Решение № 708 от 16.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3547/2022
- Вид
- Решение № 708
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Снежина Колева, ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 708 гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
Петър В.. Сантиров
ДЕСИСЛАВА АЛ. А.А при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда № 85 от 19.04.2022г. по нохд № 9052/2021г. СРС, 108 състав признал подсъдимия П. Х. Д. за виновен в това, че на 13.04.2020г., в гр. София чрез нанасяне на удар с дървен предмет в ръката на Л. В. А. му причинил счупване на пета метакарпална кост на лява длан, което реализира медикобилогичен признак трайно затруднение в движението на горен ляв крайник , представляващо средна телесна повреда поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият П. Д. е осъден да заплати на Л. А. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен.
Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.
В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от гражданския ищец Л. А. чрез повереника му адв. П.. Заявява се, че присъдата в гражданскоосъдителната част е явно несправедлива, т. к. присъденото обезщетение е несъобразено: с причинените на пострадалия травми – психически и физически; с това, че ударите били многобройни и нанесени с дръжка на брадва; с това, че освен средната, на А. са причинени и леки телесни повреди; с дългото време на обездвижване и продължително възстановяване. С оглед посоченото, се иска увеличаване на присъденото обезщетение .
1
Писмени възражения не са постъпили.
В съдебните прения пред въззивния съд повереникът на гр.ищец поддържа жалбата.
Счита, че определения размер на обезщетение за явно несправедлив, поради несъответствие на степента на причинените болки и страдания, изразяващи се в причинен му психологически стрес и травматологичните увреждания, изключая тези, които са причинени на дясната му ръка. Поддържа доказано наличие на множество леки телесни повреди, неоценени от първия съд. Твърди се, че горен десен крайник е частично обездвижен за много дълъг период от време, това травматично увреждане не е отшумяло и ще продължи до края на живота да пречи на пострадалия да върши трудовата си дейност - строителен работник. Счита, че нанасянето на ударите с голяма сила и интензитет, и то със средство брадва, което би могло да доведе до смърт, е трябвало да намери еквивалент и равностойно парично обезщетение. Чрез изтъкваните обстоятелства се претендира равностойно и справедливо репариране в паричен еквивалент.
Гражданският ищец А. поддържа заявеното от възстановяване на причинените вреди. повереника. Настоява за
Представителят на СГП предлага да се уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения и да се определи по-висок размер на обезщетението на пострадалия от деянието.
Защитникът адв.А. настоява съдът да приеме подадената въззивна жалба за неоснователна и недоказана. Твърди, че районният съд е присъдил обезщетение за нанесени телесни увреждания на пострадалото лице в силно завишен размер, при отсъствие на доказателства, които да сочат, необходимост от по-висок размер на присъденото. Твърди се , че няма доказателства, че пострадалият упражнява труд. Поддържа се, че телесните повреди са причинени в една размяна на удари, в която пострадалият е бил само с представата за нападение. Счита се, че въззивната жалба като неоснователна и неподкрепена с доказателства не следва да бъде уважена и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитника. Обръща внимание, че секирата не е негова, а на потърпевшия.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, намира че следва да сподели изцяло фактическата обстановка, възприета от първия съд, като отчете, че присъдата в наказателноосъдителната част е влязла в сила.
Установява се, че към месец април 2020 г. подсъдимият П. Д. и пострадалият Л. А. били съседи, двамата живеели в гр. София, кв. ****, като къщата на подсъдимия била зад къщата на пострадалия. Преди инкриминираната дата 13.04.2020 г. между двамата възникнал конфликт, за който обаче не била сезирана полицията.
На 13.04.2020 г. около 18:00 часа свидетелят Л. А. излязъл от дома си и отишъл да си купи цигари от магазин в квартала. След това същият тръгнал обратно към дома си, карайки велосипед. По пътя на ул. „520” свидетелят А. срещнал подсъдимия Д., който му подвикнал.
Пострадалият спрял до подсъдимия, а конфликтът бил предотвратен от свидетеля Л.Н., който се намирал на улицата по същото време. Пострадалият се качил на колелото си, а 2 подсъдимият взел дървен предмет, наподобяващ дръжка на брадва, с който замахнал и нанесъл удар отзад в главата на пострадалия А.. От удара св.А. паднал от колелото, а подсъдимият продължил да му нанася удари по тялото и главата. За да се предпази от ударите свидетелят А. вдигнал лявата си ръка. Тогава подсъдимият Д. отново нанесъл удар с дървения предмет, който удар попаднал в лявата ръка на свидетеля. Вследствие на това на свидетеля А. било причинено счупване в основата на пета метакарпална кост на лявата ръка.
Свидетелят Н. възприел нанасянето на удари от подсъдимия на пострадалия и направил опит да ги разтърве. Подсъдимият се обърнал към него и му нанесъл няколко удара с дървения предмет. На място пристигнал и свидетеля С.Т.
- вуйчо на подсъдимия, който също нанесъл удар в гърба на свидетеля Н., след което свидетелят избягал. За инцидента бил подаден сигнал на тел. 112 и на място били изпратени служители на Главна дирекция „Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма” свидетелите С. С. и Б. И.ов. На място пристигнал екип на Център за спешна медицинска помощ и свидетелят А. бил отведен за преглед и оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Анна” - гр. София. След извършване на медицински прегледи свидетелят А. бил изписан от болничното заведение по негово желание.
