Решение № 890 от 24.11.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Казанлък, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510102319 по описа за 2023 година

Производството по делото е във фаза по извършване на делба.

С влязло в сила Решение №485/02.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2319/2023г., Районен съд - Казанлък е допуснал делба между съделителите М.

Г. В., ЕГН ********** и Е. Г. В., ЕГН **********, по отношение на следните недвижими имоти:

1. Жилище апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е площ от 97.12 кв.м., разположен в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес *** брой нива на обекта едно, ниво едно, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***; ***; под обекта: ***; над обекта: ***, ведно с принадлежащите му избено помещение №3 с площ от 14.73 кв.м. и таванско помещение №4 с площ от 16.48 кв.м. и заедно с припадащите му се 1/16 идеална част от общите части на сградата и 1/80 идеална част от правото на строеж върху терена.

При квоти:

1/2 идеална част за М. Г. В., ЕГН **********;

1/2 идеална част за Е. Г. М., ЕГН **********;

2. Гараж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 17.40 кв.м. построена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: ***, брой нива на обекта едно, ниво едно, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж*** и ***, под обекта-няма, над обекта-няма, 1 ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата При квоти:

3/4 идеална част за М. Г. В., ЕГН **********;

1/4 идеална част за Е. Г. М., ЕГН **********;

С влязло в сила Решение №485/02.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2319/2023г., Районен съд - Казанлък е допуснал делба по реда на чл. 345 ГПК на следния недвижим имот, притежаван от наследодателя Г.М.В. и В.И.К. в съсобственост с третите лица Община Казанлък, П.С.П., К.Т.А., а именно:

Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, с площ от 1331 кв.м. - урбанизирана територия комплексно застрояване, при граници: имоти ***; ***: ***; ***, от който собственост на наследодателя Г.М.В. и В.И.К. са 1/16 идеални части, между съсобствениците: М.К. В., ЕГН **********, адрес: *** и Е. Г. М., ЕГН **********, адрес: ***,

При квоти:

3/64 идеални части за М.К. В., ЕГН **********;

1/64 идеални части Е. Г. М., ЕГН **********.

По делото е допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице е представило заключение, че допуснатите до делба недвижими имоти е неподеляеми, като средната пазарна цена на имотите е следната: за имот с идентификатор *** – 159 000,00 лв. и за имот с идентификатор *** – 20 500,00 лв.

Средна пазарна цена на всеки един от дяловете на съделителите е следната: по отношение на имот с идентификатор *** за М.К.

В. – 79 500,00 лв. и за Е. Г. М. – 79 500,00 лв., по отношение на имот с идентификатор *** за М.К. В. – 15 375,00 лв. и за Е. Г. М. – 5 125,00 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или 2) при наличието на определени предпоставки - възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете (чл. 349 от ГПК); 3) ако имотът е поделяем и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий (чл. 350 и чл. 352 от ГПК); 4) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите (чл.

2

353 от ГПК).

За да се извърши преценка за това кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на делбата, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и др.

На първо място съдът следва да установи поделяем ли е имотът, съобразно страните и квотите. Имотът би бил поделим тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Установи се по делото, а и страните не спорят, че недвижим имот Жилище апартамент самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е площ от 97.12 кв.м., разположен в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес *** брой нива на обекта едно, ниво едно, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***;

***; под обекта: ***; над обекта:

'***, ведно с принадлежащите му избено помещение №3 с площ от 14.73 кв.м. и таванско помещение №4 с площ от 16.48 кв.м. и заедно с припадащите му се 1/16 идеална част от общите части на сградата и 1/80 идеална част от правото на строеж върху терена, е неподеляем - от него не могат да се обособят самостоятелни имоти, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните квоти.

Установи се също и по отношение на другия имот, предмет на делбата, че недвижим имот Гараж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 17.40 кв.м. построена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: ***, брой нива на обекта едно, ниво едно, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж*** и ***, под обекта-няма, над обекта-няма, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата, е неподеляем - от него не могат да се обособят самостоятелни имоти, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните квоти.

