Определение № 651 от 19.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. София, 18.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002901057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Център за развитие на човешките ресурси“ срещу решение № 1484 от 25.11.2022г. по в.гр.д.№ 2030/2022г. на ОС Пловдив. С въззивното решение е отменено решението по гр.д.№ 15846/2021г. на РС Пловдив и е отхвърлен искът с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, предявен срещу Сдружение „Футболен клуб Пълдин“, гр.Пловдив, за заплащане на сумата 8 464 евро, претендирана като подлежаща на връщане авансово получена сума от сдружението като координатор по договор по програма „Еразъм+“ на ЕС за отпускане на финансова подкрепа по договор № 2017-2-BG01-КА 105-036394, съобразно проект о т 19.04.2017г „Спортът срещу агресията“, ведно с обезщетение за забава за периода 20.02.2021г. до 15.04.2021г. и законна лихва от 16.04.2021г.

В касационната жалба е въведено искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване уважаване на исковете. Твърдението е, че съобразно чл. II. 26 от общите условия приложение № I към договора за финансова подкрепа, във вр. с чл. I.11. от специалните условия на договора за финансова подкрепа, сумата в размер на 8 464 евро подлежи на възстановяване. Основание за това е превъзлагането от ответника на основни дейности по проекта на трето лице- „Мини Турс“ ЕООД, на което ответникът е предоставил и авансово получените средства (т.е. финансирал е трето лице), за което обстоятелство координаторът сам е 1 представил доказателства. Поддържа се, че това действие е в разрез с проектното предложение, съобразно което, дейностите се извършват от координатора и партньорите по проекта, а не от трети лица. Възразява се че, превъзлагане на дадени дейности на трето лице по процесния договор е допустимо при следване на нарочна процедура и съответните ограничения за това - чл. II. 11 от приложение № I към договора - общи условия. Поддържа се, че ответникът не е спазил кумулативните изисквания на разпоредбата, като вместо това е превъзложил на практика цялата дейност по проекта на трето лице с отделен договор. Касаторът излага, че за да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на неприложимата за конкретния договор разпоредба на чл. II.11.1 от ОУ - приложение № I, тъй като чл. I.10 от специалните условия изрично изключва приложимостта на тази разпоредба към процесния договор. Счита така обоснования от въззиввната инстанция краен извод за очевидно неправилен поради приложение на договорна разпоредба, каквато между страните няма.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска осъществяване на директен достъп до касационен контрол поради очевидна неправилност на въззивното решение. Касаторът счита за очевидно неправилни изводите на съда, с които е мотивирана неоснователността на иска: че след като извършването от трето лице на две от основните дейности по изпълнение на основните задания по дейността, не са констатирани като нарушения при проверка на място следва, че ЦРЧР е изрично уведомен и е дал своето одобрение по смисъла на разпоредбата на чл. II. 11.1. т, „г" от приложение №1 от общите условия на договора за отпускане на финансова подкрепа. Касаторът отново акцентира, че въззивният съд се е позовал на разпоредба от общите условия, за която в договора изрично е предвидено, че е неприложима - в чл. 1.10. от специалните условия на сключения между страните договор е посочено: Поради дерогация, разпоредбите на т. (в) и т. (г) в чл. II.11.1 не подлежат на приложение. Регулирането на отношенията между страните чрез разпоредба, за която изрично е прието, че не се прилага, според касатора води до очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност е аргументирана и със съображението, че окръжният съд не е преценил наличието на извънсъдебно признание на задължението на ответника - с писмо от 05.03.2019г. сдружението е заявило, че приема и потвърждава дължимите суми от корекцията и моли да ги изплати на вноски, т.е. ответникът е изразил съгласие с приетата корекция.

Поставени са и въпросите:

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?“ с аргумента, че въззивният съд се е позовал на разпоредба, която не е приложима за страните по конкретния договор - на одобрение от бенефициента по смисъла на разпоредбата на чл. II 1.1. б. „г“ от приложение №1 от общите условия на договора. Поддържа, че приложими остават само б.

2

„а“, б„ и „д" от чл.II.11.1 от общите условия, според които, възлагането на подизпълнители не може да включва основните задания по дейността, както и че финансираните гарантират, че условията, които се прилагат за тях по силата на чл. II.8 от общите условия, се прилагат и спрямо подизпълнителите.

Позовава се на противоречие на изводите на окръжния съд с цитирана практика на ВКС относно задълженията на съда да установи действителната воля на страните въз основа на техните изявления и да изхожда именно от тях, без да има право да изменя съдържанието на договора.

2/ „Следва ли при тълкуването на процесния договор съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното й съдържание, като прилага установените в чл. 20 от ЗЗД критерии?“ „Може ли съдът, без да е сезиран и без да е налице основание за това, да променя съдържанието на уговорените между страните задължения и/или да прилага разпоредби, които не са уговаряни между страните?“ Въведена е същата допълнителна предпоставка - чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на практика по чл.290 ГПК.

3/

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими събрани по делото доказателства?

Следва ли съдът да преценява признанието по чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото? Следва ли да се отчитат онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет?“ при същата допълнителна предпоставка с цитиране на практика на касационната инстанция. Твърдението е, че съдът се е произнесъл извън очертания с въззивната жалба предмет на спора пред окръжния съд, тъй като жалбата не съдържа твърдения за наличие на дадено одобрение от Центъра по смисъла на разпоредбата на чл. II. 11.1. б. „г“ от приложение №1 от общите условия на договора за отпускане на финансова подкрепа за извършеното от бенефициера възлагане на основни по договора дейности на подизпълнител.

