Решение № 120 от 19.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Стара Загора, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530200317 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

242500295/08.12.2025 година на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на „****“ ЕООД, ЕИК ***, основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.414, ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 160, ал.1 КТ.

В жалбата и в открито съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същият да бъде отменен.

Въззиваемият, взема становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли съда същото да бъде потвърдено .

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение №24-2500295/14.11.2025 година за това, че на 25.09.2020 година /впоследствие, изправено в наказателното постановление на 1

25.09.2025 година/, с Призовка, на основание чл. 45, ал.1 от АПК, работодателят „****“ ЕООД е призован да се яви на 26.09.2025 година в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора, за да представи документи, необходими за извършване и приключване на образувано административно производство (проверка за спазване на трудовото законодателство). На 26.09.2025 година, лице, което не е надлежно упълномощено да представлява „****“ ЕООД, в качеството му на работодател е представило в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора необходимите документи, от които е било установено, че „****“ ЕООД, в качеството си на работодател е разрешил ползването на 20 дни неплатен отпуск на И.Р.Ж, заварчик от 04.11.2024 година до 29.11.2024 година, без да е налице искане от страна на работника. Същото е видно от отчетна форма за явяване на работа за месец ноември 2024 година, като в нея е отразено ползването на неплатен отпуск от страна на работника, започнало на 04.11.2024 година, но работодателят не е представил доказателства, от които да е видно искане от страна на работника за ползване на неплатения годишен отпуск.

Това нарушение, актосъставителят е квалифицирал като такова по чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда. Актът е предявен и връчен на П.Г.П, в качеството му на управител на наказаното дружество на датата на неговото съставяне.

На основание този Акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което нарушението е квалифицирано и описано така, както в акта. На дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Съдът намира, че

Наказателното незаконосъобразно по следните съображения: постановление е

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж На първо място, безспорно се установява субекта на нарушението.

Разглеждания фактически състав на административно нарушение изисква 2 наличието на специално, субективно качество по отношение на същия, а именно – работодател. Съгласно разпоредбата на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Видно от представения по делото Трудов договор № 211/10.10.2024 година, сключен между дружеството жалбоподател и лицето Иван Радев Желязков, същото дружество, несъмнено се е явявало работодател по отношение на работника, ползвал неплатен годишен отпуск през периода заварчик от 04.11.2024 година до 29.11.2024 година. В този смисъл следва да се заключи, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

Изпълнителното деяние на разглежданото нарушение се изразява в даване на разрешение за ползване на неплатен отпуск, без преди това да е налице предварително искане за това от страна на конкретния работник.

Разрешаването на отпуска представлява изразена воля от страна на работодателя за неговото ползване. Тя е писмено волеизявление на работодателя по трудовото правоотношение за разрешаване на отпуска, което предпоставя извършена проверка за наличието на правно основание за предоставяне на съответния вид и размер отпуск. Правната теория и съдебната практика, константно приема, че това разрешение следва да бъде извършено писмено, като обикновено практиката предполага актът, с който се дава исканото от работника разрешение да представлява писмена резолюция или нарочна заповед. В конкретния случай, такова разрешение, дадено в законоустановената форма не се установява по делото. От представената отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец 11.2024 година /лист 26 от делото/ не може да се направи обосновано и безспорно заключение за даването, съответно липсата на разрешение за ползването на неплатен отпуск от страна на лицето. Този частен, вътрешноведомствен документ не може да установи по безспорен начин изявлението на работодателя, даващо разрешение на работника за ползване на неплатен отпуск. Съдът намира, че 3 изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение се явява недоказано.

Отделно, съдът намира, че по отношение на обжалваното Наказателно лице е налице формално нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в същото не е посочена датата на извършеното административно нарушение. За такава следва да се приеме датата на даденото разрешение за ползване на неплатен годишен отпуск, като за такава не може да се приеме първият ден от евентуалното ползване на същия отпуск от страна на работника. Датата на извършване на административното нарушение е съществен индивидуализиращ белег на последното и липсата й, от една страна възпрепятства правото на защита на жалбоподателя да разбере точно за какво деяние е ангажирана административната му отговорност, а от друга – не дава възможност на съда да прецени дали от страна на административнонаказващия орган са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН при образуване на административно-наказателното производство. Изложеното се явява отделно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид гореизложеното, обжалваното

Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена Агенция пътна инфраструктура да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. За основателно следва да се приеме възражението по чл. 63д, ал.2 ЗАНН, като се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото. Ето защо следва да бъде осъдена въззиваемата Инспекция по труда“ Стара Загора да заплати на дружеството жалбоподател сума в размер на 500,00 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2500295/08.12.2025 година на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на „***Г“ ЕООД, ЕИК ***, основание чл. 416, ал.5 КТ, във връзка с чл.414, 4 ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл.

160, ал.1

КТ, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора да заплати на „***Г“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен II” № 159, ет.1, ап.3, сумата в размер на 500 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5