Решение № 30 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500384 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител П. Н. против решение № 669/07.08.2025г, постановено по гр.д.№ 58/2024г на Окръжен съд –Бургас, с което е отхвърлен искът на Комисията против Т. К. Г., Е. Ж. П. и К. Т. Г. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, включващо: на основание чл. 142, ал.2, т.5 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Е. Ж. П.

63,50 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с адрес гр. Б., ул. П. №*, вх*, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; площ – 71.76 кв. м.; прилежащи части – склад № 2 с площ от 2,47 кв. м. и 10.55 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, ведно със съответния процент ид. ч. от правото на строеж върху терена, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня тоалетна, тоалетна и тераса, при условията на евентуалност на основание чл.142, ал.2, т.5 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на посочените по-горе идеални части от същия недвижим имот в размер на 135 890 лева, на основание чл.142, ал.2, т.5 вр. чл.141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 17 000лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка Мерцедес, с рег.№*, с дата на първоначална регистрация 1

18.12.2009г. и сумата в размер на 563лева, представляваща крайно салдо по срочен депозит в лева с IBAN * с титуляр Е. Ж. П. и на основание чл.142, ал.2, т.3 вр.чл.141 от ЗОНПИ от К. Т. Г. за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 2765,74 лв., представляваща крайно салдо по спестовен влог в лева с IBAN: BG68 BPBI 7937 4021 9491 01, открит на 07.01.2013 г. в „Юробанк България“ АД, с титуляр К. Т. Г.. Обжалваното решение е оспорено като неправилно. Комисията счита, че правилно съдът е приел, че е налице значително несъответствие по смисъла на закона, но същевременно е въвел нова, нефигурираща в закона предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество, а именно наличие на връзка между осъществената от ответника незаконна дейност и имуществото, предмет на отнемане, каквато не е установена в настоящото производство. Счита, че пропорционалността по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 намира своето проявление в законно предвидения праг на „значително несъответствие“ и предвидената възможност за оборване на презумпцията по чл.5,ал.1 от ЗОНПИ и не се налага доказване на пряка каузална връзка с конкретното престъпление. При доказани всички елементи на фактическия състав на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, Окръжният съд незаконосъобразно приема, че следва да е налице и връзка между престъплението, за което е привлечено като обвиняем проверяваното лице и придобитото имущество. Счита, че установеното значително несъответствие само по себе си представлява индиция за осъществяване на неправомерна дейност и е основание за формиране на обосновано предположение за незаконния произход на паричните средства. По този начин се заобикаля и императивната правна норма на чл.5,ал.2 ЗОНПИ. Счита, че в гражданското производство по ЗОНПИ не следва да се търси връзка между престъплението и придобитото имущество, тъй като това би довело до сливане на два отделни института- този на гражданската конфискация и конфискацията в наказателното производство, уредена като вид наказание в НК.Производството по отнемане на незаконно придобито имущество не е зависимо от наказателното производство, не е негово продължение или допълнение. Цитират се и се анализират решения на ЕСПЧ, включително и по дела против България, като според Комисията съдът е имал предвид установяване на косвена връзка с някаква незаконна дейност, за да е налице пропорционалност в намесата, а не доказване на пряка връзка с конкретно престъпление.При наличие на правните предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, съгласно ЗОНПИ, с оглед защитата на обществения интерес, намесата в правото на собственост на проверяваните лица е пропорционална на преследваната легитимна цел, не нарушава справедливия баланс и е в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол №1. Счита, че установеното „значително несъответствие “ , разгледано заедно с необорената презумпция по чл.5,ал.1 ЗОНПИ представляват достатъчно основание за формиране на обосновано предположение за незаконен източник на придобито имущество, като в този смисъл се цитира практика на съдилищата. Направен е анализ на хронологичната последователност на придобитото имущество , като се сочи, 2 че по-голямата част от него е придобита в периода след извършване на престъплението „измама“ – от 2015г до 2018г вкл. В периода до извършване на престъплението са придобити два автомобила, като 4 дни преди извършеното престъпление е придобит висок клас автомобил „Порше“, модел „Каейн“.След извършването на престъплението са придобити 5 автомобила и недвижим имот за период от 3 години, което означава, че след извършването на престъпното деяние се наблюдава висок интензитет на придобиване на активи. Следва да се има предвид ,че от 2015г до 2018г вноските на каса възлизат на 376 190,50лв, всички те са изразходвани, но с тях не е придобивано имущество, което води до извод, че такова е придобивано със средства от неустановен произход. От анализа на данъчноосигурителната информация се установява, че ответниците нямат достатъчно законно установени доходи и всичко изложено води до извод за наличие на косвена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество, още повече, че имотната облага от престъплението не е възстановена.

