Решение № 7066 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7066 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100113337 по опИ. за 2023 година

Предявен е иск по чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. А. с ЕГН **********, чрез адв. Е. Ф., САК - пълномощник срещу Прокуратурата на Република България, по искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на сл. дело № 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по опИ. на ВОП-София, а сега ДП №11- 048/1999 по опИ. на ВОП-София, образувано през януари 1991г., ведно със законната лихва считано от 27.11.2020г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник на И. Ш. А., който пряко пострадал от престъпленията, които се разследват повече 30 години по сл. дело №1/1991 г. по опИ. на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по опИ. на ВОП-София, а сега ДП №11048/1999 по опИ. на ВОП-София. Ищцата твърди, че от февруари 1985г. до ноември 1987г. баща й И. Ш. А. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене. След освобождаването му от ТВО Белене наблюдението му от Държавна сигурност продължило, нямал право да напуска селото, в което живеели и трябвало сутрин и вечер да се подписва в кметството. През 1989г. били 1 изгонени от страната. Ишцата поддържа, че баща й не е извършил престъпление или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода. Не е имало присъда, с която да му е наложено наказание лишаване от свобода. Въпреки това бил фактически лишен от свобода в продължение на повече от 2 години и половина във връзка с така наречения възродителен процес. Ищцата сочи, че баща й починал на 07.11.2011г., като не успял да доживее приключването на сл. дело 1/1991 г. по опИ. на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по опИ. на ВОП-София, а сега ДП №11048/1999 по опИ. на ВОП-София. Твърди се още, че ищцата и цялото и семейство, на лично основание също са пострадали от престъпленията, предмет на разследването, защото в резултат на задържането на нейния баща години наред били засегнати правата им на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация. Близките им странели от тях от страх да не пострадат по същия или подобен начин. След това цялото семейство били екстрадирани от страната с по една чанта багаж, всичко, което имали, останало в България, което наложило да градят живота си от нула. Описва, че в затвора на остров Белене баща бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия — мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена; липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; първоначално не знаели къде е, на него не са му разрешавали да се свърже с близките си и да съобщи къде е; после свижданията били през 6 месеца; работил тежък физически труд, а накрая дори и да платят за настаняването им в Белене. Принудително ги карали да работят, без заплащане, без трудови и осигурителни права, без трудов договор. Престоят му в Белене оставил трайни и сериозни щети върху здравето му. След освобождаването на баща от затвора в Белене, той бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, трябвало да се подписва в кметството сутрин и вечер, и да не напуска селото, което е форма на лишаване от свобода не само на него, но и за цялото семейство. Сочи, че през 1989г. били принудени да напуснат страната и да се установят да живеят в Турция. Трудно било да изградят живота си от нулата, с двама болни родители, съответно трябвало едновременно да учат и да работят, за да помагат за издръжката на семейството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България. В отговора ответникът навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователна. Заявява, че ищцата като наследник на И. Ш. А. не е легитимирана да предяви и води иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на баща й от 2 нарушено негово право за разглеждане и решаване в разумен срок. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва началния момент на акцесорната претенция.

В открито с.з. ищцата лично и чрез адв.Ф. поддържа предявения иск .

В открито с.з. ответника Прокуратура на РБ, чрез прокурор Яни Костов оспорва предявения иск.

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото Удостоверение за наследници изх.№10/10.08.2022г. издадено от Община Момчилград, се установява, че ищцата С. Ш. А. е дъщеря и наследник по закон на И. Ш. А. ЕГН **********, починал на 07.11.2011г./л.219 от делото/ Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от от февруари 1985г. до ноември 1987г. И. Ш. А. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене .

Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на наследодателя на ищцата, на самата ищца и на членовете на семейството им с български имена. Не е спорно, че ищцата и семейството и са изселени в Турция през 1989 г.

Не се спори, че ищцата е член в "Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите", а видно от представения по делото Устав на Сдружението една от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на понЕ.ите материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

От представените писмени доказателства се установява, че на 31.01.1991 г. с постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по опИ. на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента наказателното производство е висящо.

