Определение № 8028 от 02.07.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8028

Пловдив, 02.07.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180701179 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.176а АПК.

АЙ ТРЪСТ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя с пълномощник юрисконсулт [населено място] е подало молба за изменение на Решение № 7158/17.06.2026г. по адм.д.№ 1179/2026г. в частта за разноските, на основание чл.176а ал.2 АПК.

1. Съобщение за решението е получено от АЙ ТРЪСТ ЕООД, [населено място] на 22.06.2026г. по ССЕВ. Молбата е подадена в срока по чл.176а ал.1 ГПК, на 29.06.2026г.

В молбата е заявено, че касае размера на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, присъдено в полза на процесуалния представител на жалбоподателя. Размерът се счита за прекомерен съобразно действителната правна сложност, освен което се поддържа, че присъждането му за идентична по същността си дейност представлява злоупотреба с права. Твърди се, че присъждането на отделно адвокатско възнаграждение за повторното разглеждане на делото пред АС – Пловдив е неправилно, тъй като повторното разглеждане не представлява нов самостоятелен спор, а е продължение на същото съдебно производство. В конкретния случай пълномощникът на жалбоподателя не е извършил нови или различни по характер процесуални действия, които да обосновават самостоятелно адвокатско възнаграждение. Във второто разглеждане са поддържани вече изложените становища и доводи, без съществено изменение на предмета на защитата. Посочено е, че присъждането на разноски има обезщетителен, а не санкционен характер, поради което не следва да води да необосновано увеличаване на дължимите суми вследствие единствено на процесуалното развитие на делото. Заявено е, че връщането на делото за ново разглеждане не обуславя автоматично възникването на право на ново адвокатско възнаграждение, когато процесуалната дейност фактически повтаря защитата по първото съдебно производство.

Предвид изложеното се поддържа, че присъждането на три отделни адвокатски възнаграждения противоречи на принципа за необходимост и действителност на разноските по см. на чл.78 ГПК вр. с чл.144 ГПК. Поискано е решението да бъде изменено в частта относно разноските, като се отмени присъждането на адвокатско възнаграждение за повторното разглеждане на делото пред АС – Пловдив, респективно – се намали общия размер на присъдените разноски.

Искането за изменение на решението в частта за присъдения адвокатски хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя се изразява в следното : намаляване на присъдения хонорар сумата от 512 евро, представляваща адвокатски хонорар само за касационното дело, без да се присъжда втори хонорар за по същество идентично по предмет производство пред АС – Пловдив по адм.д.№ 1179/2026г.

2. В отговор по молбата адв. Т. Ц. – пълномощник на жалбоподателя, я счита за неоснователна.

Заявено е, че дори спорът по делото да е изцяло правен, това не означава отсъствие на фактическа и правна сложност. Поддържа се, че в съдебното производство по адм.д.№ 1179/2026г., АС – Пловдив е изразено отношение във вр. с очертания предмет в отменителното решение на ВАС и относно представените доказателства от ответника. Направени са оспорвания, съобразени от съда при произнасяне по същество. Следователно, не е вярно твърдението на ответника за неизвършени нови и различни по характер процесуални действия в новото производство. Изтъкнато е, че съгласно чл.2 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа в случаите по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждението се определя съобразно критериите, предвидени в наредбата и същото се дължи за всяка инстанция, вкл. при връщане на делото за ново разглеждане /чл.2 ал.4 от наредбата/. С позоваване на Определение № 5875/01.06.2026г. по д. № 4744/2026г., ВАС се счита, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с високо квалифицираната дейност за събиране и преценка на доказателства, както и с необходимост от познаване и съобразяване със съдебната практика – националната и на СЕС.

Поискано е молбата да бъде отхвърлена.

3. Според Решение № 7158/17.06.2026г. по адм.д.№ 1179/2026г. в частта за разноските, представляващи присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя : „Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. За да бъде уважено искането по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение. Договор от 27.05.2026г., л. 30 – чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв., съдържа изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна /на близко лице/, като при успешно провеждане на производството, адвокатът има право да му бъде присъдено по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. минимално адвокатско възнаграждение. Отсъстват данни, които да опровергават безплатно договорената правна помощ и отговорността на насрещната страна за разноски. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.8 ал.3/, но съгласно чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за защита на личните данни е 900 лв./ 460,16 евро. С Решение на СЕС по дело С-438/22г. е отречена невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения. Съобразно цитираното решение осъществената услуга по защита е качествена и цялостна, но конкретните факти и обстоятелства по делото налагат извод за корекция на договорения адвокатски хонорар с присъждане на минимален размер от 460,16 евро, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. При основателност на жалбата се присъждат следните разноски : адм.д.№ 1751/2025г., АС - Пловдив /д.т. – 5,11 евро и адв. възнаграждение - 460,16 евро по договор на л.12 гръб, основан на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв./; ВАС – адв. възнаграждение в размер на 460,16 евро, л.53 от д. № 553/2026г., ВАС /договор за правна защита и съдействие с договорени и заплатени в брой 512 евро/; адм.д. № 1179/2026г., АС - Пловдив – 460,16 евро по договор на л.30, основан на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. или общо 1 385,59 евро. От този размер на жалбоподателя се присъждат общо 465,27 евро, а на адв. Ц. общо 920,32 евро“.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските по отношение размер на присъденото адвокатско възнаграждение е допустима, но не е основателна.

Както е посочено в решението, размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.8 ал.3 – 511, респект.512 евро за всяко от трите съдебни производства поотделно/, като съгласно чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за защита на личните данни е 900 лв./ 460,16 евро. Съдът е коригирал адвокатското възнаграждение с присъждане на минимален размер от 460,16 евро.

При съобразяване с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 се отчита, че националният съд може да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, но не е ограничено правомощието на съда да ползва тези цени като критерий и коректив на уговореното и платено възнаграждение, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и качеството на осъществената процесуална защита. Последната касае конкретно предприетите процесуални действия от адвоката за установяването на факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици защитаваната страна.

Преценката на съда в случая е основана на конкретния обем и сложност на извършената дейност, както и съобразена с характера на спора, процесуалната активност и полезност на услугите, предоставени от адвоката. Защитната позиция на жалбоподателя е изисквала квалифицирани знания и процесуалното им прилагане – не само по отношение национален материален закон, но и на правото на ЕС в спорното административно правоотношение. Процесуалният представител на жалбоподателя е представял подробни писмени съображения по същество на спора, писмени становища във вр. с молби на ответника и доказателствената активност е проявена в необходимия обем. Предвид изложеното, размерът на присъдените адвокатски възнаграждения не е прекомерен.

Твърдението за неправилно присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото дело противоречи на чл.81 ГПК. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. В тази насока е и разпоредбата на чл.2 ал.4 от Наредба № 1/2004г. / Определение № 584 от 20.07.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 2039/2021г. и др./.

Мотивиран така , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение молба на АЙ ТРЪСТ ЕООД, [населено място], за изменение на Решение № 7158/17.06.2026г. по адм.д.№ 1179/2026г. в частта за разноските, по отношение размера на присъденото адвокатското възнаграждение.

Определението може да се обжалва пред В. А. С., в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