Решение № 458 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000483 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 1.06.2026 г. на ищцата С. С. С., действаща като ЕТ „С.

С.“, и по въззивна жалба от 12.05.2026 г. на ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 492/17.04.2026 г. по т. д. № 876/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-22 състав, с което: ответникът е осъден да заплати на ищцата: 1) на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 122 779,08 евро /240 135 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Имущество за корпоративен бизнес“, сключен със застрахователна полица № 08801910000000738/23.10.2019 г., за застрахователно събитие – умишлен палеж, настъпило на 7.05.2020 г., ведно със законната лихва от 4.05.2023 г. до изплащането, като за разликата до пълния предявен размер 326 130,08 евро /637 854,99 лв./ искът е отхвърлен; 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 022,58 евро, представляваща част от законната лихва за забава върху главница от 122 779,08 евро за периода 18.06.2021 г. – 3.05.2023 г.; 3) на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 11 724 евро – съдебни разноски; ищцата е осъдена да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 413,15 евро – съдебни разноски.

Жалбоподателката – ищца обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.

405, ал. 1 КЗ за разликата над 240 135 лв. до пълния предявен размер от 637 854,99 лв.

Твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че в процесния застрахователен договор е уговорено подзастраховане, както и пропорционално обезщетяване по смисъла на чл. 389, ал. 2 КЗ. Поддържа се за приложимо правилото на чл. 389, ал. 1 КЗ – за обезщетяване на вредите до застрахователната сума. Сочи се, че при сключването на договора от застрахования не е заявено искане за подзастраховане, а и това следвало от изискванията на ДФ „Земеделие“, във връзка с които била сключена и застраховката и това 1 условие е било известно на застрахователя, поради което то не може да се дерогира от общите условия на застраховката. Твърди се и, че неправилно съдът взел предвид възстановителната стойност към датата на застрахователното събитие, докато от значение за наличие на подзастраховане е стойността към момента на сключване на застрахователния договор, но дори и да било налице подзастраховане, то претенцията била значително помалка от застрахователната сума. Неправилно бил определен и размера на обезщетението, като необосновано били игнорирани доказани разходи за възстановяване, а вместо това било кредитирано заключението на тройната СТЕ за абстрактната експертна оценка на вредите в противоречие с чл. 400, ал. 2 КЗ. Поддържа се, че справочните цени, възприети от експертизата, не са равнозначни на реална възстановителна стойност. Неправилно била приспадната стойността на „скрап“, с което бил нарушен чл. 386, ал. 2 КЗ. Претендира разноски.

Жалбоподателят – ответник обжалва решението в осъдителната част. Твърди, че ищцата не била легитимирана да получи застрахователното обезщетение, тъй като застраховката била сключена в полза на трети лица – ДФ „Земеделие“ и „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на безвъзмездната финансова помощ и непогА.ата част от кредита. Правилно било прието, че в конкретния случай ДФ „Земеделие“ не било правоимащ, тъй като не била налице тотална щета, но неправилно било прието и, че „ПИБ“ АД не е правоимащ, приемайки, че по делото не било установено ищцата да има непогА.и задължения по двата договора за банков кредит, по повод на които е сключена и застраховката. Сочи се, че в тежест на застрахования е да докаже липсата на непогА. кредит, което следвало от клаузите по добавък № 1 към полицата, съответстващи на чл. 383, ал. 1 и 4 КЗ. Твърди се, че от представеното от ищцата удостоверение с изх. № 276-167/29.09.2023 г., издадено от „ПИБ“ АД, дори към 28.09.2023 г. /повече от 3 години след процесното събитие/ ищцата имала непогА.и задължения по двата договора за банков кредит в общ размер на 1 020 643,33 лв., като било ирелевантно дали ищцата редовно обслужвала кредитите. Претендира разноски.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в писмени отговори.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. С. С., действаща като ЕТ „С. С.“, с искова молба от 4.05.2023 г., уточнена с молба от 12.06.2023 г., с която срещу „Дженерали застраховане“ АД са били предявени обективно съединени: 1) иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 637 854,99 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Имущество за корпоративен бизнес“, сключен със застрахователна полица № 08801910000000738/23.10.2019 г., за застрахователно събитие – умишлен палеж, настъпило на 7.05.2020 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба, и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 000 лв., представляваща част от законната лихва за забава за периода 18.06.2021 г. – 3.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на посочения застрахователен договор от 23.10.2019 г. ищцата е застраховала при ответника собственото си стопанско имущество – недвижимо и движимо, подробно описано в протокол, представляващ неразделна част от полицата, находящо се в с. Попгригорово, община Добрич. Недвижимото имущество представлявало дестилерия за етерични масла със склад за селскостопанска продукция, застрахована за сумата 997 700,30 лв. На 7.05.2020 г. настъпило предвидено застрахователно събитие – палеж на същата дестилерия, причинило значителни увреждания на сградата – изгорял покрив, стени, дограма, врати, електрическа инсталация, електроника на парогенератора, инсталация на крана, метална конструкция и производни /подробно описани в молба от 12.06.2023 г./. Ищцата своевременно предявила претенция пред ответника, чийто авариен комисар описал щетите в констативен протокол от 12.05.2020 г., но ответникът нито определил размер на дължимо обезщетение, нито изплатил такова, въпреки многобройната кореспонденция между страните, в която ищцата предлагала и поетапно изплащане на обезщетението съобразно реализирането на нужните възстановителни СМР.

2

Твърди, че за изпълнението на нужните СМР на 20.08.2021 г. ищцата сключила договор с „Възход – Арньо – А.“ СД, по който изплатила сумата 533 985 лв. с ДДС, за което били издадени фактури от 20.08.2021 г., 25.08.2021 г. и 10.03.2022 г.

