Протокол № 374 от 02.07.2021, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1143/2021
- Вид
- Протокол № 374
- Подписан
- 02.07.2021
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- Чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 374 гр. Разград , 30.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20213330101143 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, лично и с адв. С. от АК Търговище, редовно упълномощен
ОТВЕТНИЦАТА по първоначалния, респ. ищца по насрещния иск, редовно призована, лично и с адв. К., редовно упълномощена
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Искам да направя едно уточнение и моля, името на ответницата да бъде не както е записано в исковата молба И.В. М., а ИВ. В. В..
ОТВЕТНИЦАТА: Това е името ми по лична карта.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
ДОКЛАДВА делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения:
Общо дете, родено от брака, фактическа раздяла между родителите, спор за упражняване на родителските права и за режим на лични отношения.
Правна квалификация:: Чл.127, ал.2 от СК за иска за упражняване на родителки права, чл.143 от СК за иска за издръжка.
Няма обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.
1
Всеки от родителите следва да представи доказателства за възпитателските си качества, полаганите до този момент грижи и отношение към детето, привързаността на децата към родителите, възможността да ползват помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните си възможности, както и жилищните условия.
Не са представени доказателства за възпитателските качества на двамата родители, за полаганите до този момент грижи и отношения към детето, за привързаността на детето към родителите, за възможността да ползват помощ от трети лица, за социалното обкръжение, както и за доходите.
ПРИЕМА представените писмени доказателства – 2 бр. актове за раждане на децата, удостоверение за доходи, договор за доброволна делба, служебни бележки – 2 бр.
ДОКЛАДВА графици изпратени от Шишеджам Аутомотив България ЕАД за месеците ноември и декември 2020 г.; социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Разград; социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Търговище, преписка на ОДМВР Търговище № УРИ 363000-14771/09.06.2021 г., както и доклад от Сдружение Център за обществена подкрепа Разград.
АДВ. С.: Да се приемат.
АДВ. К.: Да се приемат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените след определението по чл. 140 ГПК писмени доказателства.
АДВ. С.: Поддържаме иска. Водим двама свидетели П.Д. П. и М. Н. К.. Моля, ако е възможно, да присъства майката на доверителя ми.
АДВ. К.: Поддържам насрещния си иск. Нямам възражнеия по доклада. Моля да приемете днес като доказателства платежни документи от куриерски служби, тъй като доверителката ми извършва онлайн продажба на дрехи, и това са възнагражденията й. Водя двама свидетели, те са Б. М. Н. и Р. в. П..
СНЕМА самоличността на свидетелите
П.Д. П. - с. Лиляк, общ. Търговище, ул. *****, неосъждан, баща на ищеца П. П.: Желая да бъда свидетел.
М. Н. К. – гр. Търговище, ул. *****, неосъждана, без родство
Б. М. Н. – гр. Търговище, ул. *****, осъждана, без родство
Р. в. П. - с. Раковски, ул. *****, неосъждана, сестра на ответницата Р. П.: Желая да бъда свидетел.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещаха да кажат истината, след което се изведоха от съдебната зала, с изкл. на М. К..
2
СВИДЕТЕЛКАТА М. Н. К.: Познавам страните. И.В. беше моя квартирантка през 2019 г., в продължение на 6 месеца. На квартира бяха с партньора си Айнур Мехмедов, който в момента има да ми плаща около 1000 лв. Ползвам тефтерче, на което съм си записала факти, които знам за нея и партньора й. Написах си ги предварително в къщи, за да не забравя нещо. Касае повече нея, но и за него мога да кажа. Когато дойдоха да търсят квартира, бяха явно притеснени, може би са ги гонили от друга квартира, защото много бързо се нанесоха, беше през зимата, с две деца. Това, което ми направи лошо впечатление, че той спомена нещо за триене на билетчета и за някакви печалби говореше, че се надявал да получи печалба, които ми се видяха много несериозни, и въпреки това ги взех. Той работеше някъде като шофьор, тя не работеше, защото детето й беше може би на около година и нещо, малката й дъщеря и вероятно в майчинство е била. По-късно също не работи, докато бяха на квартира, тя не е започвала работа, детето беше на 2 години. На мен специално, ми съкратиха живота с няколко години, защото те вече нямаха пари да си плащат. Още първия месец, вместо 270 лв., тя ми плати 200 лв. Договорът ми за наем е с нейния партньор. Това беше всеки месец. Никога нямаха пари. Стана така, че последните месеци преди да си тръгнат се натрупаха много високи сметки, зимата за ток 300 лв. бяха сметките. Аз трябваше да го съдя него, но не направих нищо, защото той остана без работа, много дълго време беше без работа, тя също без работа. Аз нося документите. Ние му представихме на него такава покана, нося я, занесох му я на работното място. Вече накрая той се беше хванал, в безалкохолни, като мотокарист. Излезе, видяхме се и той категорично отказа да плаща.