В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Счита, че не са изложени конкретни доводи и основания за допускане на обжалването, а доводът, че съдебното решение е очевидно неправилно се отъждествява с разпоредбите на чл. 281 ГПК. Възразява, че в касационната жалба, не е посочено нарушение на материалноправните норми, нито те са конкретизирани, не се твърди и да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а необосноваността е неясно заявена. Посочва се, че цитираната от касатора съдебна практика е относима към предмета, който следва да обхваща разглеждането на делото пред въззивната инстанция, но в обжалваното решение не са налице посочените в жалбата пороци.

3

Възразява, че при мотивиране на основанията за допускане на обжалването и при твърденията за незаконосъобразност на обжалваното решение, касаторът игнорира предмета на сключения договор, за който се твърди пълно неизпълнение и се претендира възстановяване на авансовото плащане по него. Поддържа, че дейностите, за които се твърди че са осъществени от трето лице при дерогиране на договорната забрана за превъзлагане, не са в основния предмет на договора по програма „Еразъм +“. Счита, че логистиката при изпълнение на договора с участие на международни участници, не е в предмета на договора и не е дейност, от която координаторът на проекта да е абдикирал. Според тази страна предметът на договора, за който се твърди неизпълнение, не е транспорт на участници, организиране на храната или настаняването им за нощуване и това са дейностите, които са изпълнени от фирмата „Мини Турс“ ЕООД, а отчетът на тази дейност е приет без забележка от проверителната комисия на касатора.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Безспорно е по делото, че между ищеца в качеството му на Национална агенция по Програма „Еразъм +“ на ЕС и Сдружение „Футболен клуб Пълдин“ - в качеството му на координатор, е сключен Договор за отпускане на финансова подкрепа повече от един „бенефициент“ № 2017-2-BG01-KA105-036394, съобразно проект, подаден на 19.04.2017г. Договорът е квалифициран като целеви, за безвъзмездно финансиране. Сключен е при специални условия и приложения, неразделна част: приложение I - общи условия; приложение II - описание на проекта; приложение III - финансови и договорни правила; приложение ІV - ставки, Приложение мандат на координатора и други ползващи се; Приложение VІ - образци на договора.

Следва да се посочи, че терминологично договорът съдържа недопустимо смесване на противоположните по своето значение термини „бенефициент“ - финансиращ и „бенефициер“ - финансиран. В договора получателят на финансовата подкрепа е идентифициран с термина „бенефициент“. Тази неточност започва още от наименованието на договора, който е посочен като сключен от Агенцията с повече от един „бенефициент“ (единствен такъв е Агенцията), която терминологична неточност е възпроизведена многократно. Макар съдилищата да не са изтъкнали това несъответствие, 4 преценката им относно качеството на страните по договора е смислово коректно възприета.

Съгласно преамбюла на договора, д оговореностите в специалните условия имат предимство пред тези в приложенията; Договореностите в приложение I общи условия имат предимство пред тези в приложенията. Договорът е сключен съобразно подаден от ответника проект, а финансирането по Програма „Еразъм +“ е предоставено директно и целево от Европейската комисия на отделните държави членки, чрез националните им агенции съобразно чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

Съгласно проекта, искането е за финансиране на: транспортни разходи в размер на 17 250 евро и организационна подкрепа - 13 920 евро, общо 31 170 евро.

Съгласно процесния договор договореният размер на безвъзмездното финансиране на одобрения проект „Спортът срещу агресията“ 24 080 евро, от които на ответното сдружение в качеството му на координатор по проекта са преведени авансово суми в размер на договорените като аванс 80% 19 264 евро. Няма спор, че проектът е изпълняван и дейностите са реализирани в периода 06.02. - 12.02.2018г. в град Пловдив, както и че в хода на изпълнението, на 12.02.2018г. е извършена проверка на място, в резултат на която не са констатирани нередности. На бенефициера са отправени препоръки, които няма спор, че са били изпълнени. Ищецът претендира сумата 8 464 евро, равняваща се н а разликата между авансово заплатената сума по договора (19 264 евро) и признатите разходи (10 800 евро за дейността по проекта „транспорти разходи“) Претендираната разлика съставлява непризнати отчетени разходи по дейността „организационна подкрепа“. Основание за претенцията на ищеца е констатираното и обективираното в писмо от 06.12.2018г., след изпълнението на проекта и след представяне от координатора на крайния отчет по процесния договор (съставляващ искане за плащане от координатора на остатъка от договорена финансова подкрепа), твърдяно неизпълнение на задълженията на ответника във връзка с отчетените разходи за дейността „организационна подкрепа“ и предвиденото за нея финансиране. Аргументът за непризнатите разходи за „организационна подкрепа“ е превъзлагане на дейността на подизпълнител - в нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от приложение № I от общите условия към договора във вр. с чл. 1.4.5. от специалните условия. Ищецът се позовава на липса на реално изпълнение на тази договорена за финансиране дейност от страна на самия координатор и партньори по проекта и делегирането й 5 на трето лице - „Мини Typс“ ЕООД (неидентифицирано като партньорска организация при сключването на договора), даващо основание съгласно чл. II. 26 о т общите условия към договора, изпълнителят да дължи връщане финансирането за неодобрените дейности.