Решение № 3360 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3360 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15612/16.08.2025 г. по гр. д. № 67300 от 2022 г. Софийският районен съд е осъдил етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. ********, вх. А, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 563,48 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - таванско помещение, находящо се в гр. София, ул. ********, вх. А, абонатен № ********, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.12.2022 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е предявения иск по чл. 59 ЗЗД, за сумата от 8,48 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г. и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 122,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г. и за сумата от 2,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 8,48 лева за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2022 г.

В полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 693,02 лв.

Ответникът - етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. ********, вх. А, е подал въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за главница за топлинна енергия. Развива съображения, че процесният имот не е негова собственост, не е завършен, не е узаконен и не е въведен в експлоатация, поради което до същия не се доставя топлинна енергия за стопански нужди, с която ответникът да се обогатява. Не било доказано също така в процесното помещение да са инсталирани отоплителни тела и индивидуални топломери, а изводите на изслушаните от СРС вещи лица в тази 1 насока били базирани на документи, които не са приети по делото, което било недопустимо и нарушавало правата на ответника. Излага аргументи, че представените от ищеца счетоводни документи не доказвали реалната доставка на топлинна енергия.

Приложеният договор от 30.09.2002 г. между етажните собственици и „Техем сървисис“ ЕАД бил с изтекъл срок на действие и също не доказвал реално потребление на топлинна енергия в процесния имот. Навежда съображения, че в извънсъдебните отношения между страните ищецът претендирал суми, които с времето намалявали, вместо да се увеличават, което било индиция за нередовно водене на счетоводството по процесната партида.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач на въззиваемия „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е бил сезиран с искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.

София, ул. ********, вх. А с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 563,48 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - таванско помещение, находящо се в гр. София, ул. ********, вх. А, абонатен № ********, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 122,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.; сумата от 8,48 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г.; сумата от 2,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 09.12.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ. Посочва, че в процесния имот през процесния период е ползвал топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, без да е сключил договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което се е обогатил без основание и дължал плащане на претендираните в настоящия процес главници. Поради неплащане на дължимите главници на падежа, ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал обезщетение за забава в претендираните размери и за претендираните периоди.

Ответникът - етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. ********, вх. А, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага съображения, че няма качеството на небитов клиент, не е собственик на процесния имот и не е в облигационни отношения с ищеца.

Подробно аргументира, че не е доказано през процесния период до процесния имот да е доставяна топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност. Не било доказано и как ищецът е отнасял извършените от ответника плащания. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С определението по чл. 140 от ГПК е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на доставена топлинна енергия в описания имот и на предоставена услуга за дялово разпределение, с които суми се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и обезщетения за забава върху главниците.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на претендираната стойност; че процесният имот е бил присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца, обслужваща сградата – етажна собственост; че е предоставил и услуга за дялово разпределение; че ответниците са ползвали тази енергия и услуга в претендираното количество през процесния период и са се обогатили, а ищецът е обеднял с претендираните суми, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия и услугата за дялово разпределение са ползвани от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава чрез отправена до тях покана за плащане на главниците, както и размера на лихвата за забава за претендираните периоди.

При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответниците е да докажат по делото пълно и главно възраженията си или евентуално че са заплатили процесните суми.

С оглед направеното възражение за давност, ищецът следва да докаже още факти, имащи за последица спиране/прекъсване на давностния срок.

Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ /предишна т. 33а/ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Не се спори, че между главните страни за процесния период не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в предвидената в чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Писмената форма на договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е задължителна форма за действителност на сделката.

Същевременно, по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи пълно и главно, че през процесния период процесният имот е бил 3 предназначен и използван за небитови /стопански/ нужди. Поради тази причина, не може да се приеме, че ответниците са били длъжни да сключат с ищеца договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Налице са доказателства, от които може да се направи извод, че имотът е бил предназначен и използван за жилищни /битови/ нужди. В тази връзка от представения договор за наем от 10.08.1997 г., сключен между Д.М. и етажните собственици, се установява, че наемателят М. е поел задължение в двугодишен срок от сключването му да преустрои за своя сметка процесния имот в ателие, което да използва за жилищни цели, по подробно уговорен начин в чл. 2 до чл. 4 и чл. 7 до чл. 12 от договора. От съдържанието на така посочените уговорки, от предвидената в чл. 25 от договора възможност наемателят да не плаща наем, при точно изпълнение на задълженията си за преустройство на обекта, от предвиденото в чл. 26 право на наемодателя да намали срока на ползване на имота при неточно изпълнение на задълженията за преустройство, от уговореното в чл. 30 право на наемодателя да развали договора при неизпълнение на повече от 50 % от стойността на преустройствата и от предвиденото в чл. 33 освобождаване от отговорност на наемодателя, в случай че възникнат административни пречки за узаконяване на преустройството, може да се направи извод, че основната цел на договора е била процесният имот да бъде преустроен в годен за живеене обект. При съобразяване на предвидените преустройства може да се направи извод, че първоначално имотът не бил с изградена отоплителна и водопроводна инсталация.

Със заявление от 17.12.2018 г. наемателят Д.М. е поискал от ищеца партидата за процесния имот да бъде закрита поради изтекъл договор за наем, от което може да се направи извод, че към тази дата имотът вече е бил преустроен съобразно уговореното /вкл. с изградена отоплителна и водопроводна инсталация/ и е бил използван за жилищни нужди. Допълнително доказателство за този факт е съставеното от ищеца писмо от 15.01.2019 г., в което се съдържат данни за натрупани задължения за доставена топлинна енергия в процесния имот. Не са ангажирани други доказателства, които да разколебават тези извод и да дават основание да се приеме, че през процесния период имотът не е бил преустроен в годен за живеене обект и до него не е доставяна топлинна енергия, вкл. за БГВ.

Съвкупната преценка на горепосочените доказателства обаче не подкрепя наведеното от ищеца основание, че процесният имот е предназначен за стопански нужди, респективно, че през процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. е използвана топлинна енергия за небитови нужди. Няма доказателства, от които да се направи извод, че имотът е предназначен или използван за търговски, производствени или промишлени цели, респективно че ответниците са формирали предприятие или са клиенти на едро.