Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 69 от 04.05.2026, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Частно наказателно дело 228/2026
Вид
Определение № 69
Подписан
04.05.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Иван Георгиев Шейтанов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. А.град, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – А.ГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20265310200228 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението от 16.03.2026г. на прокурора от РП Пловдив, ТО А.град установи следното:

Досъдебното производство под формата на ДП № 148/2025 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОД на МВР- гр. Пловдив /по преписка № 2556/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив/ е образувано на 11.04.2025 г. за престъпление по чл.

227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че през 2024 г. в гр. Пловдив, като Л., което управлява и представлява търговско дружество- „З. дизайн“ ЕООД, ЕИК 204850585, със седалище и адрес на управление гр. А.град, обл. Пловдив, ****, в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда- Окръжен съд - гр.Пловдив да открие производство по несъстоятелност.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, назначаване и изготвяне на Съдебно-счетоводна експертиза, разследващия орган е изпратил материалите по ДП № 148/2025 г. на наблюдаващия прокурор от РП Пловдив, ТО А.град, с мнение за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление по чл. 2276, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 16.03.2026г. на прокурор при РП Пловдив, ТО А.град, на основание чл.199, вр.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено. Във връзка с възприетата фактическа обстановка, прокурора е заключил, че по делото не са събрани изискуемите по чл. 219 от НПК достатъчно доказателства за виновността на определено Л. и по-конкретно на 1

К.З. в извършването на престъпление от общ характер. Според изложените в постановлението съображения, на първо място,според прокурора не е осъществен съставът на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по който текст е образувано делото. В действителност по делото е установено, че не е било открито производството по несъстоятелност пред съответния окръжен съд,но пък няма как да не се вземе предвид и заключението на изготвената експертиза,от което се според прокурора се установява, че въпросното дружество е имало финансов ресурс да изпълни задълженията си и да не навреди на своите контрагенти. Последното, според постановлението води до липса на елемент от състава на посоченото престъпление. От друга страна, според изложените съображения, не е осъществен и съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. От събраните доказателства, се установява, у З. да е било наЛ. изначално намерение да не бъдат изпълнени поетите задължения, тъй като между страните е имало сключен договор, а и З. се е занимавал с подобен вид дейност. Това води до липса на елемент от субективна страна и от състава на това престъпление, като се касае за гражданско-правни отношения между двете страни, които следва да бъдат уредени съгласно клаузите на договора, ЗЗД и ГПК.

В подкрепа на възприетата фактическа обстановка, са били цитирани показанията на К. М., според които, на дата 25.03.2024г., той като управител на дружеството „ Бетон - М“ ЕООД, е сключил договор за строителство на сграда с дружеството „ З. дизайн“ ЕООД. Според същия, договора бил за строителство на сграда находяща се в гр.София , ж.к. „Малинова долина“, като за закупуване на кофраж, още при подписване на договора, той била преведена сумата от 60 000 лева с ДДС по банковата сметка на „З. дизайн“ ЕООД. Впоследствие св. М. извършил още два превода на обща стойност 42 000 лева, като 30000 лева били за покупка и за поставянето на произведена в Италия рулонна хидроизолация от висок клас, както и сумата от 12000 лева за плащане на визи за осигурени от Турция работници. Във връзка с показанията на св. М., по делото, според прокурора са приложени копия от всички по-горе изброени документи, като се установява, че срокът за изпълнение на обекта, предмет на договора бил 24 месеца. Свидетелят М. изчакал известно време, но след като до края на м. юли 2024г. на обекта не се появили работници, като нямало доставени кофраж, рулонна хидроизолация, никаква техника и инструменти, той предупредил К.З. по телефона да вземе мерки и да започне изпълнението по договора.