На следващия ден, тъй като изпитвал силни болки в областта на лявата ръка същият посетил ВМА, където бил прегледан от вещото лице - д-р И.Л. и му било издадено СМУ№ 19/20 г., в което били описани констатираните от лекаря телесни увреждания. На свидетеля била дадена препоръка за извършване на рентгенографско изследване на лявата ръка с оглед констатиран оток. Изследването било извършено още в същия ден, при което било установено счупване в основата на пета метакарпална кост на лявата ръка на А..
Горната фактическа обстановка е дала основание на СРС да счете, че подсъдимият П. Х. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК и в тази насока, присъдата не може да се ревизира.
За да уважи предявената гражданскоправна претенция първият съд правилно е извел изискуемите по чл. 45 от ЗЗД предпоставки, а именно установяване, че вредите са пряк и непосредствен резултат на виновни и противоправни действия от страна на подсъдимия към гражданския ищец. Съобразено е, че извода, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, обуславя доказаност на наличието на виновно и противоправно действие, причиняващо вреди на гражданският ищец Л. В. А..
На следващо място, правилно първият съд е отчел, че обезщетението следва да е съответстващо на обществения критерий за справедливост, а за последното с основание се е позовал на въведените с ППВС № 4/1968г. ВС критерии, а като е отчел характера на увреждането, претърпените болки и неудобства, периода през който е било необходимо да се помага на пострадалия в ежедневната дейност е определил размера от 5 000 лева.
Настоящият състав намира, че този размер следва да се увеличи, тъй като извън вниманието на първия съд са останали обстоятелствата, свързани с начина на извършване на деянието, а именно, че въздействието е реализирано с дървен предмет, с който са нанесени няколко удара - един от които е причинил съставомерната телесна повреда, а останалите удари по – леките такива, като всеки от ударите е бил със сила и интензитет, за да причинят увреда. Без правно значение е чий е бил този предмет, на което акцентира в с.з. подсъдимият.
Отделно, следва да се посочи, че извън вниманието на първия съд при определяне на обезщетението са останали по – леките увреждания, причинени на св.Л. А.. Това, че те произтичат от същото деяние, предмет на обвинението е без съмнение: видно е, че те са резултат на действията на подсъдимия, реализирани в резултат и в изпълнение на едно негово решение, за причиняване на увреждане на св. А.. Тези допълнителни травматични 3 увреждания, причинени от подсъдимия на св. А. са: разкъсно-контузна рана в тилнотеменната област на главата, охлузване на челото, кръвонасядания в дясното рамо и дясната поясна област, охлузвания по гърба и на лявата предмишница. Последните са очертани от обвинението, а при проверка в хода на съдебното следствие, те са и доказани и такъв извод е направен и от първия съд, а той е подкрепен от показанията на св. Н., на св. Р.А.М., В.Р.А., В.В. А., В.В. А., които следва да се обсъждат съвместно с данните от СМЕ. Тези източници установяват по – леките увреждания по пострадалия, които съгласно СМЕ са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Именно поради това възраженията на защитата в обратен смисъл се възприемат за неоснователни. Така присъденото обезщетение следва да се увеличи, за да репарира и причинените мекотъканни увреждания, като съществен акцент следва да се постави на това в тилно-теменната област, т.к. попадането на удар в тази област от тялото крие сериозни рискове за здравето.
При тези данни, въззивната жалба се явява основателна и присъденото обезещетение следва да се увеличи. Определянето на обезщетение в размер на още три хиляди лева се приема за справедливо и ще способства за репариране на вредите при пострадалия.
Доводите на повереника, че обезщетението следва да се увеличи и по причина, че при пострадалия е настъпило продължително обездвижване и лишаване от работа, се приемат от настоящия състав за неоснователни. Изяснено е експертно, че възстановяването при счупване на метакарпалната кост заема обикновено около 45 дни. Доказателства, че процеса на оздравяване е надхвърлил този срок, че и понастоящем се търпят болки и дискомфорт, а и такива ще има и за в бъдеще, не се съдържат по делото.
Доводите на защитата, че по подсъдимия имало увреждания, а тези по пострадалия са в резултат на представата му за посегателството срещу него, са неоснователни. В хода на наказателното производство не са установени причинени на подсъдимия увреждания, а иначе несъмнено е установено по делото, че конфликта не е бил само в представите на пострадалия, а външно проявен и активна и инициираща страна в него не е бил пострадалия .
При горните съображения, настоящият състав намери че следва да измени присъдата в гражданскоосъдителната част и увеличи присъденото обезщетение.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал.3 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 85 от 19.04.2022г. по нохд № 9052/2021г. СРС, 108 състав в гражданско осъдителната част, като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв. на 8 000 / осем хиляди/ лева .
ОСЪЖДА подсъдимия П. Х. Д. да заплати допълнителна държавна такса в размер 120 лева по сметка на СГС .
В останалата част присъдата е в сила .
Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протест .
Да се уведомят страните .
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5