Решение № 334 от 20.12.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Е.П. 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100214 по описа за 2024 година

С исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2904/2009 г. на PC гр. П. по заявление на „Т.П." АД, Ц. В. М.- сестра на ищеца, е осъдена да заплати на „Т.П." АД сумата 3813 06 лв., представляваща главница за „неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 1252.57лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 226,29 лв.

Въз основа на изпълнителния лист от 07.01.2010 г., по молба на „Т.П." АД срещу Ц. В. М. било образувано Изп. д. № 143/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Е.Д. Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника по делото била връчена на 12.05.2010 г., чрез съсед - С.С.

Твърди се, че Ц. В. М. е починала на 21.03.2011 г., като оставила наследник дъщеря Л. М. М..

Последното изпълнително действие по Изп. д. № 143/2010 г. било от 05.11.2013 г., с искането на „Т. П." АД, да бъде извършена проверка в ТД НОИ гр. П. за наличието на трудов договор или пенсия на името на длъжника. Поискано било при наличието на вземания на длъжника, ЧСИ да наложи запор върху тях.

Твърди се, че на 16.12.2013 г., с изх. № 10 982 ЧСИ било изпратило писмо до РУСО гр. П. с искане да се издаде удостоверение, от което да е видно длъжникът, Ц. В. М., получава ли пенсия и ако получава, какъв е нейния размер. Делото съдържало върнато от призовкар копие от това писмо, с вх. № 03 938/21.03.2014 г., което удостоверявало, че писмото е получено от РУСО гр. П. на 18.12.2013 г..

Отговор от адресата на това писмо не бил постъпил.

Твърди се, че почти 5 години след майка си, а именно на 02.03.2016 г., умира и Л.

М.- племенница на ищеца.

Поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в 1 продължение на две години, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 14.01.2020 г. със свое постановление ЧСИ прекратил изпълнителното производство.

Въз основа на върнатия на „Т.П." АД изпълнителен лист след прекратяване на изп. д. № 143/2010 г., по негова молба с вх. № 500 от 02.09.2021 ., срещу починалата през 2011 г.

Ц. В. М. ебило образувано Изп. д. № 20217530402652 г. по описа на ЧСИ С.Б., peг. № 753.

Ищцата твърди, че за насоченото срещу нея изпълнително производство е узнала, след като бил наложен запор върху пенсията на ищцата и й били удържани повече от 250 лв. от ЧСИ. Изпълнителните действия по делото били насочени срещу ищцата, в качеството й на наследник на Л. М. М., която наследила своята майка - починалия длъжник Ц. В. М..

В запорното съобщение било посочено, че към 24.08.2023 г. общото задължение по делото било 6 138,66 лв., от които главница - 1906.53 лв.; лихва - 2 723,66 лв.; неолихвяема сума - 964,23 лв; такси и разноски по ТТРЗЧСИ - 544,24 лв.

Ищцата твърди, че вземанията на „Т.П." АД срещу нея, в качеството на наследник на Л. М. М., която наследила своята майка - Ц. В. М., на основание изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2904/2009 г. на PC гр. П. са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Твърди се , че след неговата перемпция на 06.11.2015 г., новата погасителна давност, съгл. Т. 10 от TP № 2/2013 г. започва да тече от 05.11.2013 г., когато от взискателя е поискано /респ. извършено от СИ/ извършването на последното валидно изпълнително действие по делото.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи чрез принудително изпълнение на „Т.П." АД на основание Изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2904/2009 г. на PC гр.

П. следните суми: сумата 3813.06 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата 1252, 57 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 226,29 лева.

При условията на евентуалност, съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че ищцата не дължи чрез принудително изпълнение на „Т.П." АД на основание изпълнителен лист от 07.01.2010 г„ издаден по ч.гр.д. № 2904/2009 г. на PC гр. П. съгласно запорното съобщение до банката към 24.08.2023 г., сумата 6 138,66 лв., която се образува от главница - 1 906.53 лв.; лихва - 2 723,66 лв.; неолихвяема сума - 964,23 лв; такси и разноски по ТТРЗЧСИ - 544,24 лв. с включен ДДС.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищеца, поради отпаднало основание, сумата от 252.13 лева. получени чрез запор на пенсията на З. П..

