Определение № 3731 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3731 гр. Варна, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500788 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 1718 /09.03.2026г., подадена от “Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ 19, представлявано заедно от Доротея Николаева Николова – Илчева и Цветослав Найденов Димов – изпълнителни директори, срещу решение № 55 / 13.02.2026г., постановено по гр.д. № 154 / 2025г. на РС - Провадия, 2 - ри с-в, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Х. О. Х. с ЕГН **********, адрес с.

Храброво, общ. Провадия, иск да бъде установено в отношенията между страните на осн. чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца от „Банка ДСК“ АД съществува вземане от ответника Х. О. Х., за което е издадена заповед за изпълнение № 197/19.03.2024 г. по ч.гр.д. № 308/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, за разликата над установения с решението размер от 61,20 лева до претендираните 756,49 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 106,84 лева - договорна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 26.01.2024 г.;

35,12 лева - обезщетение за забава за периода от 15.02.2023 г. до 26.01.2024 г.; 11,30 лева обезщетение за забава за периода от 27.01.2024 г. до 07.03.2024 г.

В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно - произнесено е в нарушение на материалния закон, необосновано е и съдът не е анализирал правилно някои от представените доказателства. От представените счетоводни извлечения и изготвената от вещото лице счетоводна експертиза, е видно, че кредитът е усвоен от кредитополучателя, т.е. банката е изпълнила своето задължение да предостави кредит от 2 477.00 лева. Всички средства по отпуснатия кредит в размер на 2 477.00 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя на 27.01.2020г. Длъжникът е в забава като след 15.02.2023 г. не е правил плащания. Счита, че вещото лице е дало погрешно заключение и оттам били и погрешни изводите на съда. Вещото лице е допуснало грешка при използването на алгоритъма за начисляване на договорната лихва, като сумира онези части от всяка месечна вноска по погасителен план, представляващи договорна лихва за съответния период. Този подход би бил принципно правилен ако кредитът е бил обслужван редовно, но в настоящия случай това не е така и след 15.02.2023 г. няма нито едно плащане. В приложение №3, вещото лице изчислява лихвата по погасителен план без да се съобрази с това, че фактически от 1

15.02.2023г. няма погашения по кредита. По този начин той изчислява дължимата лихва върху намаляваща главница, а не върху реалната остатъчна главница. Начинът по който е изчислена претенцията за договорения лихвен процент, не обосновава извод за извършено едностранно изменение на лихвата, тъй като в договора липсва разпоредба за такава промяна, нито кредиторът е предприемал подобни действия. Макар на вещото лице да не е бил поставен изричен въпрос в тази насока, нито от ответника, нито служебно от съда, от изготвеното заключение категорично се установява, че по кредита не е прилаган размер на лихвата по - висок от първоначално договорения, което потвърждава липсата на изменение на лихвения процент. В този смисъл дори да се приеме, че лихвата е начислена некоректно това представлява единствено фактическа грешка при пресмятането, която би могла да доведе до недължимост на разликата от 63,91 лв. – договорна лихва, но не и до наличие на промяна на договорени параметри относно дължимата лихва, какъвто извод е направил съда в мотивите на обжалваното решение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на цялата претенция, както и за съответно присъждане на разноски за заповедното, първа и въззивна инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че клаузата, даваща право на „Банка ДСК" АД едностранно да променя лихвения процент спрямо кредитополучателя Х. О. Х., е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 11 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба, че изчисленията на вещото лице относно договорната лихва са неправилни и некоректни. Договорът за потребителски кредит е недействителен, предвид, че е налице неизпълнение на задълженията на кредитора да не изисква от потребителя каквото и да е плащане, което не е предвидено в сключения договор, както и договорът да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, доколкото не се установи въз основа на какво изменение е увеличен. Като пряка и законосъобразна последица от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен, съдът правилно е приложил санкцията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), а именно задължение за връщане само на чистата стойност на кредита. За да определи остатъка от тази чиста стойност, съдът коректно е възприел заключението на вещото лице, според което от общо предоставената сума от 2477,00 лева, са извършени плащания в размер на 2415,80 лева. Разликата от 61,20 лева представлява точно остатъкът от чистата стойност на кредита, който Х. О. Х. дължи, и именно за тази сума искът е уважен от първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

