Определение № 130 от 11.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Ловеч, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600514 по описа за 2025 година С разпореждане № 927/03.09.2025 г. по НЧХД № 691 по описа за 2025 г., РС-Ловеч на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по НЧХД № 691 по описа за 2025 г. на Районен съд - Ловеч, тъй като тъжбата не отговоря на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК.

Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от О. К. М., с която моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

Излага, че съдът е прекратил наказателното производство, образувано по негова частна тъжба срещу подсъдимия М. М., с мотива, че тя не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и пороците в съдържанието й не са отстранени в 6 месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Изразява несъгласие с мотивите на прекратителното определение и го обжалва като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че частната тъжба съдържа конкретно, пълно, ясно, точно, изрично и по разбираем начин посочване на: физическото лице, на което са повдигнати обвинения - не само в титулната част съм посочил неговото име, ЕГН и адрес, но и накрая моли да бъде образувано наказателно дело от частен характер срещу подсъдимия М. М., както и да бъде признат за виновен в извършените престъпления; обстоятелствата на престъпленията, като време, 1 място и начин на извършване: още на първа страница, но и в цялото изложение на частната тъжба, многократно е акцентирал върху начина, по който са извършени престъпленията обида и клевета срещу него, а именно чрез публикуване на коментари под статии в новинарски интернет сайтове.

Коментарите са цитирани дословно, с посочване на деня и часа, в който са публикувани, както и под коя точно новинарска статия и в кой точно новинарски сайт. Тази информация е представил за прегледност в табличен вид и е пояснил, че коментарите, за които повдига обвинение, обозначени с думата „обвинение“. Сочи, че мястото на извършване на престъпленията е специфично - интернет пространството, като на страница 9 от частната тъжба се е позовал на практика на ВКС, според която конкретното физическо място, от където извършителят е достъпил интернет, е без значение в такива случаи.

На стр. 15 е изложил твърдения и за това обстоятелство - че всички без два коментара, са изпратени от столицата на Република Панама гр. Панама сити, а въпросните два коментара, които е цитирал с деня, часа, съдържанието, че дори с IP-адреса им, са изпратени от гр.Т., България, като е посочил и че конкретният IP-адрес със съответните му „ТСР портове" е предоставен от интернет доставчика на подсъдимия само и единствено на него в конкретния ден.

Излага, че думите и изразите, които частният тъжител определя като обидни на страница 11 от частната тъжба е цитирал в кавички следните думи и изрази: „много прост и ограничен мисловно мъж", „много глупав и некадърен", „некадърен съдия“, „некадърник“, „връзкар“, „заспал, некадърен глупак“, „глупав и малоумен съдия“, „утрепка“, „супер некадърен и мързелив“, „паразит“, „некадърен малоумник“, „некадърен и недостатъчно умствено развит“, „съдия с много слаб умствен багаж“, „със съмнителни знания, дадености, характеристики, умствени възможности“, „приличащ на пациент от психиатрията, отколкото на съдия“, „с изключително ниско интелектуално ниво“, „с изразени явни ментални проблеми“, „имащ вид с облеклото си, че е излязъл скоро от лудница“, „голямо ментално недоразумение и небивала грешка на природата“, „гавра с природата, красотата, доброто, съвършеното“, „невзрачен тип“, „ходи облечен като пациент на Шотландската лудница, избягал от там“, „с много притесняващ и злокобен вид“, „**** ******“, „мангасар“, „*****“. Посочил е, че тези обиди на г-н М. в изключително голяма степен са засегнали честта и достойнството 2 му.

Сочи, че думите и изразите, които частният тъжител определя като клеветнически на страница 12 от частната тъжба първият абзац започва така:

„По отношение на клеветите,...“, и в него е изреди клеветническите твърдения, посочвайки че в коментарите „Многократно е повторена неистината, че има психични и психиатрични проблеми,...“, „Неколкократно е написана лъжата, че ми се плащат ежедневните пътни разходи за отиване до работа и така съм ощетявал държавния бюджет и данъкоплатците, както и че ми се плащат пари за храна,...“, „Повторено е няколко пъти, че съм корумпиран.“, „Освен като обида, унизителното твърдение за мен, че „ ****“ съдържа позорното обстоятелство, че съм вършил хомосексуални услуги,...“, а „внушението, че не е показал необходимите знания и качества, за да стана съдия по честен и законосъобразен начин, допълнително е подхранено с неверните и позорни твърдения, че е „връзкар“, „нашият вътрешен човек“, „незнайно как е завършил висшето си образование“, „със съмнителна репутация“, „със съмнителни знания...дипломи за завършено висше образование“.

Излага, че разграничението на обидните от клеветническите думи и изрази е направил в частта, с която мотивира размера на гражданския иск.

Сочи, че чл. 81, ал. 1 от НПК не поставя изискване за задължителна структура на съдържанието на обвинителния инстР.т, а изисква да се посочат обстоятелствата на престъплението. В тази връзка Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2013 по тълк.д. № 2/2012 на ОСНК на ВКС е категорично, че:

„В правната теория и в съдебната практика, съгласно ПП № 9-61 г. на ВС, изм. с ПП № 7-87 на ВС е прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Следователно деянието е общото правно основание за възникване едновременно на две материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител“. Налага аргумент, че е конкретизирал кои думи и изрази са обидни и кои са клеветнически, независимо от мястото им в частната тъжба, като приема, че е изпълнил изискването на чл. 81, ал. 1 от НПК за съдържание относно обстоятелствата на престъплението, наред с посочените начин, време и място на извършване на отделните престъпни деяния, включително с точно цитиране на новинарските сайтове, статиите и инкриминираните коментари.