Изсмя ми се, после ми се обади по телефона, напсува ме, заплашваше ме. Аз бях много притеснена от този човек и затова и нищо не направих. Освен това, не знаех дали той има някакво имущество, за да ми даде парите, които ми дължи. Това, което ми направи първо впечатление, беше много високомерно се държеше И., аз говорех, тя една такава физиономия направила високомерна. същото впечатление направила и на съседите. Казваха „Ние я поздравяваме, тя не въобще не реагира.“ А първото, което ми направи лошо впечатление, аз съм й гостувала покрай парите които ми дъдължаха, още от първия месец, Ива пушеше цигара от цигара. В същото време ми казваше че тя е бременна от Айнур. Аз, ако знаех че е бременна, сигурно нямаше да ги приема. Правеше впечатление, че толкова много пуши една бременна жена. Аз си нося телефона с всички СМС, които ми е пращала.
Не знам дали да ги чета, паси ги абсолютно всички. Специално един случай имаше, много фрапиращ, детето беше оставено да спи само. Тя ми се обажда много притеснена и казва „Не мога да отключа, ключа заяде.“ Не я зная къде е била, детето беше само. Наложи се аз да викам мой познат, който с дрелка отключи вратата. Целия вход се събра. Детето не се събуди. С дрелка отворихме вратата. Казах, че тя не работи. Съседът отгоре, впоследствие ми каза че Айнур е комарджия. Освен това, оставяше децата на приятелки някакви и понеже ми беше приятелка във фейсбук, пускаха видеа. Аз ги виждах на живо от различни ресторанти, които те посещаваха, не знам с какви пари са ги посещавали, но видеата бяха факт. Тя ми беше приятелка във фейсбук. Освен това непрекъснато обикаляше, това и от съседите го зная, заведения с това малко дете. Аз съм я виждала. Аз съм пенсионер и имам право да ходя където си искам. Виждала съм как храни децата с кренвирши, без да ги вари, 3 вади ги от хладилника, с вредни храни ги хранеше. Отвори хладилника и той беше празен.
След като толкова много пари ми дължат, аз исках да зная какъв е стандарта на живота им.
Беше празен хладилника. В същото време демонстрираха някакъв висок стандарт по заведенията, нямам представа от къде намираха пари за това. Дължаха ми пари, така и не ги видях и няма да ги видя. Лошо впечатление ми направи, че Ива имаше няколко профила във фейсбук, лично съм проверила. Това което аз виждах, че пуска някакви провокативни снимки, които бяха коментирани от мъже. Тя живееше с мъж, в същото време снимките бяха такива, с много пошли коментари от мъже. Не мога да кажа конкретно. Срещи някакви й уреждаха, една жена с две деца, ми се виждаше странно. Съседите от първия етаж, ми казаха че тя има и други деца и че предишните й мъже се грижат за децата. Тя не ми е споменавала, че има други деца. На ул. Васил Левски № 35 е апартамента, който съм дала под наем в гр. Търговище. Аз гледам баща си на 87 години, живея в Търговище, ул. Ал.
