Определение № 1188 от 14.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1188 гр. Благоевград, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500910 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 13528/04.06.2026 г., подадена от А. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „...........................“ № 1, ет. 3, оф. 5 срещу Решение № 388/22.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2133/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на А. Д. Ш., че същият дължи на ищеца „А“ ЕООД сумата от 102,26 евро, представляваща главница в размер на 200,00 лв., произтичаща от договор за паричен заем № 575213 от 21.10.2019 г., сключен между него и „С“ АД, чиито вземания впоследствие са прехвърлени на „А“ ЕООД по договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. За разликата над признатия размер от 200,00 лв. до претендирания размер от 435,14 лв. съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Отхвърлени са и претенциите за договорна лихва в размер на 47,46 лв. за периода от 21.10.2019 г. до 21.04.2020 г., както и за законна лихва за забава в размер на 298,93 лв. за периода от 21.04.2020 г. до 26.03.2025 г. Съдът е присъдил в полза на „А“ ЕООД и разноски съразмерно на уважената част от исковете – 19,19 лв. за заповедното производство и 217,79 лв. за исковото производство.

Жалбоподателят оспорва решението в частта, с която е признато за установено, че дължи сумата от 102,26 евро (200 лв.) главница, като поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Основният довод е, че първоинстанционният съд е приел договора за потребителски кредит за нищожен, но въпреки това е уважил предявения иск за главницата на договорно основание. Според жалбоподателя, след като договорът е недействителен, кредиторът не може да търси сумата въз основа на договора, а само чрез иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен. Твърди се, че съдът се е произнесъл по 1 непредявен иск, като е заменил договорното основание с такова, произтичащо от последиците на недействителността на договора.

В подкрепа на тази теза се сочи практика на ВКС, според която при нищожност на договор за потребителски кредит, дадените суми могат да бъдат върнати само по реда на неоснователното обогатяване, а не по договорен иск.

Освен това се поддържа, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички наведени от ответника възражения, включително допълнителните основания за нищожност на договора, сред които и възражението, че уговорената възнаградителна лихва от 36 % противоречи на Д.те нрави. Според жалбоподателя мотивите са непълни и не позволяват да се проследи как съдът е формирал правните си изводи.

С оглед на изложеното, се иска отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, както и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско или юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна, от която в срок е постъпил отговор, в който се сочи, че въззивната жалба е бланкетна.

С Определение № 2210/04.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2133/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е назначил адв. Д. Т. за особен представител на ответника А. Д. Ш..

С Разпореждане от 17.06.2026 г. постановено по гр. д. № 2133/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е разпоредил да се осъществи процедурата по чл. 263 ГПК, като се укаже на ищеца „А“ ЕООД, ЕИК: 203374133, в срока за отговор на въззивната ж а л б а да внесе възнаграждение за особен представител пред Окръжен съд – Благоевград в размер на 254,11 евро, като е указал, че в противен случай първоинстанционното решение ще бъде обезсилено.

Според настоящата инстанция, в указания срок, горните указания от ищеца в първоинстанционното производство не са изпълнени. В частност, ищецът не е внесъл възнаграждение за особен представител пред Окръжен съд – Благоевград в размер на 254,11 евро.

Въззивният състав съобрази приетото в практиката на съдилищата, че задължението за внасяне на възнаграждението на назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника - адвокат, което възнаграждение се дължи за всяка инстанция от ищеца, независимо дали той е жалбоподател или не (Определение на ВКС № 3337/25.6.25 г. по к.ч.гр.д. 2091/2025 г. и цитираните в него определения също на ВКС).

Поради горното, настоящият състав, с Определение № 1064/22.07.2026 г., счете за необходимо отново да даде на „А“ ЕООД указанието, дадено първоначално от районния съд, 2 като изрично посочи, че при неизпълнението му в едноседмичен срок от връчването на определението, постановеното първоинстанционно решение ще бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. С оглед на процесуална икономия съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В повторно дадения срок за изпълнение на указанията, същите не са изпълнени.

Впрочем, не са изпълнени и към постановяването на настоящия съдебен акт.

Въззивната инстанция следва да посочи, че участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ и чл. 47, ал. 6 от ГПК е задължително, поради което до назначаването му съществува процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Същевременно невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника представлява основание за връщане на въззивната жалба, подадена от ищеца, когато ответникът участва в производството чрез особен представител, назначен по съответния ред – в този смисъл Определение № 200 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г. о.

