Определение № 303 от 15.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 169/2024
- Вид
- Определение № 303
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 15.03.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303 гр. Стара Загора, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. З.
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500169 по описа за 2024 година Производството е образувано по частната жалба на С. Я. З., чрез адв. Н.
Г. против протоколно определение от 07.02.2024г., постановено по гр.д. № 2100/2023г. по описа на К. районен съд, с което се прекратява частично производството по делото, поради липса на международна компетентност на съда за разглеждане на предявените първоначални искове, касаещи лични отношения с децата С. З. и З.на З..
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Моли да се отмени, а делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.
В срока за отговор от другата страна З. С. З. не е постъпил писмен отговор.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Г., също не е взела становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.
Производството по гр.д. № 857/2023 г. по описа на РС – Н.З. е образувано на 18.07.2023г. по искова молба на З. С. З., чрез адв. Н. С. против С. Я. З. с правно основание чл. 49 и следващите СК. Ищецът претендира прекратяване на брака, по вина на съпругата, предоставяне на него родителските права върху децата З.на и С., определяне режим на лични 1 отношения на майката, определяне местоживеенето на децата, определяне издръжка за децата.
По правилата на местната подсъдност делото е изпратено на К. районен съд, където е образувано под № 2100 /2023г.
След размяна на книжата е постъпил отговор от ответницата С. З., в който страната също предявява искове за родителски права, режим на лични отношения и издръжка за децата. В отговора ответницата не прави възражение за липса на международна компетентност на КРС.
Едва в с.з. на 07.02.2023г., ищецът З., при когото децата живеят в Г., прави възражение за липса на международна компетентност на българския съд. Обстоятелството, че децата живеят трайно в Г. му е било известно още при подаване на исковата молба. Ответницата З. също е запозната с това обстоятелство и не е направила възражение за липса на международна компетентност на българския съд.
При така установеното по делото съдът намира, че са налице кумулативно предпоставките на чл. 12, ал.1 б.б. от Регламент /ЕО/ 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003 година, съгласно който съдилищата на държавите – членки, които са компетентни по силата на чл.3 по молбите за развод, са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност, към момента на сезирането на съд и е във висш интерес на децата. В настоящия случай децата имат обичайно местопребиваване в Р Г., но са български граждани. Ищецът - баща с подаването на исковата молба пред Български съд е направил избор и е приел по недвусмислен начин компетентността на българския съд. Ответницата майка не е оспорила международната компетентност на българския съд. При това положение съдът намира, че към момента на сезирането на съда ищецът, а с подаването на отговора на исковата молба и ответника са приели по недвусмислен начин компетентността на българския съд. Висшият интерес на децата – български граждани изисква разрешаването на въпросите относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката им, поради което съдът приема, че българският съд е международно компетентен да се произнесе и по въпросите за родителската отговорност.
Предвид изложеното въззивният съд, намира, че след като родителите и децата са български граждани, ответникът е приел компетентността на българския съд и е във висш интерес на децата спорът да се разреши от български съд, налице е избор на съд на основание чл.12 от Регламент /ЕО/ 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003 година,. Следователно българският съд е международно компетентен да се произнесе по въпросите за родителската отговорност, както и за прекратяване на брака между съпрузите.
Ето защо съдът намира, че обжалваното определение на КРС е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за 2 продължаване на процесуалните действия и по предявените искове за родителски права, режим на лични отношения и издръжка за децата.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.02.2024г., постановено по гр.д.
№ 2100/2023г. по описа на К. районен съд, с което се прекратява частично производството по делото, поради липса на международна компетентност на съда за разглеждане на предявените първоначални искове, касаещи лични отношения с децата С. З. и З.на З..
ВРЪЩА делото на РС – К. за продължаване на процесуалните действия в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3