Решение № 96 от 11.12.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ан. Д.а при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Ан. Д.а Административно наказателно дело № 20251450200398 по описа за 2025 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

25-0300000528//07.10.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят А. М. К. от гр. Б. С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер н а 100 /СТО/ Л Е В А за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

А. М. К. от гр. Б. С., община М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25-0300-000528//07.10.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.

Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява,нито пък се представлява от редовно уведомения си процесуален представител в лицето на адв. Т. Н. от ВАК. С депозираната по делото жалба и с взетото писмено становище се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон, като следва да бъде отменено. Акцентува се, че при описване на фактическата обстановка не е станало ясно къде е извършено нарушението, а именно в с. Д. К. посока с.К. или в с. Г. К., ул. „Г.

Д.“. Визира се, че не уточнен номер на дом или сграда, пред която да е извършено нарушението и липсва описание на неговото място. На следващо място се отбелязва, че в НП е отразено, че към 07.10.2025 г. жалбоподателя е останал с „0“ контролни точки. Посочва се, че не е отбелязано отнемат ли се контролни точки от наказващия орган и колко съответно.

Ответникът РУ гр.М. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 26.10.2025 г., а жалбата е депозирана пред ответника на 03.11.2025 г., респективно е изпратена на 31.10.2025 г., като в тази насока е приложеният по делото в оригинал пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №25-0300-000528/07.10.2025 г., АУАН Серия GA №4549974/23.09.2025 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 06.11.2025 г. , Заповед под №369з-1591/10.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В., Заповед под №369з-1774/25.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. и 2

Заповед под №369з-223/21.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР В.

Съответно са разпитани свидетелите Н. Н. Е. и Д. К. Д. и двамата служители в РУ гр.М., като първият е актосъставител, а вторият свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение №

4549974/23.09.2025 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 23.09.2025 г., около 15:21 ч. в обл.В., общ.М., с.Г. К., ул.“Г. Д.“ №.. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №..., негова лична собственост с посока на движение от с.Д. К. към с.К., като водача не е използвал обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 23.09.2025 г. свидетелите Н. Н. Е. и Д. К. Д. и двамата служители в РУ-М. са били служебно позиционирани в с. Г. К. на ул.“Г. Д.“ №.. Около 15:21 ч. свидетелите спрели за проверка лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ... собственост и управляван от жалбоподателя А. М. И двамата свидетели констатират, че жалбоподателя се е движил с посока на движение от с. Д. К. към с. К., като в с.Г. К. на посочената улица е бил спрян за проверка, тъй като не е бил поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е бил оборудван автомобила. Свидетелите го попитали има ли причина да не използва колана и последният заявил, че няма такава причина, просто е забравил да го сложи, за което се извинил. За процесното нарушение бил съставен акт на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.

В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената заповед са 3 определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП, следните държавни служители от МВР: заемащи длъжност „Полицейски инспектор VI-IV степен с функционални задължения по контрол на пътното движение, „Младши автоконтрольор 11-1 степен" и командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена; изпълняващи служебните си задължения в звената „Сигма" в ОДМВР, за дейностите по чл. 165 от ЗДвП; от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите по чл. 165, ал. 1, т. 1 - 3, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП: от отделите „Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР, осъществяващи методическо ръководство, контрол и практическа помощ на служителите по т. 1.3.3, за дейностите по чл. 165, ал. 1 т. 1-3, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП.Със същата заповед са определени да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, следните полицейски органи: 2.1. определени в т. 1.1, т. 1.3.1 и т. 1.3.2; 2.2. определени в т. 1.2.1, т. 1.3.3 и т. 1.3.4, след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ).Към посочената заповед са приложени и допълнителнио таквиа, а именно: Заповед под №369з1591/10.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В., Заповед под №369з1774/25.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. и Заповед под №369з223/21.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. От така приложената по делото заповед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи се установява, че за да състави АУАН актосъставителя е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1 от заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед, определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП. Видно е от АУАН № 4549974/23.09.2025 год. и от издаденото, въз основа на него Наказателно постановление, както и от разпита на самият актосъставител, че същият към датата на съставяне на акта е заемал длъжността младши полицейски инспектор при РУ гр.М., който успешно е издържал изпитен тест за проверка теоретичната подготовка по ЗДвП и КЗ, поради което е бил компетентен да съставя актове. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават наказателни постановления за констатираните нарушения са именно Началник 4 на РУ при СДВР/ОД на МВР на обслужваната територия. От посочените писмени доказателства, по един безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Отбелязването в Наказателното постановление, че управляваното от жалбоподателя МПС е било лек автомобил, сочи, че същото е от категория М 1 съгласно чл.149 ал.1 т.2 б.”а” от ЗДвП.От показанията на свидетелите Н.

Е. и Д. Д. по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано. Именно този факт, който полицейските служители са възприели е станал и причина водачът да бъде спрян за проверка. Показанията на посочените свидетели изцяло кореспондират помежду си и липсват доказателства, които да ги опровергават.

Настоящият съдебен състав намира, че е безспорно доказано, че с поведението си жалбоподателя е нарушил изискването на чл.137а ал.1 пр.първо от ЗДвП когато са в движение водачите на МПС от категория М 1 да използват обезопасителни колани. Поведението на жалбоподателя е съставомерно по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, който за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан предвижда наказание глоба в размер на 100 лева. Размерът на наказанието е правилно определен от наказващия орган. Не 5 се установи в случая да е било налице някое от изключенията, визирани в разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП. Законодателят не е предвидил в посочената разпоредба минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващият орган възможността за преценка при определяне на размера на наказанието.

Следователно административнонаказващият орган ще наложи посоченото наказание в законоустановения му фиксиран размер. Съдебния състав не споделя така отразеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че не е описано мястото където е извършено нарушението. Видно от отразеното в акта и в НП както и от събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е спрян за проверка в с. Г. К., на ул. „Г. Д.“ №.., като се е движел с посока от с. Д. К. към с. К. По един ясен, безспорен и непротиворечив начин е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно с. Г. К. Съдебния състав намира за обоснован от фактическа страна изводът на административнонаказващия орган относно безспорност на визираното в наказателното постановление нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Цитираната норма разпорежда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и № 1, № 2 и № 3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители сочат, че жалбоподателят е управлявал автомобила, описан в акта и в наказателното постановление, без да използва обезопасителен колан, с който същият е оборудван. Нарушението е установено непосредствено от страна на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са имали пряка и непосредствена видимост на превозното средство. Липсата на поставен колан не се оспорва и от жалбоподателя.