Решение № 2560 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100514686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 16160 от 27.08.2024 г., постановено по гр. д. № 15949/2023 г. по описа на СРС, 70-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Ортос-Дент-д-р М.Н. АИППМП“ срещу „Комплийт Дентал Солюшънс“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 88 ЗЗД за заплащане на сумата от 7910, 00 лв., дължима по Договор за обучение на три модула: 25-27 юли 2022г., втори - на 10-14 октомври 2022г. и трети – на 09-14 януари 2023 г.

Със същото решение „Ортос-Дент-д-р М.Н. АИППМП“ е осъдена да заплати на „Комплийт Дентал Солюшънс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1320, 00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца - „ОртосДент-д-р М.Н. АИППМП“, чрез пълномощника си – адв. Б. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните са сключили устен договор за провеждане на обучения, към който договор са приложими общи условия, достъпни на електронната страница на ответника. Сочи, че към датата на извършване на първото плащане от ищеца – месец юни 2022 г. за ответника са действали общи условия, предвиждащи при неявяване на клиенти на курсовете възстановяване на 100% на заплатената сума, а в последствие – съгласно общите условия към месец ноември 2022 г. за 1 ответника са действали общи условия, предвиждащи, че ако участникът не се яви в модулен курс, ответното дружество дължи връщане на 50% от общата такса за участие в курса, както и предвиждащи, че в случай на отказване 30 или повече дни преди началото на курса, то таксата за регистрация и допълнителните плащания се възстановяват в пълен размер. Счита, че това съдържание на общите условия се установява от показанията на изслушания в производството свидетел, както и от представената между страните онлайн кореспонденция.

В тази връзка счита за неправилен извода на съда относно сключването на процесния договор при индивидуални условия, а не при общи такива. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е отправила предизвестие за прекратяване на процесния договор към месец юни, с изпращането на съобщение, с което е уведомила ответното дружество за настъпило обективно обстоятелство, а не както неправилно е възприел първоинстанционният съд към месец октомври същата година. Поддържа, че липсата на присъствие от страна на управителя на ищцовото дружество на втората дата от обучението е обусловено от настъпили обективни причини, които се установяват от представения от нея болничен лист. Изтъква , че е неправилен извода на съда за възможност от страна на ищеца да изпрати друг свой представител, доколкото се касае до обучение, което може да бъде проведено само по отношение на конкретен специалист, като навежда и оплаквания за допуснати нарушения с оглед на липсата на указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за установяване на приетия за неустановен от съда факт. Моли решението да бъде отменено, като предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият – ответникът „Комплийт Дентал Солюшънс“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си – адв. Л. Т., с който я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че участието на ищеца в предвидените обучения е уговорено при специални условия, които се отклоняват от общите такива на ответното дружество, както и че причините, поради които представител на ищцата не е могъл да участва на предвидените обучения са от субективно естество и ищецът е разполагал с възможност да изпрати друг свой представител. Наред с това сочи и че ищецът е бил компенсиран за невъзможността негов представител да присъства на първото обучение с включването и реалното участие в заместващо обучение единствено въз основа на добрата воля на ответното дружество, което действие не следва да се тълкува в негова вреда. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на 2 правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По така предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 88 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че е изправна страна по договора, като с оглед на неизпълнение на поетите от ответното дружество задължения в правната сфера на ищеца са настъпили вреди в претендирания от него размер. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствена тежест първоинстанционният съд в доклада по чл. 146 ГПК е посочил фактите, които подлежат на доказване от страните по спора, поради което и наведеното от въззивника оплакване за липса на дадени указания относно невъзможността на ищеца да изпрати друг свой представител, различен от управителя на дружеството, е неоснователно. Докладът по делото следва да съдържа указания по чл. 146, ал. 2 ГПК само в случаите, когато страните по делото изобщо не са представили доказателства по отношение на твърдян от тях и относим към предмета на доказване факт, като въпросът дали от представените доказателства се установява наличието на даден факт е по същество на спора и произнасянето по него се осъществява с крайния съдебен акт.

Не е спорно между страните, че помежду им е сключен устен договор за обучение, по силата на който ответното дружество е поело задължение да проведе обучение съгласно обявена тема и график в 3 модула, както следва: на 25- 29 юли 2022 г., 10 – 14 октомври, 0914 януари 2023 г., като предостави възможност на дружеството ищец да изпрати един представител, който да участва в обучението, срещу поето от ищеца задължение да заплати сума в общ размер на 9 410, 00 лв.