К.З. получил предупреждение от св.М. и на електронна поща ползвана от дружеството, като той следвало да достави всичко закупено за този обект и да започне активно строителство, а освен това поискал, да му бъде предостави линеен график за изпълнение на отделните видове СМР. Св.М. предупредил К.З.,че при неизпълнение на горното ще прекрати договора. Тъй като от страна на К.З. непоследвала никаква реакция, то в началото на 08.09.2024г. св.М. изпратил уведомление по електронната поща на „З. дизайн“ ЕООД с анекс за прекратяване на договора и споразумение за 2 връщане на платените от него суми. К.З. обаче отказал да подпише както анекса, така и споразумението. Св. М. предложил на К.З. му да изпрати опис на евентуално закупените материали и да ги достави на обекта, но получил отказ от страна на последния Това пък било индикация за св. М., че К.З. бездейства, като той решил , че не е закупил нищо или ако е закупил, го е изпратил на друг обект. През този период от време, св.К. М. установил, че единственото, което К.З. би направил било доставката на строителен контейнер за съхранение на материали и доставка на около 40 линейни метра оградни пана. Доставените на обекта вещи били взети под наем от фирма „ Екотой сервиз“ ООД . На по-късен етап, св. М. пренаел от същата фирма контейнера и оградните пана, като от разговора с управителя на фирмата Н.Н., М. научил,че К.З. не е платил дължимата цена при тяхното първоначално наемане.

От постановлението става ясно, че от показанията на св.М. се установява също така, че на обекта, който следвало да се реализира от „З. дизайн“ ЕООД имало изпратени двама работници, без договори. Двамата работили по отводняването на изкопа, но след като се казало, че не им е било платено от К.З. който ги бил ангажирал, се наложило отново св. М. да им заплати възнаграждението. Тъй като при плащането на възнаграждението на двамата работници, не били подписани документи, то св. М. не можел да посочи, нито техните имена, нито адреси.

Според цитираните показания на св.М. наЛ. била възможност за сключване на договор с фирма „ Исс – Строй“ ЕООД , ЕИК203233321, които евентуално се водели, като подизпълнител. Св.К.З. обаче отказал да сключи договор с тази фирма. Св. М. от своя страна имал желание да сключи договор с този подизпълнител, но след проведени преговори се отказал, тъй като се оказало, че те нямали нито потенциал, нито технически, финансов и кадрови да построят такава сграда.

От показанията на св.М. се установява и това, че към настоящия момент той не е завеждал гражданско дело или търговско дело против „З. дизайн“ ЕООД, защото той лично смятал,че това е „безнадежден случай“, като според него фирмата била „куха“,а управителят е измамник. Според св. М. по този начин, той нямало как да си вземел парите, още повече, че НАП вече били запорирали сметките на дружеството, като то имало стотици хиляди задължения, а то нямало дълготрайни активи. Все пак св.М. имал намерение на по-късен етап да води дела, включително дело за обявяване в несъстоятелност. От показанията на св.М. се установява и това, че освен със З., той комуникирал и със счетоводителката / или счетоводна кантора / на фирмата, на която не знаел имената, но предоставил телефонния номер, а именно: ***. В хода на проведените с нея разговори по телефона, същата жена казал на св. М., че К.З. имал големи задължения към НАП и сметките са му запорирани, като имал намерение да погаси задълженията си към „ Бетон - М“ ЕООД и искал да връща същите на разсрочено плащане. Счетоводителката казала също така ,че нищо не можело да се 3 събере, защото фирмата е куха. Св. М. й предложил да му се предостави график на плащане, да подпишат споразумение за разсрочено плащане и да решат, какво обезпечение да му бъде дадено. От показанията на св.М. се установява и това, че освен със З., той комуникирал и с техническо Л. на фирмата Т.К. ползваща телефонен номер ***. В хода на проведените с нея разговори по телефона, същата жена казала на св. М., че не знаела къде З. е похарчил парите, преведени му от „ Бетон - М“ ЕООД.

