Присъда № 25 от 21.02.2022, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №25/21.02.2022г. по НОХД №854/2021г., изготвени на 18.03.2022г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б. В. В. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и 3, вр. ал.1 от НК и против подсъдимия К. В. Д. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Ощетеното от престъплението юридическо лице редовно призовано не изпраща свой представител.

Подсъдимият Б. В. В. редовно призован за разпоредително заседание се явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият К. В. Д. редовно призован за разпоредително заседание се явява лично и със служебен защитник, който се придържа към казаното от прокурора и другия защитник по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК. Подс. Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и също моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, след което приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва техните самопризнания при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвиненията така, както са внесени и ги счита за доказани по безспорен начин. Предлага на подс. В. да се наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, което да се редуцира с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години да се изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим. За престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 и 3, вр. ал.1 от НК предлага две наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца и наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева. Предлага наказанието „Лишаване от 1 свобода“ да се намали с една трета и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Предлага на подс. В. да се определи едно общо наказание на основание чл.23 от НК най- тежкото от определените наказания, а именно ДВЕ години „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Към него предлага да се присъедини наказанието „Глоба“. За подс. Д. за престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 от НК предлага наказание „Пробация“ за срок от ЕДНА година за двете задължителни пробационни мерки.

В съдебно заседание подс. В. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер. В съдебно заседание подс. Д. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Пробация“.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Б. В. В. и К. В. Д. са роднини (чичо и племенник) и живеят в с. Т., общ. С. на един и същи адрес. Св. Л.Ч.Й. е майка на подс. Д., а св. Ч.. Великов Д. е брат на подс. К.Д. като всички живеят заедно в с. Т..

Ощетеното юридическо лице „Пастир 11“ ЕООД е с управител св. Н. ХР. К..

Във фирмата работи и св. Д.Я.Ч. Дружеството има база, намираща се в землището на с. Т., общ. С., където се отглеждат овце, собственост на фирмата. Св. И.В.В. работи като пастир в дружеството и пасе овцете в землището на с. Т.. На 26.12.2020г. сутринта, подсъдимите Б.В. и К.Д. отишли в гората в землището на с. Т. с велосипедите си и един брой трион с дървена дръжка с дължина на режещата метална част 26 сантиметра, за да съберат дърва. Когато минали покрай канала на селото двамата подсъдими видели една черна овца. Овцата била порода „каракачанска овца“, собственост на „Пастир 11“ ЕООД и била женска, бременна (трябвало да ражда след няколко дни). Овцата била на възраст три години, с тегло около 40 килограма, с ушна марка №100036000206371. Двамата подсъдими решили да откраднат овцата като подс. В. решил да я заколи. В изпълнение на това решение подс. В. казал на племенника си К.Д. да държи овцата. Докато подс.

Д. държал овцата от към гърба, подс. Б.В. заколил животното с носения от него трион, с който прерязал гърлото на овцата. Животното умряло като това станало в присъствието на непълнолетно лице, подс. К.Д.. След това подсъдимите В. и Д. оставили овцата по корем, с изтичаща кръв в дерето близо до фермата на „Пастир 11“ ЕООД като я покрили с драки, за да я скрият. Те отишли до дома си за да оставят събраните от тях дърва и да вземат каруца, в която да натоварят закланото животно. Двамата подсъдими взели каруцата и коня на бащата на подс. Д. и тръгнали да вземат овцата. При 2 тях в каруцата се качил и св. Ч.. Д., за да се разходи като той не знаел нищо за овцата и защо подсъдимите излизат с каруцата. Междувременно св.И.В.В., докато пасял овцете, решил да провери дали някое животно не е паднало в дерето. Тогава той открил закланата и покрита с драки овца и веднага съобщил за случилото се на св. Д.Ч., който дошъл на мястото. Двамата свидетели преместили животното на около 20 метра на изток, а св. Велев се скрил в близките храсти, за да наблюдава дали някой ще дойде да го вземе.

