Решение № 131 от 28.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000998 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 88699/03.10.2023год. ,подадена от „ Бул Строй Контрол Инженеринг“ АД и „ Екоинженеринг“ ЕООД срещу Решение № 1090/12.09.2023год., постановено по т.д.№ 1480/2022год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, с която отхвърлен предявения от въззивниците против Министерство на младежта и спорта иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 4 266.67 лева, представляваща част от остатък от уговорено окончателно възнаграждение по чл.6, ал.2, т.2 от Договор № 2300-107 за възлагане на обществена поръчка между Министерство на младежта и спорта като възложител и „ Еко Бул“ ДЗЗД като изпълнител с предмет : “ Упражняване на строителен надзор по време на строителството на спортни обекти и съоръжения на територията на цялата страна,съгласно списък на обектитеПриложение № 1 „, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2022год. до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържа, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд бил приел, че изпълнителя по процесния договор не бил осъществявал строителен надзор върху обекти 1 и 3 от Приложение № 1 към договора,поради което не му се дължи възнаграждение за осъществен строителен надзор върху тези обекти,възлизащо на сумата от 4 266.67 лева. Сочи се, че с процесния договор е бил възложен строителен надзор върху 18 обекта и е било договорено общо възнаграждение за тях.По 16 от тях работата била започнала и приключила,респ.изпълнението на възложената работа била започнала, от което следвало че възложителят дължи заплащане на направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата / чл. 268 от ЗЗД/. В случая цената на възнаграждението на изпълнителя по обществената поръчка била формирана от разходите за трудови възнаграждения и печалба и същата била дължима.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново , с което предявеният по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с 1 чл.266, ал.1 от ЗЗД иска да бъде уважен до пълния предявен размер / или за сумата от 4 266.67лева/ , ведно с произтичащите от това последици- присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска и на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В постъпил в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от въззиваемата страна – Министерство на младежта и спорта въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Определя се като правилен извода на първоинстанционния съд за недължимост на възнаграждение за договорена, но неизвършена работа, дори и при наличие на обективна невъзможност за това - липса на строежи, на които да се упражнява строителен надзор. Твърди се че за първи път във въззивната жалба процесната сума се претендира като дължима на основание чл. 268 от ЗЗД и че това е недопустимо изменение на основанието на предявения иск , който е за реално изпълнение на договор, а именно– изплащане на остатък от уговореното възнаграждение по процесния договор. Твърди се и се излагат доводи за недължимост на процесната сума и на основание чл. 268 от ЗЗД.

В писмено становище по делото въззиваемата страна прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК касателно претендираното от въззивниците за присъждане адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Пред СГС е предявен иск от „ Бул Строй Контрол Инженеринг“ АД и „ Екоинженеринг“ ЕООД срещу Министерство на младежта и спорта за заплащане на сумата от 26 880 лева , представляващо неплатено възнаграждение по договор за обществена поръчка № 23-00107/28.02.2014год. с предмет:“ Упражняване на строителен надзор по време на строителството на спортни обекти и съоръжения на територията на страната „ , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 11.08.2022год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищците са твърдели че се били обединили в ДЗЗД „ Еко Бул“ и под тази правна форма били сключили с Министерство на младежка и спорта /след проведена процедура по ЗОП/ договор № 23-00-107/28.02.2014год. с предмет „ Упражняване на строителен надзор по време на строителството на спортни обекти и съоръжения на територията на цялата страна съгласно списък на обектите Приложение № 1 „. Твърдели са , че по силата на така сключения договор ДЗЗД „ Еко Бул“ било поело задължение да упражнява строителен надзор на строителни обекти за извършване на СМР включени в списъка на обектите приложение № 1 по смисъла на чл.168 от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, да координира строителния процес до въвеждане на обектите в експлоатация, да изготвя технически паспорт на строежа и да съставя окончателен доклад за въвеждане на обектите в експлоатация. Посочили са, че се касае за 18 броя обекта, изрично индивидуализирани по наименование, адрес и строител, че строителството на обектите било приключило през 2018год., че възложената работата била извършена и приета с изготвяне и предаване на възложителя на окончателен доклад, както и че частта извън заплатения аванс на договореното възнаграждение не било заплатено при приемане на окончателния доклад. Посочили са също така , че неизплатената част от възнаграждението била в размер на 26 880 лева и че същата била дължима , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът е депозирал писмен отговор , с който е оспорил иска. Изложил е съображения за недължимост на претендираното възнаграждение, тъй като работата не била приета от възложителя. Посочил е също така , че за 5 обекта строежите не били реализирани, поради което не е имало необходимост от осъществяване на дейности по строителен надзор, респ. не се дължи възнаграждение за неосъществен строителен надзор. Допълнил е също така, че процесната обществена поръчка е била обект на проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, че последната била констатирала наличие на „ индикатор за измама“ по смисъла на параграф 1 ,т.9 от ЗДФИ и че по отношение на изпълнението на процесната обществена поръчка било образувано дознание.Направил е и възражение за изтекла погасителна давност.