Свидетелят М. заявил,че според него З. ги е измамил, че имал възможност да построи тази сграда поради това,че не разполагал с материална, кадрова и финансова обезпеченост да извърши подобен обем СМР - та . Фирмата, на която св.М. бил управител претърпяла огромни загуби и изпуснали активния сезон поради сроковете, в които З. не изпълнил. Активния сезон в строителството е лятото, защото можело да се работи, но той го изпуснал. Наложило се да плащане допълнително за кофраж , труд , хидроизолация, за които вече било платено на „З. дизайн“ ЕООД. З. отказвал да им подпише анекси за прекратяване на договора, както и да подпише споразумение за връщане на парите. Искал авансите да останат при него, като компенсация , че фирмата на М. го „изритали „ от обекта . Не им върнал и някои строителни книжа като : Заповедната книга и се наложило строителния надзор да прави нова такава . Дори намеквал ,че му дължали още пари ,че не можал да спечели от обекта ,защото са го лишили от печалба. Смятал,че въпреки ,че имейла, който ползвал „З. дизайн“ ЕООД е невалиден и имейлите се връщали като неполучени, те от своя страна сме го предупредели за това ,че ще прекратят договора с фирмата „З. дизайн“ ЕООД. Той постоянно обяснявал,че фирмата му няма активи и ако го осъдели нямало как да си получа парите. В телефонен разговор му казал,че ще „зареже“ фирмата и нямал да има отговорност към нея.

От цитираните в постановлението показания на св. В.Т.П. се установява, че тя е обслужвала счетоводно дружеството „З. дизайн“ ЕООД от 2017г. до 2024г. , като имала сключен договор за счетоводни услуги. К.З. имал съдружник Стефан Егер, австрийски гражданин, с когото също бил сключен договор за счетоводни услуги.

Според св. Папазова, служител на дружеството й изпращал всеки месец счетоводните документи и тя подава СД , ДДС , данъчни декларации по ЗКПО, уведомления за сключване и прекратяване на трудови договори. През 2024г. се били натрупали поголеми задължения към държавата за ДДС около 10000 лева и тогава тя спряла да обслужва счетоводно дружеството.

От цитираните в постановлението показания на св. В.Т.П. се установява, че работи като публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив. Според нея в ТД на НАП Пловдив имало е образувано изпълнително дело №241561305/2024г. общ размер на задължението 81304,25 лева към дата 27.05.25г. от които главница 71 297,28 лева и лихва 9983,64 лева на дружеството „З. дизайн“ ЕООД, ЕИК204850585 с управител К.З.

4

.

Задълженията са установени с PA № Р-16001623006643-091- 001/28.10.2024г., Данъчна декларация по ЗКПО № 2210И1488893/12.06.2024г. За период 01.01.2023г.31.12.2023г., Декларация за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица № 2210И1528101/25.07.2024г. За период 01.04.2024г.- 30.06.2024г., Декларация обр. 6 за 30, ДОО, УПФ и Данък върху доходите и приравнените на тях правоотношения за период 01.03.2024г.- 30.11.2024г., Декларации по ЗДДС за период 01.03.2024г.- 31.10.2024г. И разноски. Видно от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, същото е извършило последното доброволно плащане на 30.07. 2024г. в размер на 800 лева . Сумата била постъпила в Банка данъци .

В обжалваното постановление е направена и ретроспекция на част от извършените спрямо „З. дизайн“ ЕООД действия по образуваното производството по принудително събиране, като е посочено, че в хода на същото е било издадено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С240016-149-0009233/17.07.2024г., връчено на същия ден по ел. път. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С240016-022-0072047/12.08.2024г., с което е наложен запор на банкови сметки на дружеството, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД. От получения отговор е видно, че запорът е наложен. Издадено е разпореждане за изпълнение № С240016-029-0034234/14.08.2024г., поради което банката е извършила частичен превод в размер на 6 770,17лв. С Постановление № С240016-0220072051/12.08.2024г. е наложен запор върху притежавано от дружеството МПС, запорът бил вписан в КАТ на 16.08.2024г. Издадено било Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С240016-022-0097550/15.10.2024г., с което е наложен запор на банкови сметки на дружеството, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД. От получения отговор е видно, че запорът е наложен. Издадено е разпореждане за изпълнение № С240016-029- 0047490/15.10.2024г., поради което банката е извършила частичен превод в размер на 173,00лв., което плащане не е доброволно извършено плащане . Издадени са 6 бр. Постановления за налагане на запор върху вземане от трети лица.От получените отговори е видно, че третите лица няма ликвидни и изискуеми задължения към дружеството длъжник.Направено е пълно проучване на активите на дружеството. От програмния продукт на НАП за налично имущество в КАТ се установи, че дружеството не притежава друго МПС, освен запорираното.