Доколкото внасянето на определения депозит представлява условие за редовността на въззивната жалба, неизпълнението на даденото от съда указание в предоставения срок води до неотстраняване на констатираната нередовност (чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК). Поради това, въззивната жалба следва да бъде върната, а образуваното пред въззивния съд производство – прекратено.

В случая настоящото производство е образувано по въззивна жалба на ответника, чрез назначения особен представител срещу първоинстанционното решение, поради което невнасянето на възнаграждение от страна на ищеца за особен представител не може да има за последица връщане и на подадената от особения представител жалба, тъй като това би означавало насрещната страна по жалбата да черпи благоприятни правни последици от собственото си процесуално бездействие. В тази хипотеза санкцията за ищеца от неизпълнение на дадените указания е прекратяване на производството по делото и обезсилване на първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от ищеца иск е уважен (Определение № 200 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г.о.; Определение № 61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г.о., ГК; Определение № 1 от 04.01.2017 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3320/2016 г., I г.о., ГК).

Неизпълнението от страна на ищеца на задължението му да внесе определения депозит за възнаграждение на особения представител на ответника във въззивното производство представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права и противоречи на изискването на чл. 3 ГПК страните да извършват съдопроизводствените действия и да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно.

В случая ищецът е поискал предоставяне на съдебна защита, но същевременно, чрез собственото си бездействие, не е изпълнил вменено му от закона процесуално задължение, чието изпълнение е необходимо за надлежното развитие на производството. По този начин страната препятства извършването на последващите процесуални действия и развитието на 3 делото пред въззивната инстанция.

При тези обстоятелства поведението на ищеца следва да бъде преценено като злоупотреба с процесуални права, доколкото упражняването на правото на съдебна защита не може да бъде противопоставяно на задължението на страната да съдейства за надлежното и своевременно развитие на производството. Процесуалните права следва да се упражняват съобразно тяхното предназначение, а не по начин, който едновременно цели получаване на съдебна защита и препятства извършването на необходимите за това процесуални действия.

Следователно, бездействието на ищеца по внасяне на определения депозит, не представлява само неизпълнение на конкретно процесуално задължение, а препятства нормалното развитие на въззивното производство и осуетява извършването на последващите съдопроизводствени действия, обусловени от назначаването и участието на особения представител.

Предвид прекратяване на производството относно частта от вземането, за която е уважен искът с първоинстанционното решение, ответникът не дължи разноски в производството.

На основание т. 3 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, исковият съд е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК. Поради това издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.

Доколкото делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с горецитираното Определение № 1064/22.07.2026 г. на съдебния състав, то на основание чл.

253 ГПК, определението, в частта за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА въззивната жалба с вх. № 13528/04.06.2026 г., подадена от А. Д. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, пл. „...........................“ № 1, ет. 3, оф. 5 против Решение № 388/22.05.2026 г. постановено по гр.д. № 2133/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в. гр. д. № 910/2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград по въззивната жалба вх. № 13528/04.06.2026 г., подадена от А.

Д. Ш., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д. Т..

ОБЕЗСИЛВА Решение № 388/22.05.2026 г. постановено по гр.д. № 2133/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта, я което е признато за установено по отношение на А. Д. Ш., че същият дължи на „А“ ЕООД сумата от 102,26 евро, представляваща главница в размер на 200,00 лв., произтичаща от договор за паричен заем № 575213 от 21.10.2019 г., сключен между него и „С“ АД, чиито вземания впоследствие са прехвърлени на „А“ ЕООД 4 по договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 557/19.05.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА по предявения от ищеца „А“ ЕООД, ЕИК: 203374133, срещу ответника А. Д. Ш., ЕГН **********, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в частта за сумата от 102,26 евро, представляваща главница в размер на 200,00 лв., произтичаща от договор за паричен заем № 575213 от 21.10.2019 г., сключен между него и „С“ АД, чиито вземания впоследствие са прехвърлени на „А“ ЕООД по договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 557/19.05.2025 г.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 557/19.05.2025 г. по ч.гр. д. № 937/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград в частта за сумата за сумата от 102,26 евро, представляваща главница в размер на 200,00 лв., произтичаща от договор за паричен заем № 575213 от 21.10.2019 г., сключен между него и „С“ АД, чиито вземания впоследствие са прехвърлени на „А“ ЕООД по договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 557/19.05.2025 г.