Решение № 435 от 13.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. С.З., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000531 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. Т. З. против решение №57 от 13.06.2024г.на Районен съд - Г., постановено по гр. д.№426/2023 година по описа на съда, с което е признато за установено, че в полза на „Б.“ АД съществува вземане против ответника К. Т. З. в размер на 12 725,22 лева (дванадесет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 22 стотинки) – главница по Договор за кредит Експресо №871014447730 от 19.05.2016г., 5 932,47 лева (пет хиляди деветстотин тридесет и два лева и 47 стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.11.2017г. до 27.05.2023г.вкл., 2 275,03 лева (две хиляди двеста седемдесет и пет лева и 03 стотинки) – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 28.11.2017г. до 27.05.2023г., 59,73 лева (петдесет и девет лева и 73 стотинки) – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 28.05.2023г. до 12.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на изготвяне на извлечението – 13.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, представляващи държавна такса в размер на 419,85 лева (четиристотин и деветнадесет лева и 85 стотинки) и юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева), за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 130/15.06.2023г. по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело 239/2023г. по описа на Гълъбовски районен съд. Със същото решение К. Т. З. с ЕГН:********** е осъдена за сумата от 1019,85 лв.( хиляда и деветдесет лева и 85 стотинки), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице за изготвяне на счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК. Във възввината жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изложени са съображения и оплаквания в жалбата, направено е искане да се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Евентуално е направено искане да се приеме, че са налице неравноправни клаузи по договора, които го правят нищожен и се уважи частично искът по отношение на главницата, като се приспаднат присъдените суми и се присъдят разноските по съразмерност, претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските във въззивното производството. Доказателствени искания не са направени от страните.

Постъпила е молба от въззивницата З. от 26.11.2024г., с която същата прави искане да се даде ход на делото и да се гледа в отсъствие на страната.

Заявява, че поддържа жалбата, няма да сочи доказателства, прави искане да се даде ход на делото по същество, моли да се даде ход по същество на спора.

Претендира разноските пред въззивната инстанци

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

На 19.05.2016 г. между „С. Е.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на 2 управление гр. В.**, впоследствие преименувано на „Е.“ АД, с универсален правоприемник „Б.“ АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх. № 20200504100105/04.05.2020г., издадено от Агенция по вписванията Търговски регистър С., като кредитор, К. Т. З. с ЕГН: **********, като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730. Предоставен бил кредит в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит. Номиналният фиксиран лихвен процент е в размер на 9,1 % на година, за целият срок на договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, изчислен към момента на сключване на договора е в размер на 10,95 %. Кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка ** с титуляр К. Т. З. с ЕГН: **********. Срокът за издължаване на кредита е 84 месеца. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 28-то число на месеца. Крайният срок за погасяване на задължението е визиран на дата 28.05.2023 г., както е видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от част II от Договора за кредит: „При неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) в предвидените в настоящият договор (погасителен план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка по Ч.1.т.9.1. Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.

Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на длъжника К. Т.

З. с ЕГН: **********, като кредитополучател, по Договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730 19.05.2016г. и настъпил краен падеж на вземането на дата 28.05.2023г. кредиторът „Б.“ АД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред и подал Заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд - гр. Г..

Със Заповед № 130/15.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 15.06.2023 г., издадени по ч. гр. д. № 239/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Г., въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Б.“ АД, кредитополучателят К. Т. З. с ЕГН: **********, била осъдена да заплати на „Б.“ АД следните суми : 12 725,22 лв. - главница; 5 932,47 лв. - /договорна/ 3 възнаградителна лихва за периода от 28.11.2017 г. до 27.05.2023 г.; 2 275,03 лв.

- дължимо обезщетение за забава /наказателна надбавка за забава/ за периода от 28.11.2017. до 27.05.2023г. до датата на настъпване на изискуемост; 59,73 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 28.05.2023 г. до 12.06.2023 г. след датата на настъпване на изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание издадените по ч. гр. д. № 239/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Г. изпълнителни титули, по молба на „Б.” АД, срещу ответника на 11.07.2023 г. било образувано изпълнително дело № 1965/2023 г. по описа на ЧСИ **, с per. № 765, с район на действие Окръжен съд - гр. С.З.. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, била връчена на длъжника на 09.08.2023г.

Подадено е възражение по чл. 414 от ГПК от К. Т. З. с ЕГН: **********, след което на заявителя „Б.“ ЕАД били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира за безспорно, че на 19.05.2016 г. между „С. Е.“ АД, с ЕИК **, впоследствие преименувано на „Е.“ АД, с универсален правоприемник „Б.” АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх. № 20200504100105/04.05.2020г., издадено от Агенция по вписванията Търговски регистър С., като кредитор и К. Т. З. с ЕГН: **********, като кредитополучател, бил сключен договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 15 000 лв. с краен срок на погасяване 28.05.2023 г..

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

По делото е безспорно установено, че кредитополучателят К. Т. З. е в забава от падежната вноска на 28.11.2017 г.

С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването на облигационното правоотношение между страните, породено 4 от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.

Поради това за длъжника е възникнало задължението да върне предоставената сума до 28.05.2023 г., за което не са представени доказателства. Основните спорни въпроси между страните касаят налице ли са неравноправни клаузи в договора във връзка с уговореното задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такси на банката, както и погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок. Ответникът е физическо лице, на които по силата на договора от 19.05.2016 г. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за потребителски нужди /Част I, т. 4 от договора/, поради което и същите имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо, в отношенията, възникнали между ответниците и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП. От разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Приложимостта на цитираните законови разпоредби към договора за банков кредит е ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.

Анализът на уговорените в клаузите на Част I, т. 8 и на Част II, чл. 4 от договора права и задължения на страните налага извода, че потребителят 5 поема задължение да заплаща лихва за ползването на уговорения кредит, чийто размер е определяем. Предвидено е, че потребителят заплаща лихва, формирана от номинален лихвен процент в размер на 9,1 % за целия срок на договора. Неравноправна съгласно трайната практика на съдилищата би била клауза в договор за кредит, сключен с потребител, която предвижда лихвата да се изменя без посочена конкретна методология за това. Съдът намира, че предвиденото в процесния договор и условия по него по отношение на формирането на лихвения процент нямат неравноправен характер за потребителя. Няма данни по делото които да водят до извод, че след сключването на договора лихвеният процент е бил увеличаван едностранно от банката. От изложеното следва не може да се направи извод, че процесните клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда на последния. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка, договарянето на допълнителни такси по кредита, не представлява сама по себе си нищожна клауза, каквото е твърдението на ответницата. Процесният договор отговаря на законово изискване лимитиращо размера на ГПР с оглед защитата на потребителя. В случая определеният в договора размер на ГПР от 10, 95 % /Част I, т. 11 не надвишава предвидения в закона максимален размер.