Решение № 591 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 260229/14.04.2024 г., постановено по гр. д. № 9767/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, Г. С. Б., (с предишно фамилно имен К.) е осъдена, на основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 6, ал.1, т. 9 вр. чл.11, ал.10, б.„а“ ЗУЕС, да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на АДМИНИСТРАТИВНО ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вписана под № 443 в публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост, представлявана от управителя И. Х. Н., сумата в размер на 77 142 лв. представляваща съответната част от допълнителна сума за довършване на сградата, за заплащането на която е взето решение по т.4 от дневния ред на проведено общо събрание на собствениците на посочената Етажна собственост на дата 20.04.2013 г., изчислена съобразно притежаваните от ответницата квадратни метри собственост от притежаваните от същата обекти в етажната собственост, както следва в секция „Д“ – апартамент № 601 Д и прилежащото му мазе № 10, паркомясто 2 в секция „Д“ и паркомясто 22 в секция „Д“; в секция „А“ – офис № 10А, офис № 12А, склад № 1А; в секция „Б“ – апартамент № 703Б и мазе № 10, (находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/, апартамент № 704Б и мазе № 12, (находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“), апартамент № 804Б и мазе № 68, (находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“); в секция „Г“ – апартамент № 202Г и прилежащото му мазе № 50, апартамент № 203Г и прилежащото му мазе № 26, апартамент № 702Г и прилежащата му мазе № 82; както и следните паркоместа в секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“ – паркомясто № 95 в секция „А“, паркомясто № 96 в секция „А“, паркомясто № 97 в секция

1

„А“, паркомясто № 53 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 54 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 120 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 121 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто № 62 в секция „Г“, паркомясто № 66 в секция „Г“ и паркомясто № 67 в секция „Г“, ведно със законната лихва върху първоначално предявения размер от 10 000 лв., считано от 28.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а върху разликата над 10 000 лв. до уважения размер от 77 142 лв. (или за сумата от 67 142 лв.), считано от 22.05.2019 г. (дата на подаване на молбата по чл.214 ГПК) до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 736.70 лв. – разноски по делото по съразмерност, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 77 142 лв. до пълния предявен размер от 98 120, 33 лв., която сума е посочена като дължима в протокол на проведено общо събрание на собствениците на Етажната собственост на дата 20.03.2016 г. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 185, 41 лв. – разноски по делото по съразмерност.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата Г. С. Б.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

По отношение на увеличения размер на исковата претенция е заявено възражение за давност. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че за вземанията приложение намира общата 5-годишна погасителна давност.

Поддържа, че за претендираните от ищеца вземания приложение намира регламентираната в чл.111, б. „в“ ЗЗД, тъй като те съставляват периодични плащания неправилно съдът е приел, че съгласно т.1 от протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици от 20.03.2016 г. ответницата дължи за направени разходи за довършване на сградата сумата от 98 120, 33 лв., тъй като в съдебно заседание на 23.11.2024 г. е оспорила този протокол като нищожен, доколкото няма сграда с административен адрес ул. „***“ № **, вх.*, гр. София. По делото е установено, че във водения регистър на ЕС към СО-Район „***“, за председател на ЕС с административен адрес гр. ***, ул.

„***“ № **, входове А, Б, В,Г и Д, е вписан И. Х. Н.. С оглед на това счита, че посоченият протокол не изхожда от ЕС с посочения адрес. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства, че сграда „Соник“ е една и съща с ЕС, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх.А,Б,В,Г и Д. по тази причина не е установено, че протоколът от 20.03.2016 г. се отнася към основанието на претенцията на ищеца. Счита, че изявлението на ответницата, посочено в протокола от 20.03.2016 г., не рефлектира към посочената сума, предмет на предявения иск, поради което няма характера на признание по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД и до 22.05.2019 г. давността не е прекъсвана. Поддържа, че неправилно решаващият съд е приел възражението за прихващане за неоснователно. По делото е доказано, че с лични средства е извършила СМР на обща стойност 10 159, 70 лв., по договор с „М. Електро Груп“ ЕООД. Тези СМР са в собствения й апартамент и са заплатени от нея. Тези дейности са били необходими за въвеждане на сградата в експлоатация на 30.10.2015 г.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока за обжалване е депозирано допълнение към въззивната 2 жалба, в което е заявено доказателствено искане. В проведеното открито съдено заседание на 18.03.2025 г. жалбоподателката е заявила, че не поддържа доказателственото си искане.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца

ЕТАЖНА

СОБСТВЕНОСТ,

АДМИНИСТРАТИВНО-ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС-, УЛ. „***“ № **, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че за претендираните от ищеца вземания приложение намира общата 5-годишна давност. В случая не се касае за разсрочване на плащането, доколкото последващото решение касае плащания към изпълнителя по индивидуалните договори, сключени с фирма „Соник“. С депозирания по делото писмен отговор на исковата молба ответницата не е оспорила, че е присъствала на Общото събрание на етажните собственици, както и че е дала съгласието си да заплати дължимите суми. Това съставлява признание на задължението й, което води до прекъсване на давността по силата на закона. По делото липсват данни за проведена процедура по чл.16, ал.9 ЗУЕС, поради което оспорването на съдържанието на протокола от Общото събрание на етажните собственици не е направено в предвидения за това срок. За първи път във въззивната жалба е заявено възражение, че протоколът от 20.03.2016 г. не се отнася за процесната сграда, поради което същото е преклудирано. С отговора на исковата молба ответницата не е направила такова възражение. По делото не са събрани доказателства, че са възникнали отделни етажни собственост за отделните входове. Ответницата има собствени имоти в различни входове на жилищната сграда. За първи път във въззивното производство е релевирано оспорване, че няма събрани доказателства, че сграда „Соник“, посочена в протокол от 20.03.2016 г. и процесната жилищна сграда са идентични, поради което възражението е прекрудирано. Счита, че правилно възражението за прихващане е счетено от съда за неоснователно. Всички документи са подписани от Е. К., което е трето за процеса. Представеният договор е без дата, поради което същият не касае въвеждането на сградата в експлоатация. Своевременно е заявено възражение, че представените от ответницата документи във връзка с възражението за прихващане са съставени за целите на процеса. Не са представени и надлежни счетоводни документи. Поддържа, че не е доказано, че допълнителните СМР касаят общите части на сградата и са били необходими за получаване на разрешение за ползване на цялата сграда. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е установено, че въз основа на решенията на Общото събрание на ЕС е събрана необходимата сума за въвеждане на сградата в експлоатация и снабдяване с разрешение за ползване.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. с чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС. Ищецът твърди, че ответницата е собственик на магазини, офиси, складове, апартаменти и паркоместа, общо с площ от 1 449, 64 кв. м. и 6, 87 % ид. ч. от общите части на новопостроена града – „Административножилищен комплекс магазини, офиси, подземни гаражи и транспорт“ – ул.

„Академик Стефан Младенов“ № 46. Правото й на собственост е придобито 3 по силата на нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижим имот № 116, том VII, рег. № 6879, дело 1239 от 15.11.2007 г. на нотариус М. Н.. Предвид неизпълнение на задължението на строителя „Крит“ ЕООД за довърши и въведе в експлоатация жилищната сграда, с протокол № от 09.03.2013 г. Общото събрание на етажните собственици е взело решение собствениците на обектите в сградата да съберат чрез вноски необходимата сума за завършване на сградата и със собствени средства да я завършат и въведат с разрешение за ползване. На проведеното на 20.04.2013 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение вноските на всеки един от собствениците да бъде в размер на 60 лв. върху кв. м. площ и ид. ч., притежавани в сградата. На общото събрание на етажните собственици от 25.07.2013 г. е взето решение дължимите суми да се заплатят на три вноски първата в срок до 15.08.2013 г., втората в срок до 15.10.2013 г. и третата в срок до 16.11.2013 г. На проведеното на 20.03.2016 г. общо събрание е дадена нова и последна възможност на неиздължилите се собственици да заплатят дължимите от тях суми в 14 – дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Ответницата присъствала на това общо събрание заедно със своя адвокат и заявила желание да заплати дължимата от нея сума, като по този начин признала съществуването, размера и дължимостта на задължението й. Този неин ангажимент е отразен в съставения протокол, като от дължимите суми следва да се приспаднат средствата, които лично е заплатила за имотите си в срок до 08.04.2016 г. С разрешение за ползване № ДК07-С207 от 30.10.2015 г. сградата е въведена в експлоатация. Твърди, че посочените решения на общото събрание на етажните собственици не са обжалвани и са влезли в сила. Моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от 10 000 лв. по предявения частичен иск в общ размер от 98 120, 33 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Твърди наличието на промяна във фамилията й от „К.“ във „Б.“. Не оспорва, че е етажен собственик на 6 апартамента с мазета, 2 магазина, 2 офиса, 1 склад и 12 паркоместа, находящи се във вход А, Б, Г и Д и сутерена на процесната жилищна сграда по силата на посочения в исковата молба нотариален акт, приложен към нея. Оспорва размера на общата застроена площ на притежаваните от нея самостоятелни обекти в етажната собственост. В нотариалния акт е посочено, че общата застроена площ на всички притежавани от нея обекти в процесната сграда е 1 093, 80 кв. м., а общият размер на припадащите й се идеални части от общите части на сградата, изчислен в квадратни метри , възлиза на 305, 10 кв. м. Разгърнатата застроена площ на цялата сграда с пет входа е общо 21 290, 57 кв. м. Счита, че тези размери имат значение за определяне дължимите от нея вноски макар решенията на Общото събрание на етажните собственици по Протоколи № 1, 2 и 4 от 20.03.2016 г. да са влезли в сила, като необжалвани от ответницата, същите не представляват годно правно основание за предявената парична претенция към нея, тъй като с тях не е одобрявано изрично разпределение на гласуваните суми – по 60 лв. на кв. м. площ и д. ч. на притежаваните имоти в сградата, между всички етажни собственици, в съответствие с притежаваните от тях ид. ч. от общите части на сградата, 4 съгласно нотариалните им актове. Сумата от 98 120, 33 лв. се съдържа единствено в доклада на Председателя на УС на ЕС по т.1 от дневния ред на общото събрание по протокола от 20.03.2016 г., без да е посочено на кого се дължи тази сума и въз основа на какво е определена. В доклада не се съдържан данни за конкретни размери на дължимите суми за довършване на сградата от всички етажни собственици, освен цитираните 10 собственика, поради което счита, че не би могло да се приеме, че размерът на припадащата се на ответницата част от разходите е в размер на претендираната сума. Счита, че това решение има само информативен характер, но е незадължителен.