По делото е представена застрахователна полица № 08801910000000738/23.10.2019 г. между ответника „Дженерали застраховане“ АД и ищцата ЕТ „С. С.“ е бил сключен договор за застраховка „Имущество за корпоративен бизнес“ за собствените на застрахования имущества, находящи се в с. Попгригорово, община Добрич, селскостопански двор, представляващо сгради, машини, съоръжения и оборудване, описани в приложен опис към полицата, покриваща увреждане на имуществото от различни рискове за периода от 24.10.2019 г. до 23.10.2020 г., при застрахователна сума – 997 900,30 лв. за недвижимото имущество и 1 823 170,39 лв. за движимото имущество /последното – разграничено по отделни пера в описа/. Според описа към полицата недвижимото имущество се състои от дестилерия за етерични масла със склад за селскостопанска продукция в имот ***, а част от движимото имущество е и електротелфер сер. № 18460036 със застрахователна сума от 66 980 лв. Застрахователна премия е 1 841,47 лв., платена еднократно при сключване на договора. Покритите рискове за недвижимото имущество са по клаузи А1, А2, Б1, Б1.1, Б2, Б5 и В1, а за движимото имущество – по клаузи А1, А2, Б1, Б1.1, Б5, В1 и В3. Застраховката е сключена съгласно общи условия /представени по делото/, които застрахованият е приел.

Според същите ОУ: 1) клаузата А1 покрива рисковете – пожар, мълния, експлозия, сблъсък или падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товар; 2) клауза А2 покрива рисковете – разходи за почистване; 3) клауза Б1 покрива рисковете – буря, градушка, проливен дъжд, сняг, лед и други; 4) клауза Б1.1 покрива рисковете – наводнение, вследствие на природни бедствия; 5) клауза Б2 покрива рисковете – свличане и срутване на земни пластове и подпочвени води; 6) клауза Б5 покрива рисковете – изтичане на вода и пара; 7) клауза В1 покрива риска – вандализъм /злоумишлени действия на трети лица/; и 8) клауза В3 покрива риска – кражба чрез взлом.

Според т. 31 от ОУ застрахователната сума /лимитът на отговорността/ на застрахованите имущества се посочва от застрахования /застраховащия/ и се записва в застрахователната полица, като за движимо и недвижимо имущество /без материални запаси/ може да бъде определена възстановителната или действителната стойност на активите към датата на сключване на застраховката, като ако тези активи, поради дългогодишна употреба не могат да бъдат използвани по предназначението си от застрахования и са обезценени /физически или технически амортизирани/ с повече от 75 %, за действителна се приема стойността, за която същите могат да бъдат продадени /пазарната им или ликвидационна стойност/ или реализирани като вторични суровини. Според т. 34 от ОУ когато друго не е уговорено се приема, че застраховащият /застрахованият/ е посочил действителната стойност на имуществото като застрахователна сума по договора за застраховка. Според т. 36.1 от ОУ ако към датата на настъпване на застрахователното събитие се установи, че застрахователната сума е по-ниска от действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество /подзастраховане/ и в случай че то погине или бъде повредено, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност /пропорционално обезщетяване/, като това не се отнася за случаите, когато имуществата са застраховани с договорени лимити съгласно т. 33. Според т.

33 застрахователната сума може да се определи и въз основа на договорени лимити за едно събитие и/или за срока на застраховката, без прилагане на пропорционално обезщетяване в случай на подзастраховане, което следва да бъде изрично посочено в застрахователната полица.

Към полицата е подписан и добавък № 1/23.10.2019 г. страните са постигнали съгласие, че в случай на настъпване на застрахователно събитие, застрахователят се задължава да изплати на ДФ „Земеделие“ дължимото застрахователно обезщетение до размера на безвъзмездната финансова помощ; на „Първа инвестиционна банка“ АД, разликата между дължимото застрахователно обезщетение и безвъзмездната финансова помощ, отпусната от ДФ „Земеделие“, до размера на непогА.ата част от кредита. Вписано е задължение за 3 застрахования, в случай на настъпване на застрахователно събитие, да представи надлежни документи, удостоверяващи размера на безвъзмездната финансова помощ и непогА.ата част от кредита. Посочено е, че при тотална щета на имуществото, застрахователят изплаща обезщетението на ДФ „Земеделие“, до размера на отпуснатата финансова помощ. При частично погиване на застрахованото имущество, обезщетението се изплаща на ползвателя на помощта. Със сумата на застрахователното обезщетение, когато то се изплаща на ДФ „Земеделие“ имуществото, се намалява размера на задължението на ползвателя към ДФ „Земеделие“. При настъпване на частична вреда, ползвателят на помощта е длъжен да възстанови подпомогнатия актив и да уведоми фонда при превеждането му във функционално състояние. Страните са уточнили, че общите условия на застрахователя за сгради, покриват рисковете, пожар, вкл. последиците от гА.ето на пожара, експлозия, удар от мълния, буря, ураган, градушка, наводнения, свличане или срутване на земни пластове, падащи дървета и клони вследствие природни бедствия, измокряния в резултат на ВиК, удар от ППС, злоумишлени действия на трети лица, вандализъм, а общите условия на застрахователя за машини, съоръжения и оборудване, покриват рисковете пожар, вкл. последиците от гА.ето на пожара, експлозия, удар от мълния, наводнения, измокряния в резултат на ВиК, злоумишлени действия на трети лица, вандализъм, кражба чрез взлом, ако обектът е затворен или ограден. Посочено е, че неразделна част от полицата е попълнения от застрахования въпросник – предложение за застраховка.