Решение № 243 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330117611 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Й. М. М. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 04.11.2020г.04.05.2023г. има задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 732.83 лв. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 67.82 лева за периода 31.01.2021г.- 31.05.2023г. за обект с адрес ***. Фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4411/30.06.2023г. по ч.гр.д. № 9583/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК на Й. М., поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

В хода на исковото производство е констатирана настъпила смърт на ответника Й. М., поради което с уточняващи молби от страна на ищеца са посочени неговите законни наследници, респективно посочено е каква част от общо претендираните суми се претендира от всеки от ответниците. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски, както и тези по заповедното производство.

С определение от 19.08.2024г. производството по делото е прекратено по отношение на ответниците Д. Й. М. и М. Й. М..

В срока по чл. 131 ГПК не са подадени писмени отговори от Ф. Й. Х. и Р. Й. М..

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 9583 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 4411 от 30.06.2024г., по силата на която е разпоредено длъжникът Й. М. М. да заплати на „ВиК“ ЕООД сумата от 732, 83 лева (седемстотин тридесет и два лева и осемдесет и три стотинки)- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.11.2020 г. до 04.05.2023 г. за обект, находящ се в ***, лихва за забавено плащане в размер на 67, 82 лева (шестдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) за периода от 31.01.2021 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса и 50 лева (петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение.

Установява се, че издадената заповед за изпълнение е била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Към исковата молба са приложени копия от справка за неплатени задължения за период от 04.11.2020г. до 31.05.2023г. за клиент Й. М. М., аб.№ ***, справка за водомерите на абонат, карнети за водоснабден имот.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците Ф. Й. Х. и Р. Й. М., видно от съобщенията на лист 61 и 62 от делото. Ответниците са били редовно уведомени и за първо по делото заседание, видно от призовките на л.86 и 88 от делото. В призовките за първото заседание изрично е отразено, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват, като няма направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че исковете са вероятно основателни – законните наследници на починалия ответник са четирима, видно от постъпилото удостоверение за наследници на лист 25 от делото, поради което и всеки от тях отговаря за ¼ от дълга или съответно за сумата от 183.21 лв. главница и 16.95 лв. мораторна лихва.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което исковете следва да бъдат уважени, без решението да се 2 мотивира по същество.

От ищеца са претендирани направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното производство, от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 175 лв. по исковото производство, от които 75 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че всяко от лицата Ф. Й. Х., ЕГН ********** от *** и Р.

Й. М., ЕГН ********** от *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от по 183.21 лв. главница, представляваща представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.11.2020 г. до 04.05.2023 г. за обект, находящ се в ***, както и от по 16.95 лв. мораторна лихва за периода от 31.01.2021 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 4411 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.06.2023г. по ч.гр.д. № 9583 по описа на ПРС за 2023г.

ОСЪЖДА Ф. Й. Х., ЕГН ********** от *** и Р. Й. М., ЕГН ********** от *** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 75 лв. направени разноски по ч.гр.дело № 9583 по описа на ПРС за 2023г., както и сумата от 175 лв. направени разноски по настоящето дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът

ГПК. може да търси защита срещу решението по реда на чл.240

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3