Оспорени са фактическите изводи на съда във връзка със средствата за придобиване на лек автомобил „Порше“,модел „Кайен“, а също и изводите относно произхода на средствата за придобиване на недвижимия имот.В тази връзка е оспорена приетата цена на недвижимия имот-40 000 евро, която не съответства на дадената от съдебно-техническата експертиза цена на същия в размер на 130 000лв, без да са изложени мотиви защо не е възприето заключението на вещото лице.

В нарушение на чл.172 ГПК съдът е възприел безкритично показанията на свид.П., брат на ответницата Е. П., без да констатира безспорните противоречия в неговите показания относно продадените земеделски земи от техните родители, касаещи време на извършване на сделките и местонахождение на имотите,както и предаването на парите от тази продажба на ответницата. Цитира се съдебна практика на ВКС относно задължението на съда да извърши преценка на свидетелските показания с оглед всички останали доказателства , които биха изключили възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт,с който предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество да бъде уважен.Моли за присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Н., процесуален представител на Т. Г., Е. П. и К. Г., в който тя е оспорена като неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен като краен резултат, но въззиваемите оспорват като неправилен извода на съда, изложен в мотивите на решението относно наличието на значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ между имуществото и нетните доходи на ответниците в размер на 294 590,91лв. Този извод е направен като съдът е прибавил към отрицателния нетен доход, съобразно заключението на вещото лице Д. Х. 3 139 909,46лв, стойността на придобитото имущество – 154 681,45лв. Съдът обаче не е обсъдил допълнителното заключение на вещото лице, изготвено по въпроси, поставени от ответниците, в което е направен извод за положителен нетен доход в размер на 56 189,68лв, като не са изложени мотиви защо съдът възприема едното заключение и не кредитира допълнителното такова.Това според въззиваемите е съществено нарушение на процесуалните правила.

Считат, че вариантът на заключението на съдебно-икономическата експертиза, в който се съдържат отговори на въпроси, поставени от Комисията, е в противоречие с дадените разяснения в ТР № 4/2021г на ОСГК на ВКС. БОС възприема това заключение безкритично, без да посочи дори какви приходи или разходи приема, че проверяваните лица са сторили през проверявания период, а сочи крайната цифра на установения от вещото лице отрицателен нетен доход. Във възприетия от съда вариант на заключението на вещото лице Хаджиатанасов са посочени като извънредни разходи плащанията на ПОС и изтеглените суми от банкови сметки и по този начин се формира сумата 626 622,64лв.Според въззиваемите при изтегляне на суми от банкова сметка проверяваното лице не прави разходи-това е паричен трансфер, като изтеглените пари стават налични такива. Изтеглените суми следва да се изключат от извънредните разходи на проверяваните лица- те са отишли за закупуване на имущество и по този начин се получава дублиране, тъй като веднъж тези суми са отчетени като разходи или закупено имущество и втори път –като паричен поток.Затова считат, че изтеглените от банковите сметки и платените на ПОС терминал суми следва да бъдат изключени от извънредните разходи на лицето и в този смисъл е допълнителното заключение на вещото лице. Изтеглените суми биха имали значение в икономическия анализ само, ако са налични в края на проверявания период.

Освен това във варианта на вещото лице, изготвен по въпросите на ищеца не са съобразени множество приходи на ответниците, които те са получили в проверявания период - посочват се конкретни суми, придобити от отчуждаване на леки автомобили, както и други, посочени в отговора приходи.Изводът на съда относно размера на несъответствието е преценен като неправилен и защото, в противоречие със закона и задължителната съдебна практика по приложението му, съдът е събрал отрицателния нетен доход със стойността на наличното имущество на лицата.

Оспорено е твърдението във въззивната жалба относно липсата на необходимост от установяване на причинно-следствена връзка между незаконната дейност и имуществото, предмет на отнемане, като при това не държи сметка за предимството на международните актове пред националното законодателство.

Оспорен е изводът в жалбата, че пропорционалността по смисъла на чл.1, от Протокол №1 намира проявление в ЗОНПИ чрез законово въведения праг на „значително несъответствие“ и предвидената възможност за оборване на презумпцията на чл.5,ал.1 от закона, поради което не се изисквало доказване на пряка каузална връзка с конкретното престъпление.Това твърдение е в противоречие с практиката на ВКС,според 4 която не е достатъчно за отнемане на конкретно имущество да се установи само значително несъответствие, а съдът е длъжен да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество.

Оспорен е доводът в жалбата на КОНПИ, че подходът за търсене на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление или друга незаконна дейност и придобитото имущество, за което не е установен законен източник на средства не следва да намира приложение в гражданското производство по реда на ЗОНПИ. Сочи се, че той е в противоречие с нормативните актове и практиката на ЕСПЧ и ВКС, които цитира подробно.

Излага се становище, че макар решенията на ЕСПЧ да са произнесени по повод предходния Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, то те следва да намерят приложение и по случаи, попадащи под действието на настоящия ЗОНПИ, тъй като последният не изисква дори проверяваното лице въобще да е извършило престъпление.