Около 14,20 часа на 26.12.2020г. двамата подсъдими и св. Ч.. Д. дошли до дерето с каруцата. Подсъдимите отишли в дерето да вземат овцата, а св. Д. останал в каруцата. Двамата подсъдими установили, че овцата била преместена, а някакъв мъж се криел в храстите. Те веднага избягали към каруцата и потеглили с нея към с. Т.. В дерето обаче те били забелязани от св.

Велев, който веднага съобщил това на св. Ч.. Свидетелят Ч.догонил и пресрещнал подсъдимите с автомобила си. Той се обадил в РУ на МВР- С. за да сигнализира за случилото се. По случая било образувано настоящото наказателно производство. С протокол за доброволно предаване подс. К.Д. предал на полицейски служител от РУ на МВР- С. ползваната от подсъдимите каруца като посочил в протокола, че той и Б.В. взели каруцата, за да натоварят закланата овца. Срещу разписка тази каруца била върната на бащата на подс. Д.- В.Д.. С протокол за доброволно предаване подс. К.Д. предал на полицейски служител от РУ на МВР- С. един брой трион с дървена дръжка с дължина на режещата метална част 26 сантиметра като посочил в протокола, че трионът бил лично негов и с него подс. Б.В. заклал овца.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 1 брой овца, порода „каракачанска овца“ към дата 26.12.2020г. възлиза на сумата от 305 лева.

По делото е изготвена и съдебно- ветеринарномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че причината за смъртта на овцата е кръвозагуба, причинена от разкъсване на органите на шията. Смъртта на животното е причинена по жесток начин, тъй като е била причинена с назъбено острие, което раздробява тъканите, докато ги разрязва.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите Н.К., Д.Ч., И.В., Ч.. Д. и Л.Й., протоколите за доброволно предаване, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- оценителна и съдебно- ветеринарномедицинска експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от останалия събран по 3 делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- оценителна и ветеринарно- медицинска експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимите Б. В. В. и К. В. Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК за подс. В. и по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за подс. Д., тъй като на 26.12.2020г. в землището на с. Т., общ. С. в съучастие помежду си като съизвършители, в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.

„а“ от НК за подс. В., за подс. Д. макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си са извършили кражба на чужда движима вещ- 1 брой овца порода „каракачанска овца“ на стойност 305 лева собственост на „Пастир 11“ ЕООД с управител Н. ХР. К..

Деянието е извършено от подсъдимите В. и Д. с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Те са знаели, че като вземат въпросната овца, собственост на ощетеното юридическо лице „Пастир 11“ ЕООД извършват деянието „Кражба“. Наясно са били, че по този начин, извършвайки деянието ще увредят собственика на тази вещ, но въпреки това са го извършили и са увредили ощетеното юридическо лице.

Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че двамата подсъдими са извършили деянието, за което са обвинени, тъй като това се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, относими към предмета на делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно протоколите за доброволно предаване и разписката за върнати вещи.

Съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на двамата подсъдими за извършено от тях деяние при съучастие помежду си като 4 съизвършители съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК.

От справката за съдимост на подс. В. е видно, че той е извършил деянието „Кражба“ в условията на опасен рецидив, тъй като с присъда по НОХД №1882/2012г. С.ски районен съд му е наложил за извършено в периода от началото на месец 02.2012г. до 28.03.2012г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 22.05.2013г. Това наказание е било кумулирано по ЧНД №1014/2013г. на С.ски районен съд с още две присъди по НОХД №№577 и 1208, двете от 2012г. на С.ски районен съд като му е било определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години. Това общо наказание е било изтърпяно на 01.06.2016г. От изтърпяването на това наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че подс. В. е извършил деянието „Кражба“ по настоящото производство в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и правилно РП- С. му е повдигнала такова обвинение.

От събраните по делото доказателства е видно, че деянието „кражба“ е извършено от подс. Д. като непълнолетен, но съдът счита, че той е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.