Решение № 4472 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4472 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330100780 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск по член 439 ГПК на А. Т.

А., ЕГН **********, против „С.Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ“ ООД, ЕИК **** за признаване за установено по отношение на ответника „С.Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ“ ООД, че ищецът не му дължи следните суми: 648,30 евро, за коята сума е издаден изп. лист по ч. гр.д. № ***** г. и сумата от 589,55 евро, за която сума е издаден изп. лист по ч. гр.д. № ***** г. на основание издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и са образувани изпълнително дело № ****г. и изп. д. №****г. по описа на ЧСИ*****, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че двете изп. производства са образувани преди повече от 5 години, като през целия им ход не били събрани суми, въпреки периодичното и системно налагане на запори, което според ищеца представлявало злоупотреба с право, тъй като производството било поддържано формално и с единствената цел да се начисляват лихви и разноски.

От ответника не е постъпил писмен отговор в срока по член 131 ГПК. В уточняваща молба ответникът излага доводи, че по образуваните изп. дела са 1 били поискани от взискателя и предприети и извършени от съдебния изпълнител изп. действия, поради което давността е била прекъсвА. многократно, поради което не е изтекла петгодишната погасителна давност.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изп. основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника, а именно, че е изтекла 5-годишната погасителна давност.

Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, които обуславят основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД.

Независимо от обстоятелството, че постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба е подаден от лице, което не е ответник по делото, което е обусловило неприемане от съда на подадения отговор с релевираните възражения за спиране и прекъсване на давността, като преклудирани, съдът намира, че прекъсването и спирането на давността са дейност по прилагане на материалния закон /ЗЗД/, като настъпването на тези юридически факти е материален въпрос, защото е свързан с материалното право на вземане и погасяването на възможността за неговата принудителна защита. Но с оглед приложените като писмени доказателства изп. дела в правомощието на съда е да отсъди изтекла ли е погасителната давност, като при установяване на факти, че е прекъсвА., да зачете този факт.

Според мотивите на ТР № 2/2023г. от 26 юни 2015 г. по т.д. № 2/2023 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ- насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрА., присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, 2 насочване и извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покА. за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. , назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Така също е прието, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Следва да се отбележи, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Поради това, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от стрА. на взискателя. В решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. , е посочено, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързА. с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.

Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на оргА. на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва 3 последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрА., опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В мотивната част и в диспозитива на т. 10 от коментираното погоре тълкувателно решение, е прието, че нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, откъдето следва изводът, че за прекъсване на давността е достатъчно взискателят да е поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен изпълнителен способ. Без правно значение е дали това действие е довело до осребряване на имуществото на длъжника, тъй като както разпоредбата на чл. 116, б “в“ от ЗЗД, така и съдебната практика по прилагането на тази норма, не поставят подобно изискване.

В контекста на гореизложеното и след анализ на доказателствената съвкупност, съдът счита, че началният момент, от който е започнала да тече петгодишната погасителна давност е влизането в сила на заповедите за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК. Процесният изп. лист по ч. гр.д. №*****г. е издаден на **** г., а изп. лист по ч. гр. д. №**** г. е издаден на **** г., от който момент е започнала най-късно да тече давността, доколкото по деото не са налични данни на която дата са влезнали в сила заповедите за изпълнение.

Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години, какъвто е настоящия случай, поради което и давността относно процесните вземания е петгодишна.

Първото изпълнителното производство № ***** г. е образувано на **** г. въз основа на представен от „С.Г. Груп и Парньори“ ООД изп. лист, издаден по ч. гр.д. № *****г., като в молбата за образуване на изп. дело взискателят е посочил едновременно няколко начина на изпълнение – запори върху банкови сметки, трудово възнагражднение и налагане на възбрА. върху недв. имот на длъжника. В същата молба взискателят не е възложил по реда на член 18, ал. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ посочването на изп. способ. Също така молбата за започване на изпълнението не е била обездвижена от съдебния изпълнител, като е приета 4 за редовна, като на съдебния изпълнител по изрично искане на взискателя е възложено и проучване на имущественото състояние на длъжника, както и изискване на справки.

Така на ****г. върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки в Банка ДСК АД и Търговска банка Д АД е наложен изп. запор, с предприемането и извършването на който изп. способ е прекъсната погасителната давност. По нататък с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 16.12.2023 г. е насрочен опис на дв. вещи, собственост на длъжника за 13.02.2023г., но изрична молба за поискването на такъв изп. способ от взискателя не се съдържа в копието на изп. дело, а и опис не е извършен, поради което и давността не следва да се счита прекъсната. На 15.03.2023 г. върху лек автомобил на длъжницата е наложен запор върху МПС, като съобщението за това е връчено на длъжницата на 27.03.2023г., но и тук отново няма изрична молба от взискателя за поискването на такъв изп. способ, нито съществуват данни за възлагане по член 18, ал. 1 от ЗЧСИ, ето защо давността не следва да се счита прекъсната. По нататък с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 27.01.2025 г. е насрочен опис на дв. вещи, собственост на длъжника за 01.04.2025 г., като такава изрична молба за поискването на този изп. способ по почин на взискателя не се съдържа в копието на изп. дело, като не еизвършен и опис, поради което и давността не следва да се счита прекъсната. С молба, входирА. на 04.09.2025 г. от взискателя вече е посочен способ – извършване на опис и оценка на дв. вещи, с която молба давността е прекъсната.

С предявяване на отрицателния уст. иск по член 439 ГПК давността се прекъсва, но междувременно тук изпълнението е спряно от съда като обезпечение на предявения иск, поради което и давност не тече от спиране на изпълнението, защото възможността за принудително изпълнение е осуетена временно до приключване на спора с влязло в сила решение.

Между посочените по-горе изпълнителни действия е изминал срок, който е по-малък от пет години, поради което вземането по това изп. дело не е погасено по давност .

Второто Първото изпълнителното производство № ***** г. е образувано на ***** г. въз основа на представен от „С.Г. Груп и Парньори“ ООД изп. лист, издаден по ч. гр.д. № ***** г., като в молбата за образуване на изп. дело 5 взискателят е посочил едновременно няколко начина на изпълнение – запори върху банкови сметки, трудово възнагражение и налагане на възбрА. върху недв. имот на длъжника. В тази молба взискателят не е възложил по реда на член 18, ал. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ посочването на изп. способ. Също така молбата за започване на изпълнението не е била обездвижена от съдебния изпълнител, като е приета за редовна, като на съдебния изпълнител по изрично искане на взискателя е възложено и проучване на имущественото състояние на длъжника, както и изискване на справки.

Така на 25.01.2021 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки в Банка ДСК АД и Търговска банка Д АД е наложен изп. запор, наложена е и възбрА. върху недв. имот на длъжника, с предприемането и извършването на които изп. способи е прекъсната погасителната давност. По нататък с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 16.12.2022 г. е насрочен опис на дв. вещи, собственост на длъжника за 15.02.2023г., но изрична молба за посочвнето и поискването на такъв изп. способ от взискателя не се съдържа в копието на изп. дело, а и опис не е извършен, поради което и давността не следва да се счита прекъсната. На 25.04.2023 г. върху лек автомобил на длъжницата е наложен запор върху МПС и е насрочен опис дв. вещи за 07.06.2023 г., но и тук отново няма изрична молба от взискателя за поискването на такъв изп. способ, нито съществуват данни за възлагане по член 18, ал. 1 от ЗЧСИ, ето защо давността не следва да се счита прекъсната. На 19.08.2024г. е наложен запор върху платежните сметки на длъжника в Изи Пей АД, с което действие е прекъсната давността.