Решение № 6819 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6819 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П. при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело № 20241110105413 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че А. К. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3118,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 426,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.08.2021г. до 25.05.2023г., сумата от 44,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 16.07.2020г. до 25.05.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София, жк. „Дианабад“, блок ..., ет. 4, аб. № 111114, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.07.2023г. по ч.гр.д. № 33059/2023г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът А. К. П. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение с ищеца с предмет 1 доставка на ТЕ. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответницата е собственик или ползвател на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 33059/2023г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 24.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу А. К. П. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 3118,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 426,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.08.2021г. до 25.05.2023г., сумата от 44,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 16.07.2020г. до 25.05.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София, жк. „Дианабад“, блок ..., ет. 4, аб. № 111114.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, 2 всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетото като доказателство по делото Решение от 26.03.1985г. по гр.д. № 17011/1984г., по описа на СРС, ГК, 45 състав се установява, че на основание чл.288, ал.

2 ГПК /отм./ в дял и изключителна собственост на М.П.Х. е поставен недвижим имот, представляващ апартамент № 55, находящ се в гр. София, блок 33, етаж 4, ж.к.

„Червена звезда“. От представеното удостоверение № 94-01-87/18.03.2011г., издадено от Столична община, район „Изгрев“ се установява, че с Протокол № 6/11.06.1991г. на СНС ж.к. „Червена звезда“ е преименуван на ж.к. „Дианабад“. Видно от представено 3 удостоверение за наследници изх. № 2012/20.12.2024г., издадено от Столична община, район „Изгрев“, М.П.Х. е починала на 21.09.2020г., като е оставила за наследник по закон – А. К. П. /дъщеря/. Следователно на основание приложимата разпоредба на чл.

5, ал. 1 ЗН въз основа на настъпилото наследствено правоприемство, ответникът А. П. е придобила собствеността по отношение на имота. В качеството си на собственик, същата е и потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, поради което се явява и задължено лице по повод заплащане на потребеното количество ТЕ.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Нелбо” АД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответника е имало 2 броя отоплителни тела, щранг – лира в банята, както и 1 брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през част от период - 2020/2021г., дялово разпределение е извършвано на база реален отчет, като за сезон 2021/2022г., поради неосигурен достъп, ТЕ за отопление на имота е начислявана на база екстраполация на максималния специфичен разход на сградата съгл. т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-041. От заключението се изяснява, че дължимата от сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 3135,84 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.