Установява се, че сл.д. № 1/1991 г. е водено срещу петима обвиняеми за 3 престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че в периода от 1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с, ал.

1 и чл. 20, ал. 2 от НК, че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

На 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. в съда са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на П.та за отстраняването им.

През 1998 г. и през 1999 г. двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т. производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябдвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано.

В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001 г. до 04.02.2004 г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са разпитани общо 312 души.

На 07.12.2012 г. последният останал жив обвиняем Г.А. е бил разпитван и е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение.

С постановление от 08.10.2018г. на прокурор при ВОП - София наказателното производство е спряно, поради това, че 35 от пострадалите лица, които са и очевидци на извършеното деяние, не са разпитани, включително и по делегация, като за целта е изпратена поредна молба за международна правна помощ до Република Турция, която взе още не е изпълнена.

Установява се също, че на 28.01.2022 г. наследниците на И. Ш. А. са подали молба до Военно окръжана прокуратура София с правно основание чл. 74, ал. 2 НПК за участие в досъдебното производство като пострадали. /л.226 от делото/ 4

Не се спори, че и към момента наказателното производство е висящо.

По делото е представен ДВ бр. 44 от 01.06.1990 г. на Държавен вестник, в който е обнародван списък на лицата, приет с решение на Комисия на Народното събрание за политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, сред които е и ищецът.

Представена по делото е и декларация на 41-то Народно събрание от 11.01.2012 г., с която категорично се осъжда асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малзинство в България, включително и т.нар. "Възродителен процес".

Пред настоящата инстанция и във връзка с търпените неимуществени вреди от ищцата са събрани свидетелски показания.

Разпитана свидетелката М.И.Ю. - сестра на ищцата, установява, че докато баща им бил жив се интересувал от делото за възродителния процес. Св. Ю. сочи, че сестра и С. също се интересувала, но нямали никаква информация. Баща им искал да научи в какво състояние е делото, понеже те били пострадали от този процес. Баща им искал виновниците, които участвали в този процес, да получат заслуженото наказание. Свидетелката сочи, че по време на възродителния процес баща им бил началник на пощата. В деня, в който имало стачка срещу възродителния процес, той бил взел отпуск и затова го обвинили, че не се обадил.Свидетелката сочи, че баща им бил арестуван и три месеца от него въобще не нямали никакви сведения за него. След три месеца разбрали, че баща им е в лагера на остров Белене. Ищцата тогава била на 10 години, а свидетелката на 19 години. Цялото семейство били много разтревожени. Не сядали на маса да се хранят дни наред. Ищцата ходела на училище, когато баща им бил арестуван, като околните я гледали с подозрително, все едно е направила нещо лошо. С. изживяла тежко случилото се. Вечер не можела да спи, търсела баща си. Сочи още, че принудително сменили имената им.Дали им един каталог, всеки трябва да си избере едно име. Имало въоръжени войници в селото им. Майка им работела, но и нея я изгонили от работа. Докато баща им бил в затвора, едва след шест месеца могли е да го видят за пръв път. През месец май 1989 г. им казали да напуснат страната и те за два часа, с личен багаж напуснали България и отишли в Турция.

Там С. нямала никакво жилище, никакви близки. Били настанени в едно училище.

След това ги преместили в някакъв пансион. Тогава баща им намерил някаква работа за препитание. Трябвало да мине доста време, за да вземат временно 5 жителство. Когато паднал режима на Тодор Живков, чували от хора пострадали като баща им, че ще има дело срещу виновниците за възродителния процес, но никой нищо не им съобщил, в какво състояние е, въпреки, че се интересували. От 1999 г. сдружението, което е създадено от хората, които са пострадали, правело събрания във връзка с делото. Хората, които са пострадали по този процес нямали достъп към делото, което ги интересува. Пострадалите искали хората, които са участвали в този процес, да получат и те каквото заслужават. Ищцата С. била много разтревожена и отчаяна от забавянето. Тя три пъти ходила да се интересува и да следи за делото.