Решение № 11388 от 06.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11388

Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ канд № 20267180702234 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 71/08.06.2026 г., постановено по АНД № 170/2026 г. районен съд-Асеновград е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Г. И. В., [ЕГН], на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от наказаното лице, чрез адв. Т.Т.-пълномощник. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като незаконосъобразен да се отмени и ЕФ. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“, в писмен отговор от процесуален представител по пълномощие, изразява становище по жалбата, с което я намира за неоснователна и моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира разноски за касационната инстанция.

Административен съд-Пловдив, ХХIV к.състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Административнонаказателната отговорност на Г.В. е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвиждащ водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 300 лева. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от същия закон, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал. 2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП) АПИ е установила, като е и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, по делото са приложени доказателства, че за лек автомобил с такъв регистрационен номер не е била заплатена винетна такса. Заплащането на винетка е положителен факт от обективната действителност, като тежестта на доказване е за лицето което го твърди, в случая касаторът. В този смисъл, в хода на съдебното производство не са представени доказателства, от които да се направи категоричен обоснован извод, че на посочената в електронния фиш дата, установеното МПС е било със заплатена винетна такса по реда на Закона за пътищата.

Въпреки това ЕФ подлежи на отмяна, тъй като наложената санкция противоречи на принципа на пропорционалност, съответно и на принципа за съразмерност.

Според чл. 267, ал. 1 от ДФЕС, Съдът на Европейския съюз може да се произнася и преюдициално, давайки т.нар. „преюдициално заключение“. Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях, и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане. В тази връзка следва да се посочи, че по идентичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкуване за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В него е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.В случая санкцията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението, доколкото за всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло или частично не е платена таксата, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В тази смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. С оглед последното и по съображенията, изложени в горецитираното решение на СЕС, тази норма следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС.

Като неоснователни следва да се приемат възраженията на ответника по касация, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т.48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на касатора, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, което от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на останалите, наведени от касатора възражения.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и допустимо, но незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява да са реши по същество правният спор и да се отмени и издаденият ЕФ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора се дължат извършените разноски.

Във връзка с направеното от ответника по касация възражение относно прекомерността на адвокатското възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:

По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро в производството пред ПРС и в размер на 700 евро за касационната инстанция.

Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Доколкото в случая е наложена глоба в размер на 300 лв., то минималният размер, определен реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от същата наредба, възлиза на 204,52 евро (равностойността на 400 лева). Претендираното възнаграждение от 1000 евро общо за двете инстанции за поетата адвокатска защита се приема за „прекомерно“, в каквато насока е направеното възражение от страна на ответника по касация, поради което на касатора се дължат разноски в общ размер на 409,04 евро за две съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХIV к.състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 71/08.06.2026 г., постановено по АНД № 170/2026 г. районен съд-Асеновград, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Г. И. В., [ЕГН], на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г. И. В., [ЕГН], сумата в размер на 409,04 /четиристотин и девет евро и 0,04 евроцента/ евро разноски за водене на делото на две инстанции.