди експедиране от временен склад дървесината се маркира с контролна горска марка, като при дървата за горене, какъвто настоящия случай, се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство дървесина, чрез поставяне на марката на видимия при транспортиране отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър над 20 см. По делото няма данни има ли отрези с диаметър над 20 см. и какво количество. По делото не се установи по категоричен начин, намерената при проверката дървесина с количество 5 пр. куб.м. дали е транспортирана само с един курс или с няколко и респективно, ако е с един курс дали това е цялото количество транспортирана дървесина или част от нея, за да се установи дали е спазено изискването за минимално количество дървесина, което следва да бъде маркирано, респективно може да не бъде маркирано. Свидетелите Л. и О. твърдят, че за процесната немаркирана дървесина жалбоподателят е представил превозен билет за 4.5 пр. куб.м., но от друга страна твърдят също, че при извършено видеонаблюдение е установено, че с посочения курс, за който е издаден превозния билет е транспортирано количество дървесина около 10 пр. куб. м. От друга страна проверката е извършена около 7 дни след въпросното транспортиране, като в същото време се установява по делото от представените Превозни билети с №№ 13221/00137 от 22.05.2023г. и № 13221/00135 от 21.05.2023г., че в два 4 предходни дни на 23.05.2023г., за който се приема, че дървесината е постъпила в обекта, също е транспортирана до процесния обект дървесина от вида „ Цер“, като прави впечатление, че видно от превозния билет от 23.05.2023г., с който е прието, че е транспортирана намерената дървесина в обекта е транспортирана общо 4,5 пр. куб. м., но не само от вида „ Цер“, каквато е намерената в обекта дървесина, но и от вида „Благун“. Свидетелят О. заявява, ме намерената дървесина е от един курс и от нея не е взимано след разтоварването, но не са събрани доказателства дали това е била цялата дървесина от този курс. Както самият той заяви, след като дървесината бъде транспортирана до обекта, той може да си я сортира както прецени, не е необходимо същата да бъде на купчини от всеки отделен курс.
Обстоятелството, че при проверката на останалите намерени купчини са установили и маркирани, и немаркирани дървета не може да се приеме за достатъчно доказателство, че процесната купчина е цялото количество дървесина, докарана с един курс. Както заявява свидетелят О., при проверката е установено, че от общото количество намерена в обекта дървесина е маркирана повече от 30 процента, каквото е законовото изискване.