Решение № 4595 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110215638 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Н. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-4332-022713/ 11.09.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел Пътна полиция, с което на осн. чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично, представлява се от процесуален представител адв. Г. /служебен защитник/, който моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като материално незаконосъобразно.

Ответната страна, редовно призована не се представлява.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното наказателно постановление административнонаказателната отговорност жалбподателя Н. Н. е ангажирана за това, че като 1 водач на двуколесно превозно средство-електрически велосипед, е извършил следното нарушение: На 29.04.2025 г., около 17:30 часа, в гр. София, по бул.

„Тодор Каблешков“ до бл. 251 с посока на движение от ул. „Луи Айер“ към бул. "България" е управлявал двуколесно превозно средство, тип електрически мотор, марка и модел "***", рама номер ***, с максимална скорост 85 км/ч.; пикова мощност 8.5 киловата‘номинална мощност 5 киловата което спада към категория L3-e - леко двуколесно моторно средство и подкатегория L3е превозно средство велосипед с двигател по пътища отворени за обществено ползване, като същото не е регистрирано по надлежния ред и без поставена регистрационна табела на определеното за това място.

Нарушението е било установено от свидетелите П. Д. Д. и В. П. К. – полицейски служители. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители, които потвърждават констатациите по установеното нарушение. Показанията на свидетелите съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, вкл. и с приложените в писмени доказателства.

С постановление от 25.08.2025 г. на СРП пр. Пр. № 36439/2025 г. по описа на СРП е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като е постановено материалите по досъдебното производство да се изпратят на началника на ОПП - СДВР по компетентност, с оглед решаване на въпроса за евентуално налагане на административно наказание за допуснато нарушение по ЗДвП. На осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на посоченото по-горе постановление на СРП е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Наказателното постановление е 2 издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. За да е налице съществено процесуално нарушение и оттам отменително основание спрямо НП, то трябва да е допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. В случая правото на защита на нарушителя не е засегнато и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Ето защо в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения препятстващи правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая се касае за управление на леко двуколесно превозно средство, тип електрически скутер от категория L3e, тип електрически мотор, марка и модел "***", рама номер ***, с максимална скорост 85 км/ч.; пикова мощност 8.5 киловата, номинална мощност 5 киловата.

Според чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви: т. 1 категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Съгласно чл. 4 "Категории превозни средства" от Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП на Съвета, към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за 3 движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. Пар. 2 от същия чл. 4 на цитирания Регламент гласи, че за целите на настоящия Регламент се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед); Пар. 3 от същия чл. 4 на цитирания Регламент предвижда, че изброените в Пар. 2 превозни средства от категория L се класифицират според двигателя им, а именно: б. "г"- задвижвани от електрически двигател. Съгласно Приложение № І на Регламент Категорията "L3e" представлява леко двуколесен мотоциклет, имащо следните параметри:

(7) обем на двигателя ≤ 125 cm3 (8) максимална постоянна номинална или ефективна мощност (1) ≤ 11 W и (9) съотношение мощност (1)/маса ≤ 0,1 kW/k.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 20 март 2000 г. не подлежат на регистрация по реда на тази наредба: 1. тролейбусите; 2. верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; 3. моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран двигател; 5. инвалидните колички с двигател; 6. трактори; 7. бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; 8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. 9 индивидуални електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. (съгласно § 6, т. 18б от ЗДвП "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg) При така посочените правни норми и характеристики/техническите данни в Регламента, процесното МПС попада в категорията L3e и подлежи на регистрация. В случая не е налице някое от изключенията на чл. 1, ал. 4 от № I-45 от 20 март 2000 г., които не подлежат на регистрация. Следователно за да 4 може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, превозното средство следва да е регистрирано и да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не може да бъде споделено възражението на служебни защитник на жалбоподателят в пледоарията му по същество на делото. Съдът намира, че словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация съвпадат, поради което за жалбоподателят няма основания да се смята, че не е могъл да разбере в какво се обвинява. Противно на изложеното от защитата предложение първо има на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – именно, че жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а не в посоченото в алтернативност предложение две – че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел, че превозното средство подлежи на регистрация не го освобождава от административно наказателна отговорност, тъй като същият е бил длъжен да положи необходимата грижа, за да се запознае със закона и да предприеме съответните действия по регистрация, но въпреки това не е сторил това, доверявайки се изцяло на твърденията на продавача на превозното средство. Поради това и с оглед събраните доказателства, следва да се заключи, че административно наказващият орган правилно е издал наказателното постановление, санкционирайки жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП с предвидените административни наказания, определени в минимален размер - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца /действащи към датата на нарушението/. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Разноски се дължат на насрещната страна по жалбата, като в полза на въззиваемия следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лева на осн. чл. 27е от ЗАНН, която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Предвид изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-022713/ 11.09.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел Пътна полиция, с което на осн. чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Н. Н. Н., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР направените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Смолян по реда на АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6