Никоя от страните не е поискала да й бъдат възложени в дял процесните имоти, но и това да беше сторено не са налице законовите изисквания на чл.

349 от ГПК.

Съдът е в невъзможност да разпредели имотите и съгласно чл. 353 от ГПК, тъй като този способ за делба се прилага само когато в делбената маса се включват имоти, равни или повече на брой от броя на съделителите и поради това, всеки един от съсобствениците може да получи реален дял.

С оглед гореизложеното единственият възможен в случая способ за извършване на делбата е изнасяне на имотите на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК. На основание чл. 354 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имотите при условията на чл. 505, 3 ал.2 от ГПК.

По отношение на третия имот, предмет на делбата, допуснат при условията на чл. 345 ГПК, съдът намира следното:

Предназначението на делбеното производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й.

Разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен протокол не бъде извършена делба с третото лице. Според указанията, дадени в т. 4 на ППВС № 4/64 г. по приложението на чл. 283 ГПК (отм.), която отменена разпоредба е идентична с чл. 345 от сега действащия ГПК, съдът допуска до делба този имот, но ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Приема се също така, че делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. Същото разрешение е приложимо при съсобственост с "трето лице", а под такова следва да се разбира лице, чуждо на наследството /не притежаващо качеството наследник/. Когато само част от имота е сънаследствена, а друга част е притежание на един от наследниците на друго правно основание, то разпоредбата на чл. 345 ГПК не намира приложение. В такъв случай на делба подлежи целия имот, а не само наследствената част и делбата се извършва по общия ред.

До настоящия момент не са представени доказателства да е извършена подялба на посочения имот или да е образувано друго производство, с предмет същия имот.

Ето защо, делбата на идеална част от този недвижим имот, е недопустима. В този смисъл Решение № 261 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 346/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева.

Следователно предмет на делбата във втората фаза след изключването на посочения имот са само имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***.

По отношение на искането на ищеца с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС:

Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена писмена покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за заплащане на обезщетение.

В правната теория и практика е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се 4 ползва от нейните полезни свойства съобразно предназначението й, той ползва общата вещ лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са лишени. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на което той безвъзмездно я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че е действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират т.е. от правно значение е не дали съсобственикът ползва вещта, а обстоятелството, че пречи на другия съсобственик да я ползва според частта си. Лично ползване е налице и когато ползващият съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил възможност да ползват заедно общата вещ. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата и/или заплащане на обезщетение. То е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Следователно за да се освободи от отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на съсобственика общо /съвместно/ ползване или да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. С оглед на разбирането за лично ползване следва да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение данните за вида, предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото /Решение №241/10.11.2014 г. по гр.д.№928/2014 г. на ВКС, I г.о./.

Предвид обясненията на разпитаните по делото свидетели Г.И.С. и М. В. Д. ответницата Е. Г. М. е ползвала имота, като същата разполага с ключ от двата имота предмет на делбата. Следва да се отбележи, че същата е предоставила ключ от апартамента на Г.И.С. да наглежда имота и да го отвори при необходимост, а на свидетеля М. В. Д. е предоставила ключ от гаража, за да го ползва докато му го поиска. В съдебно заседание свидетелят Д. посочва, че след като разбрал за делото се свързал с ответницата и освободил гаража като й върнал ключа като го изпратил на същата в Испания по куриер, като спазил нейните указания къде да го изпрати. Същият посочва, че други лица нямат 5 ключ от гаража и от получаването на ключа през октомври 2024 г. до настоящия момент не са му искали ключ от гаража. Потвърждава още, че ответницата Е. М. имала ключ от апартамента на баща си който дала на съседката Г.И.С.. По делото няма твърдения, а и не се установи Е. Г. М. да е предложила общо /съвместно/ ползване или да е осигурила на М. Г. В. реално да упражнява това свое право, а последната да е отказала.