3

Посочва, че частната тъжба е преценена, че отговаря на изискванията на чл. 81 от НК, с Разпореждане № 1799 от 05.11.2024 по НЧХД № 1923/2024 на Шуменския районен съд, както и че са налице всички условия за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като с разпореждането по чл. 252, ал. 4 от НПК подсъдимият е бил предаден на съд за престъпленията, на които съдът е дал правна квалификация, а в проведеното открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. е даден ход и на съдебното следствие. Позовава се и на Разпореждане № 442 от 13.02.2025 г. по НЧХД № 55/2025 по описа на РСПлевен, който в заседанието на 08.04.2025 г.

Жалбоподателят излага, че цитираното от РС-Ловеч Решение № 216/12.02.2020 по н.д.№ 929/2019 на ВКС, I I I н.о. е неотносимо към настоящия казус, защото то касае случай, при който още първоначално подадената частна тъжба е била извън 6-месечния срок. Посочва, че има друга практика на ВКС, която не е цитирана от първоинстанционния съд, според която, ако първоначално подадената частна тъжба не съдържа „обстоятелствата“ на престъплението, би могло след даване на указания от страна на съда частният тъжител да допълни тъжбата си с липсващите факти и обстоятелства, като това трябва да се случи в рамките на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Счита, че с дадените от Ловешкия районен съд указания с Разпореждане № 879/15.08.2025 за остраняване на мнимите нередовности в частната тъжба първоинстанционният съд предварително е възнамерявал да прекрати делото, без значение дали и как ще бъдат изпълнени указанията, защото изначално е било ясно, че към 15.08.2025 г. срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК отдавна е изтекъл.

Уточнява, че в молбата, с която е изпълнил указанията на съда, не е включил нови факти и обстоятелства, които да не са били посочени в частната тъжба.

Излага оплакване от нарушение на правото му по чл. 13 от ЕКЗПЧОС на ефективни правни средства за защита на правата му по чл. 8 (защита на личния живот от престъпленията обида и клевета) и на чл. 6 (справедлив съдебен процес). Налага аргумент, че срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК при продължавано престъпление тече от момента на узнаване на последното деяние, по аргумент от чл. 80, ал. 3, предл. последно от НК, но дори да се приеме, че тече поотделно за всяко деяние от продължаваното престъпление, 4 най-рано същият е започнал да тече за коментара в сайта www.news.lex.bg, под статията „15 съдии бяха повишени в наказателните отделения на шест апелативни съдилища“, публикуван на 14.05.2024 г. в 16,29 часа - „Трябва да уволнят незабавно некадърният съдия...“ (първият на стр. 3 от тъжбата), тъй като е узнах за него в същия ден. Сочи, че е подал частната тъжба на 05.08.2024 г. до PC-Русе чрез ССЕВ и след това делото е изпратено от ВКС за разглеждане на РС-Шумен. Излага, че са започнали масови отводи на съдиитедокладчици, които са довели до забавяне на делото, което не е по негова вина. Посочва, че моментът, в който изтича срока по чл. 81, ал. 3 от НПК за последното деяние от продължаваното престъпление (26.12.2024 г.). Застъпва тезата, че частната тъжба отговаря на изискваният на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК, но дори и да се приеме, че не отговаря на тези изисквания, не следва пропускането на възможността за отстраняване на нередовностите в 6месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК да се вменява в негова вина. Излага, че правото му по чл. 13 от ЕКЗПЧОС на ефективно правно средство за защита се явява нарушено, защото частната тъжба е подадена от него съвсем скоро, едва на 2 м. и 21 дни от най-рано узнатия обиден коментар и 1 м. и 10 дни от последния, но заради масовите самоотводи на съдиите-докладчици, не е имало кой своевременно да му укаже в какво точно се състои нередовността на частната тъжба.

По делото е постъпило възражение от М.М.М., в което приема, че е правилно атакуваното разпореждане.

Излага, че прекратяването на производството е постановено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК във връзка с чл. 81, ал. 3 НПК, предвид изтичането на преклузивния срок за подаване на частна тъжба. Сочи, че изтичане на преклузивния срок води до недопустимост на наказателното производство - чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Позовава се на Решение № 216/12.02.2020, ВКС, Ill-то н.о. и Тълкувателно решение № 1/04.02.2013, ОСНК на ВКС. Сочи, че съгласно практиката на Върховния касационен съд, (напр. Определение № 148/14.04.2020 г. по н. д. № 141/2020 г., II н. о.), шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК, е абсолютен преклузивен срок, чието спазване е условие за допустимост на производството.

Налага аргумент, че съдът не може да разпорежда действия по същество, ако този срок е изтекъл, независимо от причините за това, 5 включително отводи или процесуални забавяния, които не спират и не прекъсват течението на срока.

Излага, че съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК частната тъжба трябва да съдържа: данни за лицето, срещу което е насочена; описание на обстоятелствата на престъплението - време, място, начин на извършване, форма на вина и последици; ясно разграничение между отделните престъпления, когато се твърдят повече от едно.

Посочва, че чл.81, ал. 3 въвежда преклузивен 6-месечен срок, който започва да тече от узнаване на деянието и след изтичането му не могат да се извършват процесуални действия по допълване, уточняване или изменение на тъжбата.

Сочи, че в Решение № 216/12.02.2020 г. по н.д. № 929/2019 г., Ill н.о. на ВКС е прието, че частната тъжба, в която липсват конкретните обстоятелства по чл. 81, ал. 1 от НПК, е негоден обвинителен инстР.т и не може да породи правни последици след изтичане на срока по ал. 3.