Решение № 13735 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13735 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110137442 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ищцата К. Т. С. срещу ответника Р. С. Ц. с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата 5400 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения на заявителя недвижим имот ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се на ул. ... № 5, за периода от 01.01.2020г. до 01.01.2023г., която сума съответства на притежаваните от ищцата 66/100 ид.ч. от поземления имот, ведно със законна лихва за период от 07.02.2025г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7576/2025г по описа на СРС, 81 състав.

Ищцата К. Т. С. твърди, че е собственик на 66 % от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.

София, съставляващ УПИ XI-7a, кв. 538, СО, район „Оборище“, м. ГГГЦ-Зона Г-12, находящ се в гр. София, на ул. „...“ № 5, по силата на нотариален акт № 1, том I, рег. № 15, дело 3/2000 г. и на нотариален акт № 148, том I, дело 150/1995 г. Посочва, че ответникът (лично и чрез упълномощаване на баща си) е ползвал имота без да е налице облигационно правоотношение между страните, за периода м.01.2020г. – м.01.2023г., което ползване се изразява в ежедневно паркиране на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № СА 7..., като по този начин възпрепятствал ползването на имота от страна на ищцата. След извършена справка в сайтовете за отдаване под наем на недвижими имоти, ищцата установила, че средната пазарна цена за наем на паркомясто 1 в центъра на гр. София, е в размер на 200 лв., поради което изчислява, че съобразно притежаваната от нея част от имота, следващото се обезщетение възлиза на сумата от общо 5400 лева. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът Р. С. Ц. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове. Посочва, че постоянният му адрес съответства на адреса на имота, предмет на делото, което не може да обоснове извод, че е ползвал неправомерно същия за паркинг. Не оспорва, че лекият автомобил е негова собственост. Противопоставя се по отношение на твърденията, че бащата на ответника - Сергей Ц. е упълномощен от него за действия на управление върху автомобила. В допълнение излага, че автомобилът не е използван от него от началото на 2022г., доколкото се е намирал в сервиз за извършване на ремонт, а след това е бил продаден. Твърди, че когато се е налагало да паркира в близост до дома си, ответникът е паркирал на Синя зона. Счита, че липсва индивидуализация на площта претендирана за ползване, както и че тя се намира в рамките на притежаваните от ищцата идеални части. Ответникът счита, че не е ясно как е формулиран размерът на обезщетението, както и че не е посочен конкретно процесният период. Въвежда възражение за настъпила погасителна давност във възражението по чл. 414 ГПК. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1.) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2.) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3.) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4.) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск, установяването на които обстоятелства е в тежест на ищеца.

В конкретиката на делото ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по отношение на предявения иск, а именно: че е собственик на идеални части от процесния имот, че през исковия период имотът е ползван от ответника за паркиране на МПС „Мицубиши“ с рег. № СА 7... в свободното дворно пространство на имота, с оглед което ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, както и размера на настъпилото за него обедняване.

По делото не е спорно между страните, а и се установява, че с договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 148, том I, дело № 150/1995 г. на нотириус при СРС, ищцата К. С. е придобила апартамент на партерния етаж на ул. „...“ № 5, както и 34 % идеални части от общите части на сградата и 8,50 % 2 идеални части от дворното място, съставляващо УПИ X-7а, кв. 538, местност ГГЦ – Зона Г – 12 по плана на гр. София, цялото с площ 792 кв.м. С договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 1, том 1, дело № 3/2000 г. на нотариус Елена Запрянова, ищцата К. С. е придобила 58,16 % идеални части от дворното място, находящо се на процесния адрес – ул. „...“ № 5 в гр. София.

Ищецът и ответникът не спорят относно обстоятелството, че останалите идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот (34 %) са собственост на Столична община.

Видно от издадено удостоверение с рег. № 433200, екз. № 34396/27.03.2024г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“, лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, рег. № СА 7..., в периода от 01.01.2020г. до 01.01.2023г. е притежаван от ответника Р. С. Ц..

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите В. В. и Я. М. (брат на ищеца).

При разпита си свидетелят Я. М. посочва, че познава имота на ул. „...“ № 5, като не живее там, но посещава същия почти всеки ден, за да се грижи за сестра си.

Изяснява, че се касае за вътрешен двор между кооперацията и къщата, като 2/3 ид.ч. са на ищцата, а останалите на общината. Сочи, че в имота има три места, които не са обособени като паркоместа. Заявява, че в периода 2020-2023г. често е виждал ответника да паркира в процесния имот. Доколкото пространството било тясно, е имало случаи, в които е звънял на ответника да премести автомобила си, за да може той да паркира. Знае, че колата на ответника била японска марка, синя на цвят.