С определение No 2471/ 20.05.2026г., въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца във връзка с двата договора за кредит, въз основа, на които е подписано процесното споразумение. С молба с вх. No 19736 / 17.06.2026г. и молба вх. No 21009 / 26.06.2026г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията и е представил писмени доказателства във връзка с дадените указания от съда. Препис от молбите и доказателствата са връчени на насрещната страна с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването на същата. С писмена молба вх. No 23119 / 14.07.2026г. ответната страна е изразила становище като счита, че двата договора, въз основа на което е сключено процесното споразумение са недействителни като 2 противоречащи с разпоредби на ЗПК и съдържат неравноправни клаузи.

Въззивният съд съобрази, че в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/, въззивната инстанция е длъжна да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Когато въззивният съд прецени, че са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/. / в този смисъл са мотивите на ТР No 1 / 2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Доколкото претенцията на ищеца се базира на твърдения за сключени с ответника потребителски договори, задълженията, по които са били обединени в едно задължение чрез споразумението за обединяване на кредити от 27.01.2020г., то и в тази връзка подлежащите на доказване от ищеца факти са да установи и валидно сключени Договор за кредит за текущо потребление No 11/25761399 / 07.12.2018г. и Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица No 13/ 26153894 / 07.12.2018г., по които клаузите са валидни и обвързващи страните, вкл. на приложимите ОУ, своето пълно и точно изпълнение по договорите, настъпилата изискуемост на задълженията и точният размер на задълженията по тези договори към датата на подписване на споразумението за обединяване на кредити. В тежест на ответника следва да се поставят тези факти и обстоятелства, от които той черпи изгодни за себе си последици, като в случая с оглед на твърденията му, че в двата договора са налице клаузи, които противоречат на ЗПК или са неравноправни.

Спорът е и от естество, при което съдът има служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в двата договора за кредит от 07.12.2018г., респ. ОУ, които са сключени с потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, вкл. и следва да се дадат нарочни указания по разпределение на доказателствената тежест в тази връзка.

По доказателствата:

Страните не са направили доказателствени искания.

Въззивната инстанция, след като взе предвид твърденията на страните във връзка с уточненията, направени пред нея, а и предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК, намира, че следва да допусне провеждане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, с помощта на която да бъдат изяснени правнорелеватни въпроси досежно размерите на задълженията на ответника по договорите за заем от 07.12.2018г., както и вещото лице изрично да отговори на въпросите за приложимия лихвен процент по двата договора и по 3 споразумението и дали е бил едностранно променян.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 1718 /09.03.2026г., подадена от “Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ 19, представлявано заедно от Доротея Николаева Николова – Илчева и Цветослав Найденов Димов – изпълнителни директори, срещу решение № 55 / 13.02.2026г., постановено по гр.д. № 154 / 2025г. на РС - Провадия, 2 - ри с-в, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Х. О. Х. с ЕГН **********, адрес с.

Храброво, общ. Провадия, иск да бъде установено в отношенията между страните на осн. чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца от „Банка ДСК“ АД съществува вземане от ответника Х. О. Х., за което е издадена заповед за изпълнение № 197/19.03.2024 г. по ч.гр.д. № 308/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, за разликата над установения с решението размер от 61,20 лева до претендираните 756,49 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 106,84 лева - договорна лихва за периода от 15.02.2023г. до 26.01.2024г.;

35,12 лева - обезщетение за забава за периода от 15.02.2023г. до 26.01.2024г.; 11,30 лева обезщетение за забава за периода от 27.01.2024г. до 07.03.2024г.

ДОПЪЛВА ДОКЛАДА по делото в частта за разпределение на доказателствената тежест, както следва:

В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.