Претендира направените деловодни разноски, в т.ч. заплатено възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който прави признание на предявените искове и моли присъждане на разноски съгласно чл.78, ал.2 ГПК, като твърди, че не е дал повод на ищец за завеждане на настоящото дело.

Моли съдът да постанови решение съгласно чл.237, ал.1 ГПК, при признание на иска.

Съдът, като съобрази исковата молба, становището на ищеца в с.з. от 24.10.2024г.

2 и становището на ответника, заявено с отговора на исковата мола, с протоколно определение от 24.10.2024г. е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на исковете.

Настоящият състав счита, че са налице условията за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като е направено признание на иска от ответника по делото, което влече прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съдът с решение съобразно това признание.

Съдът счита, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното следва да се уважи предявения от ищцата отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК спрямо ответника, за установяване по отношение на последния, че З. В. П. не дължи на „Т.П." АД, чрез принудително изпълнение на основание Изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2904/2009 г. на PC гр. П. следните суми: сумата 3813.06 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата 1252, 57 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски по делото в размер на 226,29 лева, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви в тази насока.

Съдът не следва да излага мотиви и с оглед направеното от ответника признание и на иска с правно основание чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, като следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 252.13 лева, възстановима на З. П. на отпаднало основание и получена от ответника чрез запор на пенсията на ищцата, наложен по ИД № 20217530402652 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753.

С оглед твърденията изложени с исковата молба и направеното от ответника признание на иска съдът намира, че “Т.П.” АД дължи на ищеца направени разноски по настоящото дело. Това е така, тъй като съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Видно от ИМ, както и от приложените към нея доказателства, ответникът е инициирал принудително изпълнение спрямо ищцата, в качеството й на наследник на починалия длъжник Ц. В. М., като по искане на взискателя /по ИД № 20217530402652 по описа на ЧСИ С.Б.,с рег. № 753 / и ответник в настоящия процес, е бил наложен запор върху пансията на ищцата и удържана сума в размер на 252.13 лева, като действията по изпълнението са били предприети преди датата на депизарене на исковата молба по настоящото дело. Ето защо съдът намира, че са налице предвидените в чл.78, ал.2 ГПК предпоставки, обосноваващи отговорността на ответниците за разноски по делото. В последна връзка ищцата е направила разноски за дължима държавна такса по производството, която в размер на 152.52 лева и която сума следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК. По отношение сторени разноски за възнаграждение за един адвокат следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение №6 от 6 ноември 2013 год. по т.д. No 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатените от 3 страната разноски подлежат на възмездяване. В последна връзка, в Договора за правна защита и съдействие от 12.01.24г. следва да бъде отразено вида на плащане, съответно по банков път/ в който случай евентуално да са представени банкови документи, удостоверяващи плащането/ или в брои, като последното да е отразено изрично в договора, като последният в този случай имащ характер на разписка, удостоверяваща заплатеното адвокатското възнаграждение. Представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 36810/12.01.24г./находящ се на л.16 от делото/ не удостоверява извършено от ищцата заплащане на претендираното на основание чл.78, ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение, в размер на 1250.00 лева, поради което в тази част искането на ищеца за разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника “Т.П.”АД, с

ЕИК..................., че З. В. П. от гр. Е.П. с ЕГН **********, не дължи на „Т.П." АД, с ЕИК..................., чрез принудително изпълнение на основание Изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2904/2009 г. на PC гр. П. следните суми: сумата 3813.06 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата 1252, 57 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски по делото в размер на 226,29 лева.

ОСЪЖДА “Т.П.”АД, с ЕИК..................., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на З. В. П. от гр. Е.П. с ЕГН **********, сумата от 152.52 лева – заплатена от ищцата държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. В. П. от гр. Е.П. с ЕГН **********, за присъждане на направени разноски по делото – възнаграждение за един адвокат в размер на 1250.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4