От представените по делото фактури се установява /и което обстоятелство също не е спорно между страните/, че ищцовото дружество е превело по сметка на ответника на 27.06.2022 г. сумата от 4705, 00 лв. с ДДС с основание на превода “авансово плащане за VieSID обучение за стоматолози“ и на 17.08.2022 г. сумата от 4705, 00 лв. с ДДС с основание на превода “втора вноска за VieSID обучение за стоматолози“, като общо заплатената от ищеца на ответника сума е в размер на 9410, 00 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че представител на ищеца не се е явил на обучението на 25-29 юли 2022 г., като същият е уведомил ответника за наличието на лична причина, възпрепятстваща участието му, като на ищеца е била предоставена възможност да изпрати свой представител на обучение, проведено на 9-10 юли 2022 г., от която възможност ищецът 3 се е възползвал. От представената между страните кореспонденция се установява, че ищецът е бил уведомен от ответното дружество, че явяването на обучението, проведено на 9-10 юли 2022 г., е елемент от по-голямото заплатено от ищеца обучение в размер на 9410 лв., като участието на представител на ищеца в него е предоставено с оглед на заявената невъзможност за явяване на обучението, предвидено за периода 25- 29 юли 2022 г. Посочено е, че доколкото ищцовото дружество вече е заплатило сумата от 9410 лв., то не е налице основание за доплащане за обучението на 9-10 юли 2022 г., което е определено като “заместващо такова“.

Не е спорно и че представител на ищеца не е участвал в обучението, предвидено за 10 – 14 октомври, като е обоснована невъзможност за участие поради настъпили здравословни проблеми за физическото лице д-р М.Н., за установяване наличието на които на ответното дружество е представен болничен лист.

Поради неучастие в двете планирани обучения за 25-29 юли 2022 г. и 10-14 октомври 2022 г., управителят на ищеца е поискал от ответника връщане на заплатената сума от 9410, 00 лв., като с уведомление от 04.11.2022 г. ответното дружество е заявило, че не е налице основание за връщане на заплатената сума, доколкото на представител на ищеца е предоставена възможност да участва в организираните обучения, като е изразена готовност да бъде обсъдено при какви условия представител на ищеца би могъл да бъде включен в следващо провеждане на обучение със същата тематика.

С оглед на конкретно наведените твърдения за наличие на общи условия, по силата на които ответното дружество е обвързано от задължение да върне заплатените суми при неявяване на заплатените обучения следва да бъде посочено, че в чл.298 ТЗ е предвидена принципната възможност търговският договор да бъде сключен при наличието на предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора, в който случай предпоставка за валидност на Договора при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. По делото са представени Общи условия от ищеца /л. 92 – 95 от делото пред СРС/, но не се установява, че същите са създадени от ответника и на още по-голямо основание - че са приложими в отношенията между страните, касаещи процесния консусуален Договор за обучение на три модула: 25-27 юли 2022г., втори - на 10-14 октомври 2022г. и трети – на 09-14 януари 2023 г. Изводът за липса на представени доказателства относно действащи към момента на сключване на договора Общи условия не се опровергава и при съобразяване на показанията на свидетеля Д.Г., доколкото последната единствено възпроизвежда конкретни уговорки от общите условия които са й били препратени от ищеца, но не се установява същите да са били част от сключения консесуален договор.

Но дори и да се приеме, че представените ОУ да са приложими между страните по процесния договор, то в т. 9 от същите е предвидено, че отказването на участника по време 4 на курс не го освобождава от задължението да плати в пълен размер дължимите такси, поради което и на по-силно основание за ответника не съществува задължение за връщане на заплатените от ищеца такса.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че ответното дружество е изправна страна по договора, както и че ответникът е осигурил провеждането на обученията, а неявяването на представител на ищцовото дружество - в случая д-р М.Н., е породено от настъпили за конкретното физическо лице обстоятелства, наличието на които не би могло да бъде разглеждано като форма на неизпълнение от страна на ответника. Самият договор е сключен от дружеството ищец при изначална определеност на датите за провеждане на обученията и при липса на конкретно постигнати уговорки за личността на обучаващия се, поради което и не би могъл да бъде направен извод, че неявяването на конкретно посоченото физическо лице осуетява възможността ищецът да изпрати друг свой представител, доколкото договорът не е Intuitu personae („с оглед на личността“), съответно с личността д-р М.Н., което да е от решаващо значение за сключването на договор или изпълнението на задължението от страна на ответното дружество. Не следва да бъдат споделени в тази връзка доводите на въззивника, касаещи наличието на обективни причини, които са възпрепятствали явяването на конкретното физическо лице, тъй като в случая не се касае до договор, сключен с оглед на личността на една от страните по него /intuitu personae/, поради което и дружеството ищец е разполагало с възможност да изпрати друг свой представител, чрез когото да упражни правото си да присъства на обученията. Следва да бъде съобразено и след провеждане на обучението от 9-10 юли 2022 г. (имащо характера на заместващо такова по силата на постигнатите между страните уговорки) ищецът е заплатил на 17.08.2022 г. и втората дължима за обучението вноска, с оглед на което поведение на ищеца следва да се счита, че същият е бил удовлетворен от постигнатите договорености с ответника.