От разпита на свидетеля В. В. се изяснява, че същата живее в кооперацията на ул. „...“ № 5. Пояснява, че другата сграда на адреса представлява къща на три етажа с три апартамента, като ищцата е собственик на апартамента на партерния етаж.

Паркиране в двора не можело да се извършва, съгласно показанията на този свидетел.

Допитали се до експерти, съгласно които около сградите не можело да се обособят паркоместа. Хипотетично можело да се обособи едно място, като всички паркирали там и когато имало нужда от по-продължително ползване, това се случвало по договаряне със съседите. Допълва, че единственото обособено паркомясто е заето от ищцата. Виждала е автомобила на ответника Р. Ц., но не особено често, тъй като не живеел на адреса, като притежавал и стикер, съответно паркирал колата на улицата.

Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за установено, че свободната част от поземления имот, 66 % идеални части от който принадлежат на ищеца С., се използва за паркиране на автомобили. Свидетелят М., чиито показания съдът кредитира като последователни и резултат от преки възприятия за процесния период, изясняват, че ответникът е паркирал в дворното място 3 автомобила си – японски джип, син на цвят, в процесния период 2020-2023г.

Същевременно съдът цени показанията на другия свидетел – В. В. с критичност, доколкото същата дава показания и се посовава на изводи на трети за спора лица относно правните пречки за обособяване на паркоместа на процесния адрес, които обстоятелства са правно ирелеватни за делото. Същевременно свидетелката не оспорва, че паркиране на автомобили на незастроеното място е извършвано от живущите при необходимост, в т.ч. и от ответника. Следва да се посочи, че ответникът Ц. не доказа възраженията си, че автомобилът не е бил в експлоатация в рамките на процесния период, че е извършван ремонт, последващо предаване за продажба в автокъща, нито че е закупувал стикери за паркиране на „Синя зона“, въпреки указаната му с доклада по делото тежест. Противно на доводите на ответника, по делото еднозначно се установи и, че лекият автомобил „Мицубиши“ с рег. № СА 7... в периода 2020-2023г. е бил собственост на ищеца.

При анализа на доказателствената съвкупност, съдът приема, че през процесния период автомобилът „Мицубиши“ с рег. № СА 7... е бил паркиран в собствения на ищеца недвижим имот от ответника Р. Цветаркси. За трайния характер на ползването на терена за паркиране на автомобила от страна на ответника сочи изнесеното в показанията на свидетеля Михайлов, който заяви пред съда, че ответникът е спирал на едно и също място – по средата и че го е виждал в различни часове на денонощието.

За иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е без значение с какво намерение, респ. отношение се упражнява фактическата власт върху имота. Релевантна за уважаване на претенцията е липсата на основание за това ползване. Ответникът не противопоставя правно основание за ползване имота на ищеца чрез паркирането на автомобили в същия, с оглед което и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е доказан по основание.

Пред съда е изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, според която средната пазарна цена на за периода 01.01.20г.- 31.12.22г. възлиза на 1874 евро, а за притежаваните от ищеца 64 % - 1199,36 евро.

Съгласно заключението на вещото лице М., изготвил повторната съдебнооценителна експертиза за периода 01.01.2020г. – 01.01.2023г. средният пазарен наем за паркиране на един автомобил на процесния адрес, възлиза на сумата 2235,60 евро, като частта на ищцата се равнява на сумата 1430,78 евро, за ползването на дворното място за паркиране на автомобила „Мицубиши“ с рег. № СА 7.... Съдът, при преценка на заключението на повторната съдебно - оценителна експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира същото, тъй като е обективно, компетентно изготвено и по-обосновано. Вещото лице при определяне на наема е използавл и сравнителният подход и е отчетен наемът за по - голям брой сравними 4 обекти. Отговорил е изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извод, че същият е недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.

Ето защо съдът намира, че искът се явява доказан по размер за сумата от общо 2798,32 лв. (1430,78 евро).

По възражението за давност:

Вземането, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, който срок тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая се касае за неоснователно обогатяване, основано на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, при която хипотеза вземането е изискуемо от момента на имуществено размества без основание. Съгласно т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, когато се дължи нещо при неоснователно обогатяване, основано на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, давността започва да тече от деня на имущественото разместване. С предявяването на иска давността е прекъсната – чл. 116, б „б“ ЗЗД. Искът по чл. 59 ЗЗД е предявен на 07.02.2025г., поради което следва да се приеме, че за периода от 01.01.2020г. до 06.02.2020г. обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот не се дължи, тъй като задължението е погасено по давност. Ето защо съдът намира, че искът се явява основателен за сумата 1423,33 евро, изчислена на осн чл.

162 ГПК. За разликата до пълния предявен размер от 5400 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.