Определение № 21204 от 22.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21204 гр. София, 22.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110157453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. № 106954/01.04.2024 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца И. К. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди и полагащия се на адвокатското дружество ДДС в размер на сумата от още 80 лева (облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %). Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът не е включил дължимото ДДС, като е определил и е присъдил адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатно услуга. Позовава се на практика на ВКС в тази насока, както и на НМРАВ.

Обръща внимание, че по делото да представени доказателства за регистрацията на дружеството по ЗДДС.

Ответникът по искането „В. е подал отговор, с който моли същото да бъде оставено без уважение, като счита определения и присъден размер на присъдил адвокатското възнаграждение за разумен, обоснован и справедлив. Позовава се на практика на СЕС, с оглед която НМРАВ не е задължителна за националните съдилища при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.

Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, представило списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът приема, че е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С Решение № 4701/15.03.2024 г., е прогласена по предявения от И. К. Д. срещу „В. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а, ал. 2 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на клаузата от договор за кредит № 9870238097/28.01.2022 г. и Анекс към същия, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на сумата 26,35 лева, поради противоречието й със закона и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД същата сума (26,35 лева), ведно със законната лихва от предявяване на иска /19.10.2023 г./ до окончателното плащане, като заплатена без основание сума във връзка с договора за кредит. С решението ответникът „В., е осъден да заплати на Еднолично адвокатско 1 дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на И. К. Д. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната обусловеност, срочното разглеждане и приключване на делото в едно съдебно заседание без участие на представители на страните, а също и служебно известния на съда факт, че конкретният ищец е инициирал пред СРС общо 138 производства с аналогичен предмет и в същите е представляван от същия процесуален представител.

Не отговарят на фактите по делото доводите на ищеца, съдържащи се в постъпилото искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга е съобразен с обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести.

Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства, в това число и факта на регистрация на дружеството по ЗДДС. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №

4701/15.03.2024 г., постановено по делото, в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, заявено с молба с вх. № 106954/01.04.2024 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, като бъде присъдена допълнително сума в размер на още 80 лева.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2