Константинов № 7. Разстоянието между жилището под наем, и там където аз живея, е близо, за 10 минути стигам от едното до другото. През зимата до м. юни, юли Айнур ми беше наемател. Започват от 10.02.2019 г. наемните отношения и продължиха до м. юни, пуснали сме писмото за доброволно изпълнение до него. Лятото си тръгнаха. Напуснаха жилището, като не ми върнаха ключовете, изнесоха се тихомълком и ми отмъкнаха ключовете, и трябваше аз да отключвам с ключар. Поне три-четири пъти съм ходила при Айнур и Ива да пия кафе, да не са и повече. По час съм оставала. По него време бях учителка, имах много свободно време. Говорили сме си с нея. Отивах не като приятелка, колкото да я помоля да ми дадат парите, които дължат. Малкото дете беше винаги в жилището, голямото дете съм го виждала може би два пъти, беше много тъжен. Беше на детска градина детето. Румен от горния етаж, след като се изнесоха, ми каза „Не знаеш ли че той е известен комарджия?“ Не съм завела претенция за наема срещу Айнур, защото ми казаха че нищо не притежава и нищо няма да взема. Имаше някаква кола, разбрах че майка му живее в Запад 3 и не притежава ищумество на свое име. За тези 6 месеца взех някаква сума. Не съм я декларирала в НАП. Когато един човек ми дължи толкова пари, интересува ме дали хладилника е празен, или не. 1000 лв. ми дължи. Бащата на децата беше мой ученик, познавам го като отличник в училище. Виждала съм тя да приготвя децата да излизат с баща си, бащата ги е вземал.
Мисля, че е добър баща. Неговото образование е висше, доколкото знам. За нейното образование нямам представа какво е, съмнявам се дали има средно, може и да има. В спортното училище, където е завършил Д., започнах 1987 г. Познавала съм го, срещала съм го, познавам родителите му, те са мои колеги. Виждала съм го с децата, когато ги е извеждал, неговите деца. Тия деца, които бяха при И.. От фейсбук разбрах, те имат общи снимки и бях шокирана. Бях шокирана, че те двамата имат някаква връзка и в същото време тя живее с др. човек. Родителите, много добре ги познавам, бащата беше директор на училище, майката моя колежка, учител по български език, много отговорни, много уважавани хора. Биха могли да подпомогнат сина си при отглеждането на децата. По принцип се чуваме, виждаме се с майката на Д.. Сега, покрай делата, също сме се виждали.
Дълги година съм била в Испания, върнах се преди 4 години. Тогава видях майката на Д., пихме кафе, няколко пъти сме се виждали, после тя замина в Софияда си гледа внучето.
4
Наскоро разбрах, че започват дела. От П. – дядото, разбрах за делата. Той ме намери. Когато ги срещнах, те бяха с децата, бяха се изнесли тя и приятеля й, срещнах бабата и дядото с двете внучета. Тогава бях толкова ядосана, че тези пари така и не получих. Исках да се свържа с Ива по някакъв начин, тя не си вдигаше телефона, нито комуникираше с мен.
Тогава казах, че ако заведат дело за отнемане на родителски права, аз ще им свидетелствам.
СВИДЕТЕЛЯТ П.Д. П.: Ние сме семейство бивши педагози. Съпругата ми е учителка, аз съм бил директор повече от 25 години. Бил към кмет на с. Лиляк. В момента съм съдебен заседател към Окръжен съд Търговище. Нашето семейство можем да дадем добро възпитание и обучение на внуците си, тъй като ние сме работили с деца. Можем да им осигурим много добри условия за живеене. Освен жилището в Търговище, имаме на 10 км. селска къща, където децата могат да играят и да бъдат съвсем спокойни, без никакво напрежение от наша страна. Със съпругата си решихме да ги приберем в нашето семейно жилище в Търговище, в апартамент напълно обзаведен, след основен ремонт, който И. съсипа и при напускането си ограби, за което съм подал жалба до Районна прокуратура Търговище, за изчезнали наши вещи и предмети от семейното ни жилище. С какво храни децата – с лютеница и маргарин. С П.чо много пъти сме говорили, той вече е голям, разбира, докато Сияна е по-малка. Аз съм идвал да ги вземам от тук, да ги водя при баща им. Като завием от Търговище насам, към Разград, той започва да плаче и да вика „Дядо, не искам да отивам при майка ми, искам да остана при Вас.“ Винаги с плач сме го водили детето тук.