В подадена допълнителна искова молба ищците са изложили възражения, че само един обект не бил изпълнен и то по вина на възложителя и че възнаграждението по договора било определено за общо за всички обекти и не било възможно да бъде извършено приспадане. Поддържали са ,че 2 извършената проверка от АДФИ и образуваното ДП били ирелевантни за отношенията между страните по договора и че възражението за изтекла давност било неоснователно.

В допълнителен писмен отговор ответникът е доразвил направените в писмения отговор възражения и оспорвания.

По така предявения иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което го е уважил за сума в размер на 22 613.33 лева и го е отхвърлил за сума в размер на 4 266.67 лева. За да отхвърли частично исковата претенция първоинстанционния съд е приел, че претендираното възнаграждение по процесния договор и съответстващо на сумата от 4 266.67 лева не се дължи на изпълнителя, тъй като същият не бил осъществил възложения строителен надзор върху обект под 1. и т.3 от Приложение № 1 към договора исковата молба, независимо от причината за това неизпълнение и след като изпълнителя не бил предприел действия по чл.260, ал.1 от ЗЗД. Приел е за неоснователно възражението на изпълнителя че след като възнаграждението било договорено за всички обекти, то същото било дължимо в пълен обем, тъй като в тази хипотеза би се получило неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Мотивирал се и с това, че евентуалните претърпени вреди на изпълнителя поради неизпълнение на задълженията на възложителя относно обекти 1 и 3 по приложение № 1 към договора подлежат на овъзмездяване по реда на реализиране на отговорността за неизпълнение на договорните задължения от страна на възложителя, какъвто иск не бил предявен в настоящото производство. Посочил е също така, че между страните не била налице уговорка за заплащане на единични цени като възнаграждение за извършен строителен надзор върху всеки един от обектите и уговорената цена била обща, за цялостната дейност за осъществяване на строителен надзор върху 18 обекта. При тези уговорки съдът е приел, че се дължи възнаграждение за изпълнените дейности относно 16 обекта, тоест че не се дължи такова за 2 от обектите, което при уговорена обща цена и заплатения аванс , недължима за двата обекта сума възлиза в размер на 4 266.67 лева.Размерът на отхвърлената част от иска е определил съгласно чл.

164 от ГПК ,съобразявайки че възнаграждението по договора е определено глобално /като обща сума/, а не по единични цени. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и направеното от ответната страна възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Посочил е , че вземането на изпълнителя по договора са погасява с изтичане на 5 годишния давностен срок и че същият е започнал да тече от приемането на възложената работа, което е станало на 19.02.2019год. и от този момент до депозиране на исковата молба на 11.08.2022год. не бил изтекъл посочения погоре давностен срок.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, поради което следва да бъде осъществена преценка относно законосъобразността му в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.При осъществяване на тази преценка се установяват следните релевантни за спора факти :

На 28.08.2014год. между Министерство на младежка и спорта като възложител и „ Еко Бул“ ДЗЗД / със съдружници Бул Строй Контрол Инженеринг“ АД и „ Екоинженеринг „ ЕООД /като изпълнител е сключен по реда на ЗОП Договор № 23-00-107, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да предостави консултантски услуги за :

„ Упражняване на строителен надзор по време на строителството на спортни обекти и съоръжения на територията на страната съгласно Списък на обектите - Приложение № 1 „. В чл. 2 от договора е посочено че в обема на консултантските услуги са включени следните дейности : упражняване на строителен надзор на обекти за извършване на строително-монтажни работи,включени в Списък на обектите – Приложение № 1 по смисъла на чл.168 от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, координация на строителния процес до въвеждане на обектите в експлоатация, изготвяне на технически паспорт на строежа,съгласно наредба № 5/ 28.12.2006год., съставяне на окончателен доклад за въвеждане на обектите в експлоатация. В чл.4 от договора страните са договорили че срокът за изпълнение на договора е до издаване на Разрешение за ползване на обектите от Държавната приемателна комисия, съгласно чл. 177, ал.2 от ЗУТ, включително подписване на приемателно-предавателен протокол за получаване на удостоверение за въвеждане на обектите, посочени в списъка № 1 в експлоатация.

В чл.6, ал.1 от обективирана съгласуваност, че цената на договора е 38 400 лева с ДДС, а в ал.2- такава относно начина на плащането й. Така страните са договори авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора в размер на 11 520 лева с ДДС да бъде платена на 3 изпълнителя в срок от 5 дни от деня на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия или от датата на заверка на заповедната книга и представяне на фактура от изпълнителя, а окончателното плащане в размер на 70 % от стойността на договора или сумата от 26 880 лева да бъде извършено в срок от 5 дни след подписване на приемо- предавателен протокол и окончателен доклад за изпълнение на договора за всички обекти съгласно Списък на обектите-приложение № 1 и след представяне на фактура от изпълнителя.