Определение № 3151 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3151 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110164461 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Министерството на отбраната на Република България да заплати на „О.А.“ ООД сумата от 1493.71 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2921.44 лева), представляваща възнаграждение за извършено от последното в периода м. юли 2024г.- м. август 2024г. сервизно обслужване на 13 броя леки автомобили, предмет на договор № УД-03-23/12.09.2018г., сключен между страните в резултат от проведена от Министерството обществена поръчка, за която сума на 06.08.2024г. били издадени 9 броя фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.10.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 29.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 58.60 лева), представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода от 06.09.2024г. до 28.10.2024г.

Ищецът твърди, че в резултат от проведена от ответника обществена поръчка страните сключили договор № УД-03-23/12.09.2018г., по силата на който доставил на Министерството на отбраната 13 броя леки автомобили, като се задължил съобразно условията на договора и сертификата за гаранция на автомобилите, а и съобразно предложението си за участие в обществената поръчка, да извършва в сервизите си безплатно гаранционно обслужване на автомобилите, което обхващало случаи на недостатъци на МПС, преждевременни износвания, производствени дефекти или отклонения, но не и текущата техническа поддръжка на автомобилите. Последната според ищеца съобразно цитираните от него клаузи на договора, макар и да била негов предмет, не следвало да се счита включена в обхвата на безплатното гаранционно обслужване, поради което поддържа, че му се следва възнаграждение за извършено от него в периода м. юли- м. август 2024г. сервизно обслужване на автомобилите, изразяващо се в смяна на масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, електрически крушки, консумативи, чиято обща стойност възлизала на сумата 2921.44 лева, за която сума на 06.08.2024г. издал 9 фактури. С оглед на това и доколкото ответникът не изпълнил паричните си задължения по тези фактури в срок съобразно посочения в тях падеж, ищецът претендира и обезщетение за забава, както и разноските за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а придадената им от ищеца правна квалификация- като неправилна, поддържайки в тази връзка, че от съдържанието на процесния договор не следвало задължение за заплащане на разходи за сервизно обслужване, отделно от общата цена, уговорена по договора. Независимо от това, 1 исковете се оспорват и като неоснователни, като ответникът поддържа, че след като съгласно съдържанието на договора негов предмет било както отстраняването на възникнали в гаранционния срок повреди, така и текущото сервизно обслужване и след като съгласно чл. 5 от писменото съглашение уговорената в него цена е крайна, остава непроменена и включва всички разходи и възнаграждения, вкл. за извършване на гаранционна поддръжка в срока на гаранцията (за труд, резервни части и консумативи), а и доколкото тази цена била реално заплатена, не съществувало основание за отделно заплащане на извършената от ищеца през исковия период смяна на масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, електрически крушки, консумативи. Излага в тази връзка и подробни съображения, поради които счита, че в случая редовното сервизно обслужване на автомобилите е предмет на договора, въпреки че това не следвало от сертификата за гаранция- приложение към него, на който ищецът се позовавал. Подчертава, че в договорното съдържание било проведено разграничение между гаранционната поддръжка и техническото обслужване на автомобилите, от една страна, и отстраняването на гаранционни дефекти по тях, от друга, като и двете групи дейности били предмет на същия, за който уговорената окончателна цена била изцяло заплатена. Освен това, в Програмата за поддръжка на автомобила- част от сертификата за гаранция, били описани конкретните дейности, които се включват в техническото (сервизното) обслужване на автомобилите, а това били дейностите по смяна на филтри и масло, каквито именно бил осъществил ищецът в случая. Поддържа, освен това, че недопустимо в случая е да се заплаща отделна цена за извършените от изпълнителя дейности, тъй като договорът бил сключен като част от процедурата по обществена поръчка, а съгласно нормата на чл. 112, ал.

2 ЗОП договорът следвало да съответства на проекта за такъв, допълнен с всички предложения от офертата на участника, избран за изпълнител, а в ценовото предложение на „О.А.“ ООД не се съдържали единична цена или отделна цена за сервизна поддръжка на автомобилите. При тези съображения счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като претендира разноски.

На първо място следва да се изясни, че доводите на ответника, с които обосновава оспорването на претенциите като недопустими, доколкото се основават на съдържанието на процесното съглашение, имат отношение към основателността на исковете, а не към тяхната допустимост. Същевременно, правната квалификация на исковете се дължи от съда въз основа на фактическите твърдения в исковата молба, поради което ирелевантно е дали и под коя правна норма сам ищецът е субсумирал твърденията си.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуването между страните по делото на договор за доставка на сочените в исковата молба автомобили, имащ за предмет и тяхното сервизно обслужване; 2/ реално изпълнение от страна на ищеца като доставчик и изпълнител по договора да достави в полза на ответника уговорените автомобили, както и да осъществи сервизното обслужване на същите, в частност през исковия период- м. юли 2024г.- м. август 2024г.; 3/ размера на възнаграждението за извършената услуга; 4/ настъпването на падежа на задължението на ответника да заплати извършената дейност по поддръжката на МПС; 5/ размер на вредата от неточно в темпорално отношение изпълнение на процесното задължение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.

При установяване на тези обстоятелства с правно значение в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил процесните задължения изцяло и в срок, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.

С оглед конкретните твърдения, доводи и оспорвания на страните на основание 2 нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните съществува договорно правоотношение по сключен помежду им договор № УД-03-23/12.09.2018г. със соченото от ищеца съдържание, както и че в изпълнение на задълженията си по договора в периода м. юли- м. август 2024г. ищецът е извършил сервизно обслужване на автомобилите, предмет на договора, за стойността на което е издал и предоставил на ответника процесните фактури.

Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Без уважение следва да бъде оставено искането в отговора на исковата молба за допускане извършването на съдебно- техническа експертиза, доколкото формулираните от името на ответника въпроси фактически, респ. правни, респ. ненеобходими за изясняване на спорни между страните въпроси.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане извършването на съдебно- техническа